Р Е Ш Е Н И Е № 194 гр. София, 03.06.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЕЛЕНА АВДЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 578 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. Т. К. срещу решение № 103 от 24.02.2014 г. по внохд № 395/2013 г. на Пловдивския апелативен съд. Релевират се трите касационни основания и се иска подсъдимият да бъде оправдан по обвинението по чл.116 ал.1, вр. чл.18 ал.1 от НК, алтернативно да се приложи разпоредбата на чл.66 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на съдебния акт установи следното: С присъда № 31/ 13.09.2013 г. по нохд № 656/13 г. Пазарджишкият окръжен съд признал подсъдимия И. К. за виновен в това, че на 16 и 17 юли 2012 г. държал двуцевна ловна пушка „Z. Br.” мод. 502.8 с фабр. № ..... и един боеприпас- патрон за карабина У., без да има за това надлежно разрешение и на осн. чл.339 ал.1 от НК го осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода. Признал го за виновен и в това, че на 17 юли 2012 г. направил опит умишлено да умъртви длъжностните лица С. Л. /ловен надзирател/ и Г. Ц./ полицай/ при изпълнение на службата им, като деянието е извършено по начин и със средства, опасни за живота на мнозина и е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.116 ал.2, вр. ал.1, т.1, т.4 и т.6, вр. чл.18 ал.1 и чл.58 б.А, вр. чл.55 от НК го осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода. На осн. чл.23 ал.1 от НК определил общо наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода, което да търпи в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален „общ” режим. Пловдивският апелативен съд изменил присъдата, като оправдал К. за опит за убийство на Г. Ц. и по обвинението да е извършил деянието по начин и със средства, опасни за живота на мнозина. Преквалифицирал деянието по чл.116 ал.1 т.1 от НК и намалил размера на наказанието на три години лишаване от свобода. Изменил присъдата в частта по чл. 23 от НК, като намалил общото наказание на три години лишаване от свобода. Потвърдил присъдата в останалата й част. По релевираното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Доводите на защитата са израз на несъгласие с оценката на доказателствените средства и начина на формиране на вътрешното убеждение на съда по отношение на фактите, които са от значение за правилното решаване на делото. Съображенията за превратно тълкуване на показанията на свидетелите по делото, което е довело до неправилни изводи за посоката на изстрела и за начина на обезвреждане на подсъдимия са неоснователни. Въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения да провери обосноваността на присъдата, като е анализирал отново събраните доказателства по време на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие. Показанията на свидетелите, които са преки очевидци на случилото се, са ценени добросъвестно, без извращаване на действителното съдържание на заявеното от тях и са съпоставени със заключенията на изслушаните комплексни експертизи. Чрез тези доказателствени източници съдът е извел констатациите си, че подсъдимият е възпроизвел изстрела с ловната пушка от разстояние от около два метра, като оръжието е било насочено към горната част на тялото на св. Л.. Както този свидетел, така и св. Ц. са категорични, че подсъдимият насочил пушката към тях, осветил ги с фенерчето, закрепено статично за дулото на оръжието, като светлината ги заслепила и веднага след това стрелял. И двамата чули гръм, видели светлината от гърмежа, куршумът минал близо до главата на Л., той усетил топлината от изгорелите газове в лявата част на лицето, където получил и зачервяване на кожата. Твърдението на защитата, че съдът е изградил фактическите си изводи основно на показанията на св. Л. не се споделя от касационния състав. Механизмът на деянието е напълно изяснен, като съдът подробно е мотивирал кои доказателствени източници кредитира с доверие и защо не дава вяра на обясненията на К., че не знае защо и как е стрелял. Некоректно е възражението, че съдът превратно е възприел заключението на съдебно-медицинската експертиза пред първоинстанционния съд, защото обект на анализ е заключението на допуснатата по искане на подсъдимия и приета във въззивното съдебно следствие Комплексна съдебно-медицинска и съдебно-балистична експертиза. По експертен път вещите лица са стигнали до изводи за посоката на изстрела, разстоянието, от което е възпроизведен, къде е минал куршума и за причината за зачервяването в областта на лявата скула на св. Л. и тези изводи не се различават в същината си от направените от експерта, изслушан от окръжния съд. Мотивите на атакувания съдебен акт съдържат задълбочен отговор на всяко от наведените възраженията, поради което съдът не може да бъде упрекнат, че не е изпълнил изискванията на чл.339 ал.2 от НПК, както се сочи в касационната жалба. Решението не е постановено в нарушение на процесуалните правила и липсва основание за отмяната му. По оплакването за допуснато нарушение на закона. В жалбата няма доводи по правото, с изключение на декларацията за „липса на елементите на пряк умисъл при опит за убийство по смисъла на чл.11 ал.2 от НК ”. Върховният касационен съд не е в състояние да даде отговор на липсващи доводи по конкретно оплакване. Затова може само да се посочи, че при установените факти въззивният съд правилно е приложил закона, включително и по отношение на направената преквалификация на деянието. Взаимното разположение на подсъдимия и пострадалия, вида на използваното оръжие и насочеността на изстрела са обстоятелства, сочещи на пряк умисъл за убийство, като по щастлива случайност целеният резултат не е настъпил. Няма основание за оправдаване на К.. По оплакването за явна несправедливост на наказанието. Върховният касационен съд счита, че наложеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, както е постановила въззивната инстанция. Смекчаващите отговорността обстоятелства, на които се позовава защитата и факта, че не е настъпил вредоносен резултат са преценени в достатъчна степен от контролираната инстанция при индивидуализацията на наказанието. В същото време не може да не се отчетат някои изяснени по делото обстоятелства, които разкриват грубо несъобразяване с правовия ред от страна на подсъдимия. Не може да се пренебрегне факта, че К. е бил на местопрестъплението за да бракониерства, че е бил въоръжен с незаконно оръжие, че не се е съобразил с разпореждането на полицая Ц., действащ в съответствие с правомощията си. Затова касационният състав намира, че поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не може да постигне с прилагане на института на условното осъждане. Не би се постигнал и възпитателния и предупредителен ефект на наказанието върху членовете на обществото. Водим от гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103/ 24.02.2014 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 395/ 2013 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: