5 Р Е Ш Е Н И Е № 311 гр. София, 20.06. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Юлия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1126 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника И. С. Д., подадена срещу въззивното решение № 84/14.04.2010 г. по гр. дело № 58/2010 г. на Кърджалийския окръжен съд, в частта му, с която, след постановена частична отмяна на първоинстанционното решение № 127/21.12.2009 г. по гр. дело № 868/2009 г. на Кърджалийския районен съд, жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата А. В. Л. следните суми: на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3, във вр. с чл. 87, ал. 2 от ЗЗД – сумата 8 000 E. – дадена на отпаднало основание – по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, строителство и извършване на довършителни работи от 11.06.2008 г.; на основание чл. 86 от ЗЗД – сумата 610.20 лв. – мораторна лихва (обезщетение) за забава върху горната сума за периода 09.03.2009 г. – 15.07.2009 г.; на основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД – сумата 50 лв. – вреда от неизпълнение на същия предварителен договор; и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата 1 635.18 лв. – разноски по делото. С определение № 397/14.03.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК – по материалноправен въпрос – дали изпълнението в рамките на конкретната договореност между страните – изпълнение на изрично посочени работи, съгласно инвестиционен проект и при уговорена недопустимост на преустройства, засягащи носещите конструкции, но което изпълнение е в отклонение от нормативно установени изисквания – действащите строителни правила за светла височина на помещенията, представлява неизпълнение на договора и основание за неговото разваляне, който правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие спрямо разрешенията, дадени от други съдилища, възприели общия принцип, че неизпълнението на договора се основава на клаузите на договора и се дължи на причина, за която длъжникът отговаря – решение № 286/30.06.1985 г. по гр. дело № 146/1985 г. на ВС, ІІ-ро гр. отд., решение № 1181/12.10.1999 г. по гр. дело № 511/1999 г. на ВКС, решение № 166/15.03.2003 г. по гр. дело № 687/2002 г. на ВКС, ІІ-ро гр. отд. В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, като се излагат подробни съображения в тази насока. Жалбоподателят моли съда да отмени въззивното решение и да отхвърли предявените искове. От страна на ответницата по касационната жалба – ищцата А. В. Л., в отговора на касационната жалба се излагат съображения за недопускане на касационното обжалване и становище за правилност на обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид наведените доводи и като провери правилността на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да уважи предявените по делото искове, въззивният съд е приел, че ищцата развалила процесния предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, строителство и извършване на довършителни работи от 11.06.2008 г., поради неизпълнение от страна на ответника, изразяващо се в това, че процесното жилище, предмет на договора, е със светла височина 2.23 м., при действащо нормативно изискване за светла височина на помещенията от 2.60 м. За да достигне до този извод, въззивният съд е приел също, че с процесния договор ответникът се задължил да изгради, предаде владението и прехвърли собствеността върху процесното жилище, което ще бъде построено съгласно одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж в жилищна сграда, която ще бъде изградена, като е приел за неоснователен довода на ответника, че ищцата е знаела, че процесното жилище не е в нова сграда, а във вече изградена такава в груб строеж. С оглед това е приел и че доколкото съществуващото отклонение от строителните правила и норми за светла височина не е било изрично посочено в процесния договор, то неговото последващо констатиране се явявало не просто отклонение, а „по-скоро” неизпълнение на договорните клаузи. Посоченият по-горе материалноправен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените три съдебни решения, както това е посочено и в определението по допускане на касационното обжалване. В хипотезата на чл. 291, т. 1 от ГПК настоящият съдебен състав намира за правилно посоченото по-горе и в определението за допускане на касационното обжалване, разрешение, възприето в тези три съдебни решения, каквато е и константната практика на съдилищата, респ. намира за неправилно въззивното решение по настоящото дело. От доказателствата по делото е установено, че сградата, в която се намира процесното жилище, е била построена въз основа разрешение за строеж № 337/10.10.1984 г., но в отклонение от него - на четири етажа, като е узаконена с акт за узаконяване № 41/21.05.1998 г., съгласно архитектурен проект, одобрен с протокол № 5, решение № 2/18.03.1998 г. Четириетажната сграда, с излята таванска плоча на четвъртия етаж, е подробно описана в констативния нотариален акт № 62/04.11.1998 г., както и в нотариалния акт № 32/22.01.2008 г., във формата на който е сключен договорът за продажба, по силата на който сградата (заедно с поземления имот, върху който тя се намира) е придобита от ответника. На името на последния е издадено разрешение за строеж № 299/23.10.2008 г., съгласно одобрени на 23.10.2008 г., доклад за съответствието на инвестиционен проект за съществените изисквания на строежите, изготвен на 25.07.2008 г. От гл. архитект на [община] са издадени и удостоверение изх. № 94-А-490-/1/23.12.2008 г., че сградата е изградена в груб строеж и отговаря на изискванията на чл. 181 от ЗУТ, както и удостоверение № 53/13.11.2009 г. за въвеждане на сградата (строежа) в експлоатация, удостоверяващо, че тя е изпълнена в съответствие с одобрените проекти, разрешението за строеж и изискванията по чл. 169, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. С неоспореното от страните заключение на съдебно-техническата експертиза по делото е установено, че според одобрената техническа документация светлата височина на процесното жилище е 2.245 м., а при извършените оглед и измервания на място е установено, че светлата височина е 2.23 м., т.е. отклонението е незначително – 1.5 см. (0.015 м.). От показанията на разпитаната като свидетел по делото В. Ч., дадени от нея като очевидец – управител на агенция за недвижими имоти, посредничила между страните по делото, е установено, че преди сключването на процесния договор на 11.06.2008 г. ищцата е видяла документацията (наличната към този момент) за сградата и поне два пъти е ходила на оглед на място, като си е избрала именно процесното жилище. Самата ищца не отрича по делото извършването на тези огледи, като сочи, че при посещенията й по пода на процесното жилище имало пръст и тя не знаела, че апартаментът ще остане на височина 2.20 м., но тези твърдения на ищцата не се подкрепят от доказателствата по делото. Свидетелката Ч. установява и че самата тя е изготвила и процесния писмен договор – върху проект, подготвен от нотариус, като свидетелката е „вкарала” (въвела, записала) само данните за лицата. При така установените обстоятелства, въззивният съд необосновано е приел, че свидетелските показания противоречали на текста на процесния писмен договор. Напротив именно тези свидетелски показания, - че текстът на процесния писмен договор е бил изготвен върху изработен от нотариус проект, като свидетелката Ч. е въвела само данните на страните, обясняват вътрешните противоречия в текста на договора и несъответствието с останалите обстоятелства, установени по делото. Най-същественото от тях е записаното в чл. 1 от договора, че процесният жилищен имот „ще бъде построен”, съгласно одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж … в жилищна сграда, която „ще бъде изградена”, при положение, че от доказателствата по несъмнен начин е установено, че процесното партерно жилище се намира не в новострояща се сграда, както необосновано е приел въззивният съд, а в такава, която вече е била изградена на четири етажа далеч преди момента на сключването (подписването) на процесния договор и това очевидно е било известно и на двете страни по делото. При това положение и при тълкуването на процесния договор съгласно чл. 20 от ЗЗД следва, че действителната обща воля на страните е ответникът да престира на ищцата, не новопостроен жилищен имот, а да извърши във вече наличния, изграден във външните си очертания към момента на сключването на договора процесен партерен апартамент, посочените в чл. 1, чл. 6 и чл. 9 от договора, възложени му от ищцата строителни и довършителни работи, съгласно одобрени строителни книжа (ивестиционен проект и разрешение за строеж) и при спазване на всички технически и нормативни изисквания по тази утвърдена строителна документация, които строителни и довършителни работи са конкретно описани по вид, обем и степен на завършеност в чл. 4 от договора, като в чл. 5 от същия е уговорена възможност за промяна, по инициатива и за сметка на ищцата, на разположението на вътрешните преградни стени - преди изграждането им, но без конфликт с носещите якостни конструкции, което очевидно изключва възможност за промяна във вертикална посока на плочите (под и таван) на процесния апартамент, респ. изключва възможност за промяна на неговата светла височина. Последната не е изрично уговорена в процесния договор, но съгласно одобрената строителна документация, към която препращат чл. 1 и чл. 6 от него, тя е 2.245 м. Както беше посочено по-горе, при извършените оглед и измервания на място, вещото лице по делото установява, че светлата височина на процесното жилище е 2.23 м. При това положение, след като ответникът е готов да престира на ищцата процесния жилищен имот със светла височина, която е в отклонение от действащия норматив за застрояване (2.60 м., съгласно чл. 72, ал. 3, изреч. 1 от Нар. № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони), но е с незначително, по смисъла на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД, отклонение (1.5 см., респ. 0.015 м.) от уговореното в процесния договор – чрез препращането към одобрената строителна документация, то ответникът не е в неизпълнение на процесният договор и ищцата не го е развалила в сочената от нея хипотеза на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. Поради това за ищцата не са възникнали процесните вземания към ответника - за връщане на отпаднало основание на платените по процесния договор 8 000 E. и за заплащане на обезщетения за забава и за имуществени вреди. Горното обуславя извод за неправилност на въззивното решение в обжалваната му от ответника осъдителна част, която следва да бъде отменена и вместо това следва да се постанови отхвърляне на предявените по делото искове с правни основания чл. 55, ал. 1, предл. 3, във вр. с чл. 87, ал. 2 и с чл. 88, ал. 1, изреч. 1, предл. 1 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1, изреч. 1 от ЗЗД и чл. 88, ал. 1, изр. 2, във вр. с чл. 82 от ЗЗД. Пред касационната съдебна инстанция страните не са направили искания относно разноските по делото. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението с № 84 от 14.04.2010 г., постановено по гр. дело № 58/2010 г. на Кърджалийския окръжен съд, в обжалваната осъдителна част, с която са уважени исковете, предявени от А.В. Л. срещу И. С. Д.; и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от А. В. Л., с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Г”, ет. 8, ап. 87, срещу И. С. Д., с адрес: [населено място], [улица], вх. „Б”, ап. 17, обективно кумулативно съединени, осъдителни: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3, във вр. с чл. 87, ал. 2 и с чл. 88, ал. 1, изреч. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на сумата 8 000 E., като дадена на отпаднало основание – по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, строителство и извършване на довършителни работи от 11.06.2008 г.; иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изреч. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 610.20 лв. – обезщетение за забава на плащането на горната сума през периода 09.03.2009 г. – 15.07.2009 г.; и иск с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2, във вр. с чл. 82 от ЗЗД за заплащане на сумата 50 лв. – обезщетение за вреда от неизпълнение на същия договор – платена нотариална такса. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.