4 РЕШЕНИЕ №408 София, 26.07.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова Светла Димитрова При секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 168/2009 г. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. И от [населено място], срещу въззивно решение № 792 от 9.07.2008 г. по гр. дело № 2445/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2690 от 10.08.2007 г. по гр.д. № 2318/ 2007 на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от И. К. И срещу Институт по хидро и аеродинамика, [населено място] искове с правно основание чл.344 ал.1, т.1-3 КТ. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано- отменителни основания по чл.281 , т.З ГПК. Ответната страна - Институт по хидро и аеродинамика, гр. варна в писмения отговор изразява становище, че решението е правилно и следва да се остави в сила. С определение № 981 от 30.07.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по въпроса за прекратяване на изборно трудово правоотношение чрез дисциплинарно уволнение. По поставения правен въпрос съдът в настоящия състав намира следното: Съгласно чл.340 от КТ - разпоредбите на този закон се прилагат доколкото в закон, в друг нормативен акт или в устав не е предвидено друго. Следователно, общите разпоредби по Кодекса на труда се прилагат в цялост, ако специална норма не урежда определена процедура и специфични предпоставки за прекратяване на едно трудово правоотношение, или само в определена част, ако липсват някои елементи от цялостната система на процедурата. Специфичните основания за прекратяване на едно трудово правоотношение, възникнало по силата на избор са две- с изтичане на срока, за който лицето е избрано / чл.337 от КТ/ и предсрочно - поради отзоваване/ чл.338 от КТ/. Според чл.339 от КТ основанията за прекратяване на трудовия договор се прилагат съответно за прекратяването на изборното трудово правоотношение. Общата приложимост на основанията за прекратяване на трудовия договор и за прекратяване на изборното трудово правоотношение се отнася до основанията по чл.325, 326, 328, 330, ал.1 и 2, т.1-4 и чл.331. Изрично е изключено само приложението на дисциплинарното уволнение /чл.330, ал.2, т.6 КТ/. При така дадения отговор на поставения въпрос по жалбата на Й. К. Й. съдът в настоящия състав намира следното: Касационната жалба е основателна. За да остави в сила решението на първоинстанционния съд, с което предявените от И. И. срещу Институт по хидро и аеродинамика, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са отхвърлени Варненският окръжен съд е приел, че заповедта за налагане дисциплинарно наказание "уволнение" на И. И е законосъобразна. Приел е, че трудовото правоотношение е възникнало от сключения с директора на института на 28.05.2004 г. трудов договор, а не от избора на Иовев за ръководител на секция "Техническа хидродинамика и аеродинамика", извършен с решение на научния съвет от 9.06.2004 г, нито от избора му за председател на Общото събрание на Научния съвет на института. Тъй като трудовото правоотношение не е възникнало от избор, то компетентния орган, който назначава и уволнява научните работници в института е неговия директор. Приел е, че при издаване на заповедта е спазена установената дисциплинарна процедура. При издаването й са спазени императивните норми на чл.193, чл. 194, ал.1 и чл.195 КТ. Изложил е съображения, че е доказано посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.187, т.8 КТ - уронване доброто име на работодателя. По делото е установено, че по решение от 9.06.2004 г. на Научния съвет на Институт по хидро и аеродинамика, [населено място] ищецът И. К. И е избран за ръководител на секция "Техническа хидродинамика и аеродинамика" към института. Със заповед № 22 от 2.03.2007 г. на директора на института на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 188, т.З КТ във връзка с чл.190, ал.1, т.7 КТ и чл.187, т. 8 КТ, във връзка с което и на основание чл.ЗЗО, ал.2, т.6 КТ трудовият договор е прекратен без предизвестие. При тези данни изводът на въззивния съд, че трудовото правоотношение между ищеца и института не е възникнало от избор е неправилен. Изборът е изключително основание за възникване на индивидуално трудово правоотношение. Това означава, че то може да бъде използвано и прилагано само когато е изрично предвидено в закон, акт на Министерския съвет или устав /чл.83, ал.1 КТ/. В конкретния случая по делото е безспорно, че Институт по хидро и аеродинамика, [населено място] е със статут на постоянно научно звено, част от структурата на Българската академия на науките /Б./. Съгласно Устава на Б. / ДВ бр.33/2003 г./ ръководните органи на постоянното научно звено са: общо събрание на учените, научен съвет и директор. Научният съвет избира с тайно гласуване ръководителите на структурните научни звена в постоянното научно звено- чл.40, ал.1, т.7 от същия. Ищецът е избран за ръководител на секция "Техническа хидродинамика и аеродинамика" по решение на научния съвет на института от 9.06.2004 г. Решението на научния съвет има своето правно основание в нормата на чл.40, ал.1, т. 7 от Устава на Б.. Закона за Българската академия на науките /ЗБАН/, определя Б. като юридическо лице - национална автономна организация за научни изследвания, която осъществява своята дейност въз основа на законите и на устав. Съгласно чл.4 от същия закон Уставът на Българската академия на науките урежда нейното устройство и управление, реда за създаване, преобразуване и закриване на научните институти и другите самостоятелни звена, както и други въпроси, свързани с предмета на дейността на академията. По силата на нормата на чл.40, ал.1, т.7 от устава научният съвет на постоянното научно звено избира ръководителите на структурните научни звена. След като, в Устава на Б. е предвидено, че ръководителите на структурните научни звена се избират от научния съвет на постоянното научно звено се налага изводът, че трудовото правоотношение на Иовев е възникнало от избор. Съгласно чл.339 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало от избор, се прилагат и съответно основанията за прекратяване на трудов договор, с изключение на дисциплинарното уволнение. Наложеното от директора на института дисциплинарно уволнение е изключено от Кодекса на труда в чл.339 като предпоставка за прекратяване на трудови правоотношения, възникнали по избор. След като дисциплинарното уволнение е изключено като основание за прекратяване на изборното трудово правоотношение, то трудовият договор на ищеца е незаконосъобразно прекратен на основанието, посочено в атакуваната заповед. Предвид на това решението на въззивния съд, като постановено в нарушение на материалния закон следва да се отмени и искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение се уважи, както и обусловеният от него иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. Въззивното решение в частта, с която искът по чл.344 ал.1 т.З във вр. с чл.225 ал.1 КТ е отхвърлен за сумата 2 814.24 лв., ведно със законната лихва върху нея също ще следва да се отмени. Уважаването на този иск е обусловено не само от уважаването на главния иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ, но и от установяване на оставането на ищеца без работа след уволнението за периода от шест месеца. От извършената в съдебно заседание на 24.07.2007 год. от районния съд констатация по трудова книжка № 150 на И. К. Й. е установено, че за периода след дисциплинарното му уволнение - 2.03.2007 год. до 24.07.2007 год. касаторът не е бил на работа по друго трудово правоотношение, т.е. през този период след незаконното уволнение не е полагал труд по друго трудово правоотношение. От представеното удостоверение № 4482.07.2007 г. е видно, че брутното трудово възнаграждение за месец февруари 2007 г. на Иовев е в размер на 469.04 лв. Обезщетението за периода 2.03.2007 г. до 24.07.2007г., за който е установено, че ищецът не е полагал труд по друго трудово правоотношение е в размер на сумата 2 204.45 лв. В този размер заявеният от касатора иск по чл.344 ал.1 т.З вр.чл.225 ал.1 КТ е основателен и следва да се уважи, като за разликата до пълния размер от 6000 лв. искът е неоснователен и решението на въззивния съд, с което е отхвърлен ще следва да се остави в сила. При този изход на делото въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответния институт разноски в размер на 100 лв. И. следва да заплати на ищеца направените разноски- адвокатско възнаграждение в първата и въззивна инстанция в размер на 632 лв., а по сметка на ВКС 168.18 лв. държавна такса. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 792 от 9.07.2008 г. по гр. дело № 2445/2007 г. на Варненския окръжен съд, в частта с която са отхвърлени предявените от И. К. И. срещу Институт по хидро и аеродинамика, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.З КТ - за отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение в размер на сумата 2 204.45 лв. и вместо него Постановява: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Й. К. Й. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] ЕГН: [ЕГН], извършено със заповед № 22/2.03.2007 г. на директора на Институт по хидро и аеродинамика, [населено място], [улица] го ОТМЕНЯ. ВЪЗСТАНОВЯВА И. К. И. на предишната длъжност ръководител секция "Техническа хидродинамика и аеродинамика" в Институт по хидро и аеродинамика, [населено място]. ОСЪЖДА Институт по хидро и аеродинамина, [населено място] да заплати на Й. К. Й. сумата 2 204.45 лв /две хиляди двеста и четири лева и четирдесет и пет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа, поради незоконното уволнение за периода 2.03.2007 год. до 24.07.2007 год., ведно със законната лихва, считано от 21.03.2007 год. до окончателното изплащане на сумата, като оставя в сила въззивното решение в частта, с която за разликата до пълния размер от 6000 лв. иска по чл.344, ал.1, т.З вр.чл.225, ал.1 КТ е отхвърлен. ОСЪЖДА Институт по хидро и аеродинамика, [населено място] да заплати на Й. К. Й. разноски за първата и въззивна инстанция в размер на 632 лв., а по сметка на ВКС държавна такса в размер на 168.18 лв. Решението е окончателно. Председател Членове :