О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 190 София, 22.04. 2013 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 1988 /2013 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от „ [улица]” Е. против определение № 2663/13.12.2012г. по ч. гр.д.№ 4367/2012г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 12990 от 19.07.2012г. по гр.д.№ 6069/2012г. на СГС, с което е прекратено производството пред СГС и е изпратено по подсъдност на Софийски РС. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, защото предявеният иск не е по трудов спор и подлежи на разглеждане от СГС. В изложението към частната жалба е формулиран следния въпрос: изплатените суми на работника, които не са свързани с трудовата му дейност, за които се твърди, че са недобросъвестно получени от него, подлежащи на връщане при определени предпоставки, представляват ли трудово възнаграждение и претенцията за връщането им трудов спор ли е. По този въпрос се иска произнасяне в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Ответникът по касация оспорва допускането на обжалваният съдебен акт до касационен контрол, тъй като въпроса е неотносим, считат частната жалба за недопустима, защото определението не подлежи на обжалване и за неоснователна по същество, защото сумата е получена в изпълнение на трудов договор и спора за нея е трудов. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима Съгласно чл. 121 ГПК, определението във връзка с подсъдността подлежи на обжалване. На касационно обжалване определението подлежи на основание чл. 274, ал.3, т.1 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК, ако са налице основанията на последния текст. С обжалваното определение е потвърдено определение на СГС, с което е прекратено производството и е изпратено по подсъдност делото, образувано по предявен частичен иск на жалбоподателя против И. И. за сумата 49 775,46 лв., представляваща част от допълнителни възнаграждения, получени от него в качеството му на „дилър-борса”, представляваща предварителна компенсация за поети от него задължения, свързани с ограниченията по т.2 от длъжностната му характеристика и задължението по т.11 от Вътрешните правила за работната заплата при прекратяване на трудовия договор да върне тези суми. Съдилищата са приели, че така заявената претенция съставлява трудов спор по смисъла на чл. 357 КТ, а исковете по трудови спорове са подсъдни на РС независимо от цената на иска, съгласно чл. 104, ал.4 във вр. с чл. 103 ГПК. По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Така както е формулиран въпроса не определя крайния изход от спора за подсъдността. Съгласно чл. 357, ал.1 ГПК, трудови са споровете, които имат за предмет възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудово правоотношение. Ищецът претендира сума, получаването на която е уговорено в допълнително споразумение към трудов договор, обосновано с т.2 от длъжностната характеристика и Вътрешните правила за получаване на работната заплата. Следователно касае се за спор, свързан с изпълнението на трудовото правоотношение, а такъв спор по определението на чл. 357, ал.1 КТ е трудов. Това определение не квалифицира трудовия спор само като такъв за получаване на суми за престирана работна сила. Трудови са и споровете за получаване на различни обезщетения за отпуска, за професионално заболяване и т.н. Затова не е определящо конкретното фактическо основание на което е получена сумата, а юридическия факт, послужил като основание за получаване на сумата. В случая юридическия факт за получаване на сумата е трудовия договор, анекса към него и длъжностната характеристика, определяща правата и задълженията по трудовия договор. поради което спора е трудов и в съответствие със закона е изпратен по подсъдност на РС. Тъй като поставения въпрос не е определящ за изхода на спора, а и защото нормата на чл. 357 КТ ясно дефинира кои спорове са трудови, няма основание за допускане до касация за тълкуване на тази норма. Не е налице основанието на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2663/13.12.2012г.по ч. гр.д.№ 4367/2012г. на Софийски апелативен съд ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: