Р Е Ш Е Н И Е № 233 гр. София, 20 март 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретар Невена Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП Антони Лаков, като разгледа докладваното от съдията Кр. Харалампиев к.н.д. № 892/2018 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба от упълномощения защитник – адв. Д. М. от САК и касационна жалба от упълномощения защитник – адв. К. И. от АК – Пазарджик на подсъдимия В. В. И. и касационна жалба от служебния защитник – адв. Т. Д. от АК – Пловдив на подсъдимия В. Г. Д. срещу решение № 110 от 16.04.2018 г. по внохд № 692/2016 г. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив, с което е изменена присъда № 58 от 20.11.2015 г. по нохд № 34/2015 г. на Окръжен съд – гр. Пазарджик. С атакуваното въззивно решение на апелативния съд, предмет на настоящото производство, е изменена първоинстанционната присъда в наказателно-осъдителната й част като е отменено определеното място за изтърпяване на наложените на подсъдимите В. В. И. и В. Г. Д. наказания от по двадесет години лишаване от свобода – затворническо общежитие от закрит тип, а в гражданската ѝ част намалява размера на присъдените държавни такси от по 5000 лева на по 3000 лева. С решението АС – Пловдив е осъдил подсъдимите да заплатят направените допълнителни разноски във въззивното производство. В жалбата, подадена от адв. Д. М. от САК, като упълномощен защитник на В. И. се изтъкват доводи за наличието и на трите касационни основания като се твърди, че са допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални такива и наличие на явна несправедливост на наложеното наказание. Заявените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК се посочват в жалбата, както следва: по отношение на твърдяното нарушение на материалния закон по същество се излага, че решението на въззивния съд е неправилно, тъй като подзащитният му подсъдим не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1-во от НК – грабеж придружен с убийство, поради което следва да бъде оправдан на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК; твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в опорочен доказателствен анализ, превратна оценка на доказателствената стойност на някои доказателствени източници и нарушение на принципа за дирене на обективната истина, допуснато от въззивния съд при постановяване на решението му; относно явната несправедливост на наложеното наказание се сочи ниската степен на обществена опасност на дееца, че подс. В. И. е млад човек с чисто съдебно минало, добро обществено положение и положителни характеристични данни, както и че наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в размер на двадесет години, колкото е наложено и на другия подсъдим-съизвършител, който обаче е осъждан, се явява завишено по размер и явно несправедливо. С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение на въззивния съд и оправдаване на подсъдимия И. или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснатите съществени нарушения, или намаляване на размера на наложеното наказание. Иска се и изменение на решението на въззивния съд като се иска отхвърляне на уважения граждански иск. В касационната жалба подадена от другия упълномощен защитник на подс. В. И. – адв. К. И. от АК – Пазарджик, също така се посочват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като следва да бъдат посочени накратко с оглед на това, че в голяма степен се повтарят със заявените в другата жалба. Отново се твърди нарушение на материалния закон, изразяващо се в това, че подсъдимият В. И. не бил извършител на деянието, в което е обвинен, като се иска отмяна на въззивното решение, с което е потвърдена осъдителната присъда и оправдаване на този подсъдим. Подробно се развиват доводи за наличието на съществени процесуални нарушения, включително дефицит в доказателствения анализ, извършен от въззивния съд след връщане на делото от касационния съд като се подлага на критика неговата задълбоченост и обективност. В жалбата се излагат твърдения за допуснати нарушения на процесуалните правила от въззивната инстанция, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Във втората жалба за подс. И. се сочи, че въззивният съд не е дал дължимия самостоятелен отговор на възраженията на защитата и се е ограничил до пресъздаване на мотивите към присъдата на окръжния съд и като резултат е налице „липса на мотиви“ – съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните такива, налагащо безусловната отмяна на обжалвания съдебен акт и връщането на делото на въззивния съд за ново разглеждане. Касационна жалба от служебния защитник – адв. Т. Д. от АК – Пловдив на подсъдимия В. Г. Д. посочва декларативно наличието и на трите касационни основания, но на практика излага данни по същество в подкрепа на допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващо се в непълен анализ на доказателствата и доказателствените средства, акцентирайки на степента, до която са ценени показанията на свидетеля М. Н.. Служебният защитник на този подсъдим твърди в жалбата си, че въззивният съд не е изпълнил дадените указания с решение № 244 от 12.12.2016 г. по н.д. № 1029/2016 г. на ВКС, I н.о. Прави се искане за преквалифициране на деянието на подс. Д. по чл. 198, ал. 1 от НК, като бъде намален размера на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ от двадесет години на десет години. Иска се да бъде отхвърлен гражданският иск срещу подсъдимия, тъй като той реално не е причинил смъртта на пострадалия Й. У.. Срещу касационните жалби на защитниците е постъпило в срока по чл. 351, ал. 4 от НПК възражение, наименувано „становище“, от прокурор при АП – Пловдив, с което подробно се обосновава неоснователност на жалбите по заявените в тях основания и се аргументира, че решението на АС – гр. Пловдив е правилно и законосъобразно. Излагат се подробни съображения, че въззивният съд е обсъдил всички събрани и относими доказателствени материали, подложил ги е на дължимия самостоятелен анализ и е съобразил дадените указания от Върховния съд. По делото е постъпило и възражение от повереника на частните обвинители и граждански ищци Е. П., В. И. и С. Ц. – адв. Т. К. от АК – Благоевград срещу касационната жалба, подадена от адв. Д. М. като защитник на подсъдимия В. И.. С това възражение се заявява бланкетно, че въпросната жалба е неоснователна и се иска потвърждаване на решението на апелативния съд. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият В. И., редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник адв. Д. М.. Другият защитник адв. К. И. на този подсъдим, редовно призован, не се явява. Защитникът на подс. И., адв. М., поддържа в с.з. касационната жалба с изложените в нея доводи и моли същата да бъде уважена с направените в нея искания. Според защитника, на първо място, въззивният съд е подценил ролята на основен свидетел, какъвто е М. Н. и неговите показания, както и тяхната роля при доказването на вината на подсъдимите. Сочи, че единствено св. Н. категорично твърдял още от първия ден, че подс. И. не е бил на местопрестъплението. На следващо място, защитникът поддържа тезата, че неправилно апелативният съд е фаворизирал една голяма група от косвени доказателства, тълкувани изключително превратно. Защитникът се спира на размера на наложеното наказание на подс. И., като се посочва празнота на мотивите на въззивния съд в частта за наказанието, която според адв. М. граничи с липса на мотиви. В заключение, моли настоящата инстанция да отмени атакуваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Подсъдимият И. поддържа заявеното от защитника му и моли да бъде оправдан. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият В. Д., редовно призован, се явява лично, за него се явява и служебният му защитник адв. Т. Д.. Защитникът поддържа изцяло жалбата със съответно заявените основания и искането в нея за преквалификация на деянието на подзащитния му в по-леко наказуемо престъпление (грабеж) и намаляване на наложеното му наказание. Служебният защитник твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че въззивният съд не е разгледал доказателствата, които са в полза на подс. Д., като по този начин не е анализирал в цялост всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и не ги е съпоставил едно с друго. Подсъдимият Д. поддържа становището на служебния си защитник и иска справедлива присъда. Гражданският ищец и частен обвинител В. И., редовно призована, явява се лично. Гражданските ищци и частни обвинители С. Ц. и Е. П., редовно призовани, не се явяват. Повереникът им адв. Т. К., редовно призован, не се явява. Постъпило е становище от повереника от името на неговите доверители за даване ход на делото. Със същото се поддържат вече направените възражения срещу жалбите на касаторите. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на касационните жалби на подсъдимите и предлага същите да бъдат оставени без уважение, тъй като касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК не са налице, а въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Подсъдимите В. И. и В. Д. в предоставената им последна дума заявяват исканията си за справедлива присъда. Върховният касационен съд, след като установи, че подадените касационни жалби са допустими – подадени са от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 1, вр. чл. 319, ал. 1 от НПК срок и обсъди доводите на страните, извършвайки дължимата проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 58 от 20.11.2015 г., постановена по нохд № 34/2015 г., Окръжен съд – гр. Пазарджик е признал подсъдимите В. В. И. и В. Г. Д. за виновни в това, че на 05 срещу 06 януари 2014 год., в [населено място], в съучастие помежду си като съизвършители, са отнели чужди движими вещи на стойност 400 лева и един брой газ-сигнален пистолет, с неустановена марка и фабричен номер, от владението на Й. И. У., с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила и грабежът е бил придружен с убийството на Й. У., поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. с чл. 198, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 54 от НК ги е осъдил на по двадесет години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, определен на основание чл. 61, т. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. Със същата присъда двамата подсъдими И. и Д. са осъдени солидарно да заплатят на гражданските ищци Е. П., В. И. и С. Ц. по 75 000 лева на всяка от тях, представляващи обезщетение за претърпените от смъртта на Й. У. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, считано от 06.01.2014 г., както и направените по делото разноски. С присъда от 20.06.2016 г. по внохд № 138/2016 г., АС - гр. Пловдив отменил присъдата на ОС - гр. Пазарджик в частта, с която подс. В. И. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, признал го за невиновен и го оправдал изцяло. Отхвърлил е гражданските искове, предявени срещу него, като отменил първоинстанционната присъда и в частта, с която подс. И. е осъден да заплати разноските, направени по делото. С въззивната присъда подс. В. Д. е оправдан по обвинението да е извършил деянието в съучастие с подс. В. И. и по обвинението по чл. 20, ал. 2 от НК, като е осъден да заплати 9000 /девет хиляди/ лева държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, както и сумата от 642,48 лева, представляваща разноски по делото. С решение № 244 от 12.12.2016 г. по н.д. № 1029/2016 г., ВКС, първо н.о., производството по което е било образувано по протест на АП – Пловдив, жалба от гражданските ищци и частни обвинители Е. П., В. И. и С. Ц. и касационна жалба от подс. В. Д., е била отменена въззивната присъда, постановена на 20.06.2016 г. по внохд № 138/2016 г. по описа на АС – гр. Пловдив и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК делото е било върнато на апелативния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание, като са дадени конкретни указания за отстраняване на допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. С решение № 110 от 16.04.2018 г. по внохд № 692/2016 г. на АС – гр. Пловдив е била изменена присъда № 58 от 20.11.2015 г. по нохд № 34/2015 г. на Окръжен съд – гр. Пазарджик в наказателно-осъдителната й част като е отменено определеното място за изтърпяване на наложените на подсъдимите В. В. И. и В. Г. Д. наказания от по двадесет години лишаване от свобода – затворническо общежитие от закрит тип, а в гражданската ѝ част намалява размера на присъдените държавни такси от по 5000 лева на по 3000 лева. С решението АС – Пловдив е осъдил подсъдимите да заплатят направените допълнителни разноски във въззивното производство в общ размер на 5172.04 лева или за всеки един от тях по 2586.02 лева. С второто по ред решение на въззивния съд присъдата на първоинстанционния съд била потвърдена в останалата й част. При извършената втора по ред касационна проверка на атакувания въззивен съдебен акт настоящият съдебен състав намери, че жалбите на касаторите са неоснователни. По доводите за допуснати съществени процесуални нарушения изложени в жалбите депозирани от името на касаторите. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия И.. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които само са основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. По реда на чл. 313 и чл. 314 НПК е била проверена изцяло правилността на присъдата. При събиране, проверка и оценка на доказателствения материал/допълнен в хода на проведеното въззивно следствие, в изпълнение на указанията дадени от предишния касационен състав/, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, като не е възприел превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изложени са подробни съображения във връзка с направеното и пред този съд възражение по оспореното авторства на деянието от И.. В мотивите на атакуваното решение въззивната инстанция е развила убедителни аргументи защо е приела това възражение само като осъществено право на защита. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършено ли е или не престъплението от двамата подсъдими е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласни доказателствени средства, приложените писмени и веществени доказателства, от експертните заключения, чрез които е установено точно поведението и действията им през инкриминирания период. Тук е мястото да се отбележи и обстоятелството, че въззивният съд е подложил на обстойно изследване показанията на св. Д./стр. 28 от мотивите/, който известно време е бил в една килия в следствения арест с И. след задържането му по делото и на когото е разказал подробности, свързани с извършеното престъпление. След като е установил по несъмнен начин, че от обективна и субективна страна подсъдимият И. е осъществил в съучастие като извършител с подсъдимия В. Д. състава на престъплението в което е обвинен въззивната инстанция е постановила законосъобразен и от процесуална гледна точка съдебен акт. Поради това настоящата касационна инстанция счита, че липсва визираното в жалбите на касатора И. допуснато съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения изложен в жалбата депозирана от името на подсъдимия В. Д.. Основното оплакване от защитата му по това основание е развито в посока за непълен анализ на събрания доказателствен материал, акцентирайки на степента, до която са ценени показанията на свидетеля М. Н.. Поддържа се тезата, че не В. И., а Н. е извършител на престъплението и на следващо място, че е налице „ексцез“, тъй като уговорката на Д. с Н. била да извършат „рекет“/грабеж/, но не и за постигнат общ умисъл с Н. за убийството на пострадалия, в което подсъдимият не е участвал. Изложената теза по направения довод, че е действал при условията на „ексцез“ спрямо действията на съучастника си, въззивната инстанция не е възприела с подробна аргументация изложена от страница стр. 34 до стр. 35 от мотивите, споделяйки приетата правна квалификация от първоинстанционния съд, която и настоящият касационен състав намира за законосъобразна. Така развитите доводи са били на вниманието на въззивната инстанция, която в съответствие с чл. 339, ал. 2 от НПК и след подробен анализ на доказателствата е посочила основанията, поради които не ги приема за достоверни и защо. Изводите в тази насока не противоречат на формалната логика и установена последователност и взаимна връзка на фактите и установяващите ги доказателства. Обстоятелствата, че подсъдимият Д. често променя тезата си за развилите се на 05/06.01.2014год. събития и сочи други лица за автори на престъплението- обясненията на 25.04.2014год., на 16.10.2014год. и 23.12.2014год.; при очната ставка със свид. М.Н. на 05.06.2014год. от досъдебното производство и полярно различното си становище пред окръжния съд, не налагат други изводи по фактите и приложимото право. Всички обяснения на Д., включително и отречените самопризнания са проверявани и обсъдени в двойното им значение- като доказателствен източник и като защитна теза, с посочване на основанията, поради което не са възприети. В жалбата изготвена от адв. К. И. се поддържа, че съдебният акт страда от дефицит в анализа на доказателствения материал извършен след връщане на делото от касационния съд, като се подлага на критика неговата задълбоченост и обективност, което, според защитата е „липса на мотиви“- съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните такива. Изложените съображения не могат да бъдат споделени. Следва да се отбележи, че защитата подхожда едностранчиво при обмисляне мотивите на въззивния съд в стремежа си да постигне приемливи за нея отговори, касаещи обвинението срещу подсъдимия, без да осмисли всички аргументи на въззивната инстанция, които тя е изложила в решението си в изпълнение на задължението си по чл. 339, ал. 2 от НПК. От страница 24 до страница 28 на решението въззивният съд е изложил подробна аргументация по показанията на основния по делото свидетел-М.Н. и събраната от този очевидец на престъплението информация, относима към установяване на престъпната дейност на И. и Д.. В хода на наказателното производство е настъпила промяна в показанията на този свидетел, който първоначално пред съдия на досъдебното производство подробно е разказал как са се развили събитията довели до умъртвяването на пострадалия и авторството на Д. и И. в престъплението, след което в съдебната фаза на процеса той е депозирал други показания, в стремежа си да оневини подсъдимите. Наличното противоречие е наложило да се използва инструментариума на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като проверяваният съд изцяло се е доверил на показанията му от досъдебното производство, след съпоставката им с други гласни доказателства /показанията на С., Я., Я., С., Т., К. и др./, които пряко или косвено ги подкрепят. При приетите за установени от въззивната инстанция фактически положения, авторството на касаторите в деянието предмет на обвинението е доказано по несъмнен начин, а правната квалификация е законосъобразна. Касационният състав изцяло възприема тези изводи на решаващата по фактите втора съдебна инстанция. Неоснователно е и възражението за явна несправедливост на наложеното наказание на двамата подсъдими. Изводите на въззивния съд за справедливостта на размера на определените наказания са правилни. Той е намерил за правилна преценката на първоинстанционния съд, че в случая, за подсъдимите Д. и И. е най - подходящо да им се определи като вид наказание първата от трите предвидени за престъплението алтернативи, а именно - „Лишаване от свобода“. Същевременно съдът е изложил съображения защо счита за напълно справедливи определените на В. Д. и В. И. при условията на чл. 54 от НК и само на отегчаващи отговорността обстоятелства наказания в максимално предвидения от закона размер - от по 20 години „Лишаване от свобода”. Касационният съдебен състав споделя констатацията за високата степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние, предвид на проявената жестокост при извършването му и начина на заличаване на следите от него-чрез запалването на все-още даващата признаци на живот жертва. При индивидуализацията на наказанията съдилищата са отчели липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства и наличието на лоши характеристични данни за двамата, склонността им към употреба на алкохол и извършване на противообществени прояви, с негативно отношение към спазването на обществените порядки и правов ред. Завишената степен на обществена опасност на този вид престъпление, и реализацията му в случая, с оглед начина и мотивите за извършването му, данните за личността на дейците, се налага изводът, че за постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК, за да се въздейства поправително и възпиращо върху тях и останалите членове на обществото, са били приложени точно принципите по чл. 54 НК за определяне на наказанието в размер от по двадесет години лишаване от свобода.Намаляване размера на определените на всеки от подсъдимите наказания няма да отговори на задачите на наказателната репресия и ще бъде проява на неоправдано снизхождение от касационната инстанция. Поради това, с оглед данните по делото, настоящият съдебен състав счита, че не е налице очевидно несъответствие между размера на наложеното на всеки от подсъдимите наказание и обществената опасност на деянието и дейците, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК. В жалбата от адв. М. немотивирано е посочено, че размерите на уважените граждански искове са завишени, а в жалбата от адв. Т. Д. се иска отмяна на решението в гражданско-потвърдителната му част, поради поддържаната теза, че подсъдимият Д. не е автор на придружаващото грабежа убийство на пострадалия. И тези възражения са неоснователни. Отговорът в настоящото решение по релевираните касационни основания от защитата на подсъдимия Д., свързани с оспорената законосъобразност на въззивното решение в наказателната му част, обосноваващ и деликтна отговорност изключват възможността да бъде уважено искането за отхвърляне на предявените и уважени искове, за обезвреда на ищците от причинените им от деянието неимуществени вреди. Наследниците на пострадалия – трите му дъщери- Е. П., В. И. и С. Ц. безвъзвратно са загубили най-близкия си човек, претърпели са и ще търпят силни болки и страдания, изживели са силен стрес, лишени са от неговото бащинско присъствие и отношение. Поради това справедливо, с оглед на принципите на чл. 52 ЗЗД, са определени и размерите на присъдените обезщетения и немотивираният довод от името на подсъдимия И. за несправедливост по отношение на уважените гражданските претенции на ищците е неоснователен. Въз основа на всичко изложено, постановеното въззивно решение, следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби като неоснователни да бъдат отхвърлени. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, трето наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 110 от 16.04.2018 г. постановено по внохд № 692/2016 г. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: