Р Е Ш Е Н И Е № 261 гр. София, 16 май 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети май, през две хиляди и тринадесета, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ :ВЕРОНИКА ИМОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 486/2013г. Производството е образувано по искане на защитника на осъдения А. А. за отмяна на влязлата в сила присъда от 07.05.2012г., по нохд №30070/2012г. на Монтански районен съд /РС/ и оправдаването му, по предвидения в чл.425, ал.1, т.2, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК ред. В депозираната молба се релевират оплаквания за допуснати от съдебните инстанции съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата, довели до постановяване на осъдителен акт, при недоказаност на повдигнатото обвинение по несъмнен и убедителен начин. Обръща се внимание на обстоятелството, че приетата за установена по делото фактология за престъпното деяние и неговото авторство се подкрепя единствено от свидетелските показания на пострадалата В. И., конституирана в наказателния процес в качеството на частен обвинител и граждански ищец, поради което и заинтересована от изхода на делото. Поставя се акцент и на липсата на съдебно-медицинска експертиза за причинените на жертвата на посегателство увреждания при инкриминираното изнасилване, предпоставила непреодолима доказателствена непълнота. В съдебно заседание на 09.05.2013г. осъденото лице и упълномощеният му адвокат, при условията на алтернативност, поддържат искането за възобновяване по изложените в него съображения, и пледират за упражняване на правомощията по чл.425, ал.1, т.т.1 и 2, вр.чл.348, ал.1 т.т. 1 и 2 от НПК. Частният обвинител и граждански ищец В. И., редовно уведомена не се явава, като назначеният й особен представител в подадено писмено възражение и в хода на съдебните прения мотивира правилност и обоснованост на атакувания и влязъл в сила съдебен акт. Прокурор при Върховната касационна прокуратура аргументира заключение за неоснователност на искането на осъденото лице. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 07.05.2012г., по нохд 30070/2012г., РС-Монтана е признал А. Т. А. за виновен в това, че на 08.12.2010г., в [населено място] се съвкупил с лице от женски пол - В. М. И., като я принудил за това със сила и заплашване, поради което и на основание чл.152, ал.1, т.2 от НК ангажирал неговата наказателна и гражданска отговорност, като му наложил ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при общ режим на изтърпяване в затвор и го осъдил за заплати сумата от 5 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди /болки и страдания/, в полза на пострадалата. Със същия съдебен акт лицето е оправдано по повдигнатото обвинение за осъществено престъпно деяние по чл.195, ал.1, т.7 от НК, при съблюдаване изискванията на чл.304 от НПК, вр.чл.9, ал.2 от НК. Първоинстанционната присъда е била предмет на въззивна проверка, инициирана по жалба на А. А., финализирала с решение на 12.07.2012г., по внохд №101/2012г. на Монтански окръжен съд /ОС/, с което е съдебният акт е потвърден изцяло. Искането на осъдения А. е допустимо за разглеждане в рамките на установения от Глава тридесет и трета /чл.419-426 от НПК/ нормативен регламент, но преценено в аспекта на визираните доводи за възобновяване на наказателното дело, сочи на неоснователност. В пределите на извънредния способ за контрол, Върховният касационен съд не констатира дерогиране на процесуалните правила на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК в доказателствената дейност на инстанциите, обусловило постановяване на присъда, почиваща на предположения. В обсега на възложената от закона компетентност са реализирании изискуемите се процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина в разглеждания казус, като след прецизно и всеобхватно обсъждане на инкорпорирания доказателствен материал, са формирани и обективирани изводите по фактите и приложимото право. С проявен юридически усет и професионализъм съдържимите се в депозираното от жертвата на неправомерното посегателство фактически данни са интерпретирани от съда и доказателствената им тежест ценена с оглед тяхната конкретика, неминуемо повлияна от интелекта, личностовата структура на В. И. и преживяния травматичен шок от извършеното спрямо нея принудително посегателство против половата неприкосновеност; и при съотнасяне с останалата доказателствена маса. Разказът на пострадалата, разпитана пред съдия в хода на досъдебното разследване и в съдебната фаза на наказателния процес, е житейски правдив, логично последователен и вътрешно непротиворечив досежно значимите за инкриминираното поведение на А. А. обстоятелства. В. И. е категорична, че на 08.12.2010г., в [населено място], при случайна среща на улицата с А., който се намирал под въздействие на употребения алкохол, мъжът демонстрирал необяснима агресия срещу нея, словесно нападайки я с обвинения за осъществена кражба на зимнина и упражнявайки физическо насилие чрез дърпане за косата, влачене по земята и нанасяне на множество удари по главата и тялото. Същата е убедителна и по отношение на последващите действия на осъденото лице, изразили се в поваляне на неосветено място, опиране на острието на сгъваемо ножче в гърлото, сваляне на долната част на облеклото й /анцуга и бельото/ и осъществяване на полов акт, въпреки силните викове за помощ и оказаната от нея активна съпротива. Очертаната от пострадалата В. И. фактология, относима към инкриминираното престъпно деяние и авторството, намира доказателствена опора в заявеното от свидетелите Е. П., В. С., А. Д., Д. Й., Г. Г., Н. П., В. Г., Ц. К., Р. Ц., С. Л. К. К., И. И., В. Г., Е. А. и Ц. К., в хода на разследването; като мотивира безспорна доказаност на обвинението с интензитет, удовлетворяващ законовите изисквания. В коментирания смисъл е обсъдена изслушаната по наказателното дело комплексна съдебна психиатрична и психологична експертиза. Направеният личностен профил на В. И. установява лека умствена изостаналост, наивност, доверчивост, внушаемост, безпокойство, тревожност, които не препятстват възможността за процесуално участие в производството Вещите лица са категорични, че жертвата е в състояние правилно да възприема обстоятелствата от обективната действителност, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях, като обръщат внимание, че интелектуалното й развитие „не позволява да измисля нестанали случки и събития, и изключва склонност към лъжа”. Съмнения в изведеното заключение за истинност и непринуденост на твърденията на жертвата, предпоставили кредит на доверие от решаващия орган, не внасят възраженията на защитника на А. А. за налична заинтересованост на И. от изхода на делото, породена от процесуалното й качество на частен обвинител и граждански ищец. Недопустимо е да се обявява априорно, че определени обяснения или свидетелски показания не следва да бъдат ценени в наказателния процес, поради особения статус на обвиняемия /подсъдим/ или на пострадалата/частен обвинител или граждански ищец/. Установяването на факти е дейност, строго индивидуална за всеки субект, която зависи от обективни и субективни фактори – възраст; състояние на даващия обяснения или показания при извършване на престъплението; наблюдателност; умение за точно възпроизвеждане; интелектуални възможности; волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе възприетото, включително при условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява разпита пред разследващия и съда; добросъвестност и желанието за съдействие на компетентните органи при разкриване на обективната истина. Изброените предпоставки, обуславящи правилното възприемане и коректно пресъздаване на обстоятелствата, неизбежно рефлектират върху пълноценното и точно съдържание на гласните доказателствени източници. Затова при оценка на обясненията и свидетелските показания, те следва да се анализират обстойно и прецизно, поотделно и в съвкупност с останалите доказателства, което е спазено от съдебните инстанции в разглеждания казус. Вътрешното убеждение на настоящия състав за обезпеченост на обвинителната теза не се разколебава и от акцентираните в искането за възобновяване на делото доводи, че липсата на съдебно-медицинска експертиза за причинените на В. И. телесни увреждания при инкриминираното изнасилване е довело до доказателствена празнота досежно използването на принуда чрез сила при престъпното посегателство. Наказателно-процесуалният кодекс не абсолютизира определени способи за доказване и доказателствени средства. Предметът на доказване, лимитиран в чл.102 от НПК и сочещ на фактите за извършеното престъпление и неговият автор, следва да бъде обективно и всестранно изследван, чрез използване на предвидените в процесуалния кодекс способи за събиране и проверка на доказателства, и на визираните гласни, писмени и веществени доказателствени средства. След приобщаване и обсъждане на допустимия, относим и необходим доказателствен материал, решаващият орган изгражда фактическите си констатации и правни изводи по обвинението. При формирано заключение за неговата доказаност, ирелевантно е, че не са изчерпани всички процесуални възможности за инкорпориране на фактически данни по делото или че някои от доказателствените източници са изключени от съвкупността, поради пороци при събирането и изготвянето, лишаващи ги от процесуална стойност. При съществуващи съмнения и колебания на компетентния съд по отношение на престъпното деяние и съпричастността на обвиняемото /подсъдимото/ лице, санкционните последици за представителя на обвинителната власт, при доказателствена непълнота или негодни доказателствени средства, се обективират в обявяването на оправдателна присъда. Конкретиката в настоящия казус, независимо от отсъствието на медицинско експертно заключение за причинените чрез сила на жертвата телесни повреди, очертава доказателствена обоснованост на тезата на прокурора за осъществено на 08.12.2010г. от А. А. престъпление против половата неприкосновеност по чл.152, ал.1, т.2 от НК. Разпитаните в досъдебната и съдебна фаза на процеса В. И. и свидетели-очевидци Е. П., В. С. и А. Д. са категорични, че на инкриминираната дата осъденото лице е упражнило физическо насилие спрямо жертвата, като подробно описват непосредствено възприетите от тях неправомерни прояви и настъпилите вредни последици. Използването на сила е доказана и от волеизявленията на Д. Й., Р. Ц., Г. Г., Н. П. и Ц. К., които предлагат своите впечатления за налични травми и следи от побой по главата и тялото на пострадалата, и възпроизвеждат нейния разказ за извършеното изнасилване, като последният свидетелства и за направените от А. пълни самопризнания за престъпния акт в деня на задържането му. Действително прегледът на константната съдебна практика показва, че възприет от правораздавателните органи начин за установяване на медикобиологичните особености на телесните повреди – общественоопасен резултат от инкриминираното престъпление, и на механизма за тяхното причиняване, е назначаването и изготвянето на експертиза. По своята правна природа съдебната експертиза в наказателния процес е способ за доказване и представлява система от сложни, различни по естество действия /проучвания и изследвания/, в обсега на които участващите вещи лица, използвайки специални знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване и проверка на обстоятелствата по делото, чрез даване на основани върху доказателствените материали заключения, обективиращи изводи от известни за неизвестни факти. Същата е задължителна само в предвидените в чл.144, ал.2 от НПК хипотези, в обсега на които са случаите, когато характерът на телесната повреда е изискуем признак от съставомерността на престъпното деяние. В разглежданото дело допускането и изслушването на медицинска експертиза в хода на разследване е било невъзможно по обективни причини. Въпреки положените от жертвата усилия да бъде прегледана от лекар и освидетелствана по надлежния ред, индиция за които са свидетелските показания Г. Г., Н. П. и Ц. К., поради прекъснати здравноосигурителни права бил възпрепятстван достъпа й до здравно заведение и отказано издаване на медицинско удостоверение за нанесените телесни увреждания, при упражнената на 08.12.2010г. принуда. След образуване на досъдебно производство на 18.03.2011г., поради липсата на медицинска документация и на обективни находки по лицето и тялото на В. И., последното обяснимо с изтеклия период от време от извършване на престъплението, назначаването на експертиза със задача – констатиране характера на травматичните увреждания на пострадалата и начина на тяхното причиняване, чрез която да се провери истинността на депозираните свидетелски показания, се оказва процесуално ненужно. В контекста на обсъдените еднопосочни, последователни и безспорни доказателства за упражнена на 08.12.2010г. принуда чрез сила от А. А. спрямо пострадалата И., отсъствието на медицинско експертно заключение не обуславя доказателствена непълнота в разисквания казус. Визираното обстоятелство, преценено във взаимовръзка с повдигнатото срещу осъдения юридическо обвинение, сочещо на квалификация по чл.152, ал.1, т.2 от НК, която не включва като елемент на престъпния състав телесна повреда от определен вид, не предпоставя и затруднения при лимитиране на правните очертания на инкриминираното посегателство. Предложената аргументация мотивира неоснователност на искането на А. А. за възобновяване на нохд №30070/2012г. на Монтански РС и на внохд №101/2012г. ОС-Монтана, и отмяна на обявения по тях и придобил юридически стабилитет съдебен акт, при условията на чл.425, ал.1, т.т.1 и 2, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК. Водим от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Т. А. за отмяна на присъда от 07.05.2012г., постановена по нохд №30070/2012г. на РС-Монтана и влязла в сила, по реда на възобновяването. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.