Р Е Ш Е Н И Е
№ 165
Гр.София, 01.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември, 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
При участието на секретаря РАНГЕЛОВА
В присъствието на прокурора ДОЛАПЧИЕВ
изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.571/19 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №76/16.11.18 г.,постановена от ОС-Варна по Н.Д.1156/18 г., подсъдимият А. А. А. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343 А,ал.1,б.Б вр.чл.343, ал.1,б.В НК и вр.чл.58 А,ал.1 вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок. На основание чл.343 Г вр.чл.37, т.7 НК е определено наказание лишаване правоуправление за срок от една година.
Тази присъда е потвърдена с решение №52/03.04.19 г., постановено от АС-Варна /ВнАС/ по В.Н.Д.454/18 г.
Недоволен от съдебния акт е подсъдимият, който чрез своя защитник го обжалва, визирайки всички касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се приложение на чл.55 НК и намаляване на наложеното наказание лишаване от право.
Постъпил е отговор на касационна жалба от Г. П., И. Н., Н. Н. и М. Ф.-частни обвинители по процесното дело, чрез техния повереник, в който са отразени съображения в насока на неуважаване на жалбата на подсъдимия.
В съдебно заседание пред ВКС деецът и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват.
Не се явяват и частните обвинители. Постъпила е молба от техния повереник, съгласно която се дава съгласие делото да се гледа, поддържа се отговорът на касационната жалба и се настоява подсъдимият да бъде осъден да заплати направените пред тази инстанция деловодни разноски.
Представителят на ВКП намира, че решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и отговора срещу нея и аргументите по тях, като съобрази становището на прокурора в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:
Преди да вземе отношение по допустимите за разглеждане в тази процедура съображения, предвид естеството на някои от тях, отразени в касационната жалба, този съд се счита задължен да даде няколко принципни пояснения.
Първо, предмет на разглеждане пред ВКС е въззивният съдебен акт, а не първоинстанционният такъв. В този смисъл, искането за пряко произнасяне на върховната съдебна инстанция по наказателни дела, каквото е формулирано по самата жалба, не предполага взимане на отношение по първостепенния съдебен акт, претенцията за качеството на който следва да бъде отнесена към второстепенния съд.
Второ, голяма част от възведените конкретни оплаквания обосновават извод за липса на мотиви /макар и основно в частта по наказанието/ както на втората, така и на първата инстанция. Както е известно, липсата на мотиви в решителна част на съответния съдебен акт всякога представлява абсолютен повод за отмяна на същия по силата на чл.354, ал.3,т.2 вр.чл.348,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.2 НПК, както се утвърждава и по самата жалба. Повече от незаконосъобразно тогава, предвид казаното, се явява застъпеното искане, независимо от обсъжданата претенция за липса на мотиви, ВКС да реши делото по същество, произнасяйки се с изменително решение.
Трето, видно от материалите по делото, съдебното производство пред първата инстанция е протекло по правилата на чл.371,т.2 и сл.НПК- съкратено съдебно следствие, при което подсъдимият е приел изписаната по обстоятелствената част фактология на вменената му деятелност и се е съгласил да не се събират доказателства в тази връзка. Без значение дали в случая може да се спори за допринасяне от страна на пострадалото лице на престъпния резултат, както прави защитата , или не /както приема ВнАС по наличния доказателствен материал/, видно от самия обвинителен инструмент липсват факти, които да се субсумират под подобно поведение на Н. П..
Следователно, ако бе се стремил към установяване на твърдяното обстоятелство, подсъдимият не би следвало да пожелае разглеждане на делото в процедура по чл.371,т.2 и сл.НПК /което обяснимо се прави заради привилегията при определяне на наказанието/. След като точно той е поискал същата и е прието,че вменената с обвинителния акт фактология се подкрепя от доказателствения материал, възприемане на различна от нея, относима към елементите на престъпната деятелност, вече не може да се претендира. Това е възможно само при провеждане на пълноценно съдебно следствие.
Четвърто, определяне на дължимото наказание при условията на чл.55 НК касае приложение на материалния закон. И ако се оспорва по какъвто и да е начин, това е касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Доколкото обаче по същество то е свързано с намаляване /казано по принцип/ на наложеното наказание, съдът отговаря и когато оплакването е направено с препращане към касационното основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК.
По същество погледната, касационната жалба е неоснователна.
В атакувания съдебен акт са изложени достатъчно мотиви относно наложеното на подсъдимия наказание и прочитът на същите дава ясна представа за съдебната теза. Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване трябва да се отговори в контекста на въздигнатото съображение за липса на мотиви и от страна на първостепенния съд, че казаното не отговаря на процесуалната действителност.
Що се касае до конкретните обстоятелства, които според жалбата следва да бъдат зачетени като смекчаващи, те са взети предвид от второстепенния съдебен състав, тъй като пред него са изложени буквално същите такива, които и пред ВКС. Тук трябва само да се отговори,че на практика някои от тях са дублиращи, като желанието за възприемане на определен факт е казано с различни думи; други касаят отговорността по привилегирования състав на чл.343 А НК /оказаната помощ/, която тъй или инак е ангажирана; а наличие на съпричиняване /принос на пострадалата/, както вече бе казано, не е отразено в обстоятелствената част на обвинителния акт факт.
Въззивната инстанция е дала отговор защо не намира основания за приложение на разпоредбата на чл.55 НК, занимавайки се с всички депозирани пред нея възражения. В тази насока са взети предвид не само изтъкваните от защитата обстоятелства, но и поведението на дееца в светлината на вмененото му конкретно престъпване на правилата за движение по пътищата. Волята на съда е безпределно ясна и настоящата инстанция не съзира условия за ревизирането й.
Допълнително наложеното наказание лишаване от правоуправление за срок от една година е отмерено в рамките на закона и е минималното наложимо такова в съобразие с определеното наказание лишаване от свобода. Така че на самостоятелно основание няма как да се прецени,че само в тази част постановеното решение е незаконосъобразно.
С оглед изложеното, изцяло се споделят аргументите, заложени в отговора на касационната жалба. Подсъдимият трябва да бъде осъден да заплати на частната обвинителка И. Н. сумата по направените деловодни разноски за осигуряване на повереник пред ВКС, видни от представения договор за правна защита и съдействие- в размер на 960 лв.
Водим от тези съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №52/03.04.19 г., постановено от АС-Варна по В.Н.Д.454/18 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ОСЪЖДА А. А. да заплати на И. Н. сума в размер на 960 /деветстотин и шестдесет/ лв. за направени от нея деловодни разноски за ангажиране на повереник пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/ |