Р Е Ш Е Н И Е № 55 гр.София, 28 март 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на втори март през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Ил. Петкова и с участието на прокурора Б. Джамбазов , като разгледа докладваното от съдия Грозева кнох дело № 130/ 17 г. по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подс.Д. А. чрез защитника му- адв. Т. и жалба на частния обвинител и граждански ищец – Ал. Г. срещу решение № 240 на Апелативен съд- Велико Търново по внохд № 241/16 г. В жалба на подс. А. са релевирани всички касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно за намаляване на размера на наложеното наказание и размера на присъденото обещетение за неимуществени вреди. Защитата твърди, че АС е направил погрешна преценка на доказателствата, в резултат, на която е приел, че подс. А. е автор на деянието и че то е осъществено умишлено. Касаторът твърди, че съдът е игнорирал част от доказателствата, като е дал вяра единствено на обвинителните, подценявайки значението на обясненията на подсъдимия, с които той е признал, че е ударил няколко плесници на пострадалия, с които е целял да го сплаши. Сочи се също така , че съдът е приложил неправилно материалния закон, тъй като доказателствата установявали състав на по- леко наказуемо престъпление по чл. 124 от НК. Изразява се несъгласие с увеличаване на размера на присъденото обещетение на гражданския ищец, което не съответствало на критерия справедливост и на събраните доказателства за това, че между жертвата и гражданския ищец не е съществувала емоционална привързаност. В жалбата на гражданския ищец Г. е наведено касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 3 от НПК- явна несправедливост на наказанието. Направено е искане за отмяна на решението и за връщане на делото на въззивната инстанция с оглед определяне на по- тежко наказание, а именно доживотен затвор. В съдебно заседание пред ВКС, адв. Т. поддържа изцяло жалбата. Пледира за неоснователност на искането на гражданския ищец и излага съображения срещу решението на АС по отношение увеличения размер на присъденото обещетение. Подс. А. не изразява позиция. Гражданският ищец и повереникът му не се явяват пред ВКС. Представителят на ВКП изразява становище, че двете касационни жалби са неоснователни. Доводите на подсъдимия за недоказаност на обвинението и на умисъла за причиняване на телесна повреда, а не на смърт намира за лишени от основание. Наказанието, което е наложено счита за справедливо. ВКС след като изслуша доводите на страните и след като провери атакувания въззивен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 от НПК намери следното : Жалбата на подс. А. е частично основателна. Жалбата на гражданския ищец- Г. е неоснователна. С присъда № 27 от 6.06.2016 г. по нохд № 137/16 г. Окръжен съд- Русе е признал подс. Д. А. за виновен в това, че 19.08.2015 г. в [населено място] в условията на опасен рецидив умишлено е умъртвил П. М. Г. , като жертвата се е намирала в безпомощно състояние, поради което и на основание чл. 116 ал. 1 т. 5 и т. 12 вр. чл. 115 и чл. 54 от НК го е осъдил на деветнадесет години лишаване от свобода. Съдът е определил първоначално „усилено строг“ режим на изтърпяване на наказанието в затвор. На основание чл. 59 ал.1 от НК е зачел времето, през което подс. А. е бил задържан под стража, считано от 21.08.2015 г. до влизане на присъдата в сила. Осъдил е подс. А. да заплати на А. Г. на основание чл. 45 от ЗЗД обещетение в размер на 20 000 лв. в едно със законната лихва от 19.08.2015 г., като е отхвърли иска до пълния му размер като недоказан. В тежест на подс. А. са възложени направените по делото разноски както и сумата от 800 лв. представляваща 4% държавна такса върху уважения граждански иск. По жалба на подс. А. и на гражданската ищца А. Г. в Апелативен съд- В. Търново е било образувано внохд № 241/16 г. С решение № 240/16 г. присъдата е изменена, като е увеличен размера на гражданския иск на 100 000 лв., както и държавната такса на 4 000 лв. В останалата част присъдата е била потвърдена. По жалбата на подс. А.. Релевираните в нея доводи за нарушения на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждения на въззивния съд в следствие на превратна и едностранчива оценка на събрания доказателствен материал са лишени от основание. Проверяваната съдебна инстанция е извършила обективен и цялостен анализ на доказателствата, при който не се е отклонила от правилата на процесуалния закон и формалната логика. Атакуваният съдебен акт е постановен при съблюдаване на процесуалните правила, поради което отправения упрек към аналитичната дейност на контролирания съдебен състав е неоснователен. Обективния прочит не сочи на избирателен подход в оценката на доказателствата – съдът да е ценил само обвинителните доказателствени източници и да е игнорирал останалите. Напротив, съдебните състави по фактите са обсъдили цялата доказателствена съвкупност по делото в съответствие с правилата на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 ал. 5 от НПК. Изведените от тях фактически изводи почиват на вярна интерпретация на доказателствените източници. Не се установява, кредитирайки показанията на свидетелите М. и Б., съдът да е допуснал процесуални нарушения. Двамата свидетели са очевидци на случилото се, като в разпитите ти са възпроизвели детайли от инкриминираните събития. Персоналната идентификация на извършителя на деянието в лицето на подс. А. се установява именно посредством техния непротиворечив разказ за нанасянето на множество удари с ръце и крака от подсъдимия на пострадалия. В тази връзка несподеляемо е становището на касатора, че по делото липсват преки доказателства за развилите се събития. Такива именно са показанията на посочените по-горе свидетели, в чиято безпристрастност и незаинтересованост от изхода на делото съдът не е имал основание да се усъмни, поради което с основание ги е поставил в основата на фактическите си констатации. Еднопосочните им твърдения позволяват установяването на релевантните за обвинението обстоятелства-времето, мястото, авторството на деянието и механизма на причиняване на телесните повреди на жертвата. Неоснователен е упрека за избирателен и едностранчив доказателствен анализ и за надценяване значението на обвинителните доказателства за сметка на останалите. Съдът е свободен в преценката си кои от доказателствата да кредитира и кои не, като обаче е длъжен да аргументира позицията си и да изложи основанията за това. В конкретния случай АС е изпълнил това свое задължение, поради което към осъществената от него аналитична дейност не може да бъде отправена критика. Съдът с основание е отказал да се довери на обясненията на подсъдимия, тъй като е приел, че те противоречат на показанията на св. М., св. Б. и на изводите на СМЕ на труп за силата, локализацията, броя на нанесените удари и използваните средства. Именно последните обективират умисъл за причиняване на смърт, а не на телесна повреда на жертвата, тъй като са били насочени към жизненоважни части на тялото, били са със значителна сила и интензитет, поради което оплакването неправилно приложение на материалния закон, квалифицирайки деянието по чл. 116 от НК, а не по чл. 124 от НК не може да бъде споделено. В съответствие с изискванията на материалния закон и константната съдебна практика / Постановление № 2/ 57 г. на ППВС на НРБ, Решение № 10 / 97 г. по но д. № 493/96 г. на ІІ НО, Решение № 530/84 г. по НД 552/84 г. на ІІ НО и др./ е извода на решаващите съдебни инстанции за това, че към момента на деянието жертвата се е намирала в безпомощното състояние, поради алкохолна концентрация в кръвта от 5,5 промила, която съгласно заключението на СМЕ съответства на тежка степен на алкохолно опиване. Това състояние не е позволявало извършването на активни и целенасочени движения, под контрола на съзнанието, нито оказването на адекватна съпротива. Този извод кореспондира с установеното в СМЕ на трупа на пострадалия за липсата на увреждания, които да имат защитен характер, както и с показанията на св. Б. и св. М. за това, че още преди идването на подсъдимия в къщата, пострадалият е бил пиян. Състоянието на тежко алкохолно опиване съгласно константната съдебна практика се приравнява на безпомощно състояние, именно поради обективна невъзможност за оказване на съпротива. Това състояние несъмнено е било налице още преди нанасянето на удари, довели до умъртвяване на пострадалия, поради което съдът правилно е възприел тази квалификация. По жалбата на гражданския ищец Г. и подс. А. за несправедливост на наложеното наказание и на размера на уважения граждански иск - касационно основание чл. 348 ал. 1 т. 3 от НПК. Двете страни са защитили тезите си за несправедливост на наложеното наказание с различни аргументи: като според подсъдимия наказанието му е завишено, а според гражданския ищец, то е занижено. Проверката на атакувания съдебен акт в тази му част не индикира на нарушение на заложените в чл. 348 ал. 5 т. 1 от НПК критерии за справедливост. Наложеното наказание от деветнадесет години лишаване от свобода е справедливо, съответства на степента на обществена опасност на деянието и на личността на подсъдимия, като според мнението на съдебния състав е в състояние да изпълни целите на чл. 36 от НК. Отчетени са всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като пред ВКС никоя от страните не излага нови, необсъдени такива, които да налагат проявата на повече снизхождение, нито да сочат на необходимост от оказване на по-строго въздействие спрямо подсъдимия с определяне на доживотен затвор. Съгласно чл. 38 а от НК този вид санкция се налага при изключително тежки случаи, като настоящия не разкрива такива белези, тъй като не се отличава от типичните случаи на престъпление от този вид, поради което искането за отмяна на решението и за връщане на делото на друг въззивен състав за налагане на по- тежко наказание не е основателно. Основателно е оплакването на подсъдимия за липсата на предпоставки за увеличение на размера на присъденото обещетение по гражданския иск от 20 000 лв. до неговия пълен размер от 100 000 лева. Въззивният съд е преценил, че поради наличието на кръвна връзка между жертвата и гражданския ищец не са необходими доказателства за болките и страданията в следствие трагичната загуба, нито такива са необходими за установяване на емоционална близост между тях. Такъв подход е погрешен. Всяка претенция в наказателния процес в това число и тази за репариране на причинените неимуществени вреди подлежи на доказване. Наличието на роднинска връзка не освобождава съда от задължението да събере доказателства за съществуването на привързаност и обич между баща и дъщеря, както и за преживените от последната болки страдания в следствие на загубата. Съдът е длъжен да определи размера на обещетението по справедливост, съобразно доказателствата по делото, а не по принцип, както е сторил в конкретния случай. Съдът е игнорирал обстоятелството, че в кориците на делото се съдържат доказателства за това, че пострадалият е водел скитнически живот, като е пребивавал в социални центрове, лишен от грижата на близките си хора /в това число и на своята дъщеря/, лекувал се е от алкохолна зависимост, без нейната подкрепа. Тези обстоятелства сочат на това, че приживе между жертвата и гражданската ищца не е съществувала дълбока емоционална привързаност и сърдечна близост, поради което ВКС прецени, че Апелативния съд неоснователно е завишил размера на уважената претенция на гражданската ищца от 20 000 лв. на 100 000 лв. Това налага коригиране на решението и намаляване на присъденото обещетение на 40 000 лв., което води и до редуциране на дължимия размер на държавната такса от 4 % на 1 600 лв. Решението следва да бъде изменено, като бъде отменено по отношение типа на затворническо общежитие, в което следва да бъде изтърпяно наказанието, тъй като съгласно промените в чл. 57 от ЗИНЗС с ДВ бр.№13/17 г. съдът не е компетентен да определя типа на затворническото заведение. Актуалната редакция възлага разпределянето на осъдените в затворнически заведения на ГД „Изпълнение на наказанията“ /чл. 58 от ЗИНЗС/, като същевременно със ЗИНЗС са изменени и чл. 41 ал. 6 от НК и чл. 301 ал.1 т. 6 от НПК, като е заличен изразът „и тип затворническо заведение“, поради което е наложително съдебния акт в тази част да бъде изменен. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354 ал. 2 т. 5 от НПК ВКС –Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 240 от 1.12.2016 г. по внохд № 241/16 на АС- Велико Търново, като намалява размера на присъденото на основание чл. 45 от ЗЗД обещетение на гражданския ищец А. Г. от 100 000 лв. на 40 000 лв., и отхвърля иска до пълния му размер. ИЗМЕНЯ решението като намалява сумата представляваща 4% държавната такса върху уважения размер на гражданския иск от 4 000 лв. на 1 600 лв. ИЗМЕНЯ решението в частта относно определянето на типа на затворнически заведение „затвор“, в което подс. Д. А. следва да изтърпи наложеното му наказание, като го отменя. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1. 2.