Р Е Ш Е Н И Е № 102 гр.София , 04 май 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Кирил Иванов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 3/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби, депозирани от адв.К.-служебен защитник на подсъдимия Т. В. И. и лично от него и от адв.Д.-служебен защитник на подсъдимия В. В. И. срещу решение на Софийски апелативен съд, НО, постановено по внохд №788/2014 г. по описа на съда. В жалбата ,подадена лично от подсъдимия Т. И. се моли да бъде преразгледано делото, тъй като той е невинен и наказанието му е завишено. В допълнение към касационната жалба, подсъдимият Т. И. твърди, че му е било нарушено правото на защита още на досъдебното производство, тъй като всички разпити са били извършени в отсъствието на адвоката му, че при проведеното разпознаване също е отсъствал адвокат, както и че не е било назначено вещо лице, което да оцени отнетите вещи. Прави се искане за връщане на делото за доразследване ,за да се разпитат всички свидетели и назначи вещо лице. В жалбата на защитника на подсъдимия Т. И. макар и да са релевирани трите касационни основания по чл.348 ал.1 т.т.1-3 от НПК, аргументи са изложени единствено по отношение явна несправедливост на наложеното наказание.Посочва се, че решаващият съд не е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на подсъдимия и тежкото му семейно и социално положение.Моли се да бъде изменено решението на въззивната инстанция и да бъде намален размера на наложеното на Т.И. наказание лишаване от свобода. В жалбата на защитника на подсъдимия В. И. се излагат аргументи за невиновност на този подсъдим в извършване на инкриминираното престъпление, като се твърди, че не са събрани достатъчно доказателства за авторството в негово лице. Отправят се две алтернативни искания-подсъдимият В. И. да бъде оправдан, или да бъде намален размера на наложеното му наказание и то да бъде определено в минималния размер, предвиден за конкретното престъпление, като в тази насока в жалбата изобщо не се съдържат съображения. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на подсъдимия Т. И.- адв.К. поддържа касационната жалба по съображенията, изложени в нея. Моли да бъде намален размера на наложеното наказание лишаване от свобода към минимума от пет години, който да бъде редуциран с 1/3. Защитникът на подсъдимия В. И.- адв.Д. поставя акцент на това ,че по делото са налице само косвени доказателства, които не са достатъчни да обосноват участието на нейния подзащитен в извършването на инкриминираното престъпление.Моли да бъде отменена осъдителната присъда и постановена нова оправдателна спрямо подсъдимия В. И., алтернативно –да бъде намален размера на наложеното му наказание лишаване от свобода и същото определено в минималния, предвиден за конкретното престъпление размер . Представителят на Върховната касационна прокуратура моли да бъдат отхвърлени касационните жалби, а решението на апелативния съд –оставено в сила, тъй като не е налице нито едно от касационните основания по чл.348 ал.1 от НПК. В последната си дума подсъдимият Т. В. И. моли да бъде уважена жалбата му, а подсъдимият В. В.-да му бъде намалено наказанието. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 30.05.2014 г., постановена по нохд №928/2014 г. Софийски градски съд, НО е признал подсъдимите Т. В. И., Ц. К. А. и В. В. И. за виновни в това, че на 07.03.2013 г.,около 00,10 часа в [населено място],[жк], [улица], на строителен обект, в съучастие помежду си като съизвършители, отнели чужди движими вещи на обща стойност 1692,46 лв. от владението на Р. К. П.-технически ръководител ,с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване по отношение пазача на обекта Г. В. Г., и деянието е извършено при условията на опасен рецидив по отношение Т. И. и В. И., поради което те са осъдени както следва: - Т. В. И. по чл.199 ал.1 т.4 във вр.с чл.198 ал.1 пр.1 и пр.2 във вр.с чл.20 ал.2 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а” и „б” и чл.58а ал.1 от НК, за което престъпление му е наложено наказание четири години и осем месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор; - Ц. К. А. по чл.198 ал.1 пр.1 и пр.2 във вр.с чл.20 ал.2 от НК и чл.58а ал.1 от НК, за което престъпление му е наложено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор; - В. В. И. по чл.199 ал.1 т.4 във вр.с чл.198 ал.1 пр.1 и пр.2 във вр.с чл.20 ал.2 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а” и „б” и чл.58а ал.1 от НК, за което престъпление му е наложено наказание четири години и осем месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. С присъдата по отношение подсъдимия Ц. А. е определено на основание чл.25 във вр.с чл.23 ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода измежду наложените му наказания по нохд №12199/2008 г. на СРС, нохд №1129/2011 г. на СРС, нохд №6925/2011 г. на СРС и нохд №15498/2010 г. на СРС, като на основание чл.59 ал.1 от НК е зачетено предварителното задържане по тези дела. На основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение така определеното общо наказание от една година лишаване от свобода,което подсъдимият Ц. А. да изтърпи отделно и изцяло при първоначален строг режим ,в затвор. В тежест на подсъдимите са възложени и направените по делото разноски. С решение №320 от 18.09.2014 г.,постановено по внохд №788/2014 г., Софийски апелативен съд, НО е изменил първоинстанционната присъда като е намалил определеното спрямо подсъдимия Ц. А. на основание чл.25 във вр.с чл.23 ал.1 от НК общо най-тежко наказание от една година лишаване от свобода на осем месеца; намалил е приведеното в изпълнение спрямо този подсъдим, на основание чл.68 ал.1 от НК определено общо наказание от една година лишаване от свобода на осем месеца и е потвърдил присъдата в останалата й част. С решението подсъдимите Т.И., Ц.А. и В.И. са осъдени да заплатят направените от частния обвинител Г. Г. разноски. Касационните жалби на подсъдимите Т. В. И. и В. В. И. са НЕОСНОВАТЕЛНИ. По жалбата на подсъдимия Т. И.. Наведените в допълнението към касационната жалба оплаквания за нарушение на процесуалните правила при събирането на доказателства и в тази връзка оспорването на авторството на деянието, което е част от фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, самопризнати от подсъдимия, по същество представляват оттегляне на самопризнанието, направено по реда на глава ХХVІІ -в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, което оттегляне е процесуално недопустимо пред касационната инстанция. Съгласно ТР №1 от 2009 г. на ОСНК на ВКС, крайният момент до който могат да бъдат оттеглени изявленията на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК е постановяването на определението на първостепенния съд по чл.372 ал.4 от НПК. След като делото е решено при условията на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК и при нейното провеждане не са допуснати съществени процесуални нарушения /такива липсват по настоящето дело/, защитата на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. Ако подсъдимият не е бил съгласен с изложената фактология в обвинителния процесуален документ, същият не е следвало да инициира провеждането на диференцираната процедура, а е следвало своевременно да изложи съображенията си, за да може производството да се проведе по общия ред. Както беше посочено и по-горе, при провеждането на диференцираната процедура не са били допуснати съществени процесуални нарушения, изискващи отмяна на постановения съдебен акт. Прочитът на съдебния протокол от 29.05.2014 г. сочи, че признанието на фактите по обвинителния акт и изявлението на подсъдимия Т. И., че не желае да се събират доказателства за тези факти, са извършени напълно доброволно и в присъствието на служебно назначен адвокат, срещу чиято защита подсъдимият не е възразил ,след като изрично е бил запитан за това от съда /протокол от съд.заседание от 06.03.2014 г./. Оттук насетне на преценка подлежи и подкрепеността на самопризнанието на подсъдимия от доказателствата, събрани на досъдебното производство, защото ако такава подкрепеност липсва, съдът е длъжен да не допуска провеждането на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, а да премине към разглеждане на делото по общия ред. В настоящият случай е налице подкрепеност на самопризнанието на подсъдимия Т. И. от валидно събрани на досъдебното производство доказателства и в тази насока аргументация се съдържа както в мотивите към първоинстанционната присъда /л.237 от нохд №928/2014 г./, така и във въззивното решение /л.34 от внохд №788/2014 г./, които ВКС споделя. Твърдението на подсъдимия Т. И. за нарушено право на защита на досъдебното производство, поради липса на защитник, е лишено от основание, доколкото такъв е бил налице, видно от Постановлението за привличане на обвиняем от 14.12.2013 г. и от последвалия разпит, обективиран в протокол за разпит на обвиняем. Невярно е твърдението за това, че липсва оценителна експертиза по делото, а обстоятелството, че разпознаването от св.С. е извършено по снимки и преди привличането на Т. И. в качеството на обвиняем, обяснява отсъствието на защитник при осъществяване на това процесуално следствено действие. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е неоснователно. Определеното на жалбоподателя Т. И. наказание лишаване от свобода в размер на седем години /след редукцията по чл.58 а ал.1 от НК- четири години и осем месеца/ отговаря на обществената опасност на деянието /с оглед характера и степента на засегнатите с него обществени отношения/ и на дееца. За престъплението по чл.199 ал.1 т.4 във вр.с чл.198 ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Доколкото производството пред първата инстанция е протекло по реда на гл.ХХVІІ, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, съдът на основание чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при постановяване на осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК, като съгласно ал.4 на чл.58а от НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал.1 и условията на чл.55 НК , съдът прилага само чл.55 , ако е по-благоприятен за дееца. В настоящият казус обаче, както правилно са преценили решаващите съдилища не са налице основания за приложението на чл.55 от НК, тъй като не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най- лекото, предвидено в закона за това престъпление наказание се явява несъразмерно тежко. При отмерване на наказанието ,което подсъдимият Т. И. следва да понесе, от преценката на съда не са убягнали нито завишената степен на обществена опасност на деянието ,нито пък тази на дееца. Правилно са били отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства признатата вина и съжалението, изказано от Т.И.. Действително към кръга на смекчаващите обстоятелства следва да се причисли и младата възраст на извършителя, но същата сама по себе си не е в състояние да превалира над високата степен на обществената му опасност, изводима от множеството предходни осъждания и да доведе до допълнително смекчаване на отговорността му. Богатото съдебно минало на Т. И., преценено на базата и на неговата възраст-към датата на деянието 22 години, сочи на трайна престъпна упоритост и липса на какъвто и да е било поправителен ефект от търпените до този момент наказания лишаване от свобода. Сочените от защитата обстоятелства като смекчаващи – тежкото семейно и социално положение не могат да бъдат отчетени като такива, доколкото подсъдимият е неженен и напълно годен да упражнява трудова дейност като източник на средства за живот. Следва да бъде отбелязано и че съдилищата не са отчели в пълнота отегчаващите отговорността обстоятелства, като към тях не са причислили високия размер на отнетото имущество. С оглед на горното, касационната инстанция не намира основания за допълнително смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия Т. В. И., поради което счете, че касационната му жалба следва да бъде оставена без уважение. По жалбата на подсъдимия В. В. И.. Казаното в настоящето решение по-горе важи в пълна степен и по отношение твърдението на този жалбоподател, че присъдата е постановена при липса на доказателства, обосноваващи негово виновно поведение за извършеното престъпление. В допълнение само следва да се посочи, че подкрепеността на самопризнанието на В. И. от доказателствата, събрани в досъдебното производство е налице и тя се извежда от корелативната връзка между информацията, съдържаща се в отделните доказателствени източници- показанията на свидетелите Г. и С. и проведеното разпознаване от последния. За проверка на данните, изводими от показанията на св.С. служат показанията на свидетелите С., П., И. и М., както и данните от протокола за доброволно предаване. Пред въззивната инстанция са били правени аналогични възражения от защитника на подсъдимия В. И. и същите са били аргументирано отхвърлени –л.34 от въззивното дело, като изложените от САС доводи, се споделят изцяло. По отношение оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание касателно В. И., не се излагат нито в жалбата, нито в съдебното заседание конкретни съображения, които да бъдат предмет на обсъждане от настоящият съдебен състав. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 320 от 18.09.2014 г., постановено по внохд №788/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/