Р Е Ш Е Н И Е № 131 гр. София, 01.07.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото заседание на четвърти юни две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Теодора Нинова Членове: Светлана Калинова Геника Михайлова при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 6874 по описа за 2014 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 3283/ 28.07.2014 г. по гр. д. № 961/ 2013 г. на Окръжен съд – Благоевград в осъдителните му части. С определение № 171/ 25.03.2015 г. по настоящото дело касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: Има ли право на вземане за подобрения в съсобствен имот съпругът-несобственик, само защото разноските са извършени по време на брак със съпруга-съсобственик и в режим на съпружеска общност в имуществените отношения между съпрузите? Касаторите В. Х. М., И. В. С. и К. В. М. считат, че отговорът на въпроса е отрицателен, а въззивното решение – неправилно. Касационното основание е за неправилно приложение на материалния закон (чл. 61, ал. 2 ЗЗД). Ответниците по касация Г. С. Й. и И. Н. Й. не вземат становище по жалбата. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият състав намира, че вземане за стойност от подобрения в съсобствен имот не възниква в полза на съпруга-несобственик, само защото разноските са извършени по време на брак със съпруга-съсобственик на имота и в режим на общност в имуществените отношения между съпрузите. Съображенията за това са следните: Различни норми в обективното ни материално право са предвиден от закона източник на вземания за стойност от подобрения в чужд или в съсобствен имот. Чрез тях законодателят провежда последователно забраната за неоснователно обогатяване - основен принцип в облигационното ни право. Когато един имот е подобрен от съпруг на съсобственик, срещу другите съсобственици възниква вземането по чл. 59 ЗЗД. Подобрението от държател в чуждия имот е релевантният факт, който поражда субсидиарното вземане за неоснователно обогатяване. Ирелевантни са гражданското състояние на подобрителя или режимът на имуществени отношения между подобрителя и неговия съпруг. Те са негодни да породят и всяко друго вземане за стойност, което възниква от подобряването на чужд или съсобствен имот. С оглед отговора на въпроса, по който обжалването е допуснато, настоящият състав на Върховния касационен съд намира решението недопустимо в обжалваната осъдителна част. Съображенията са следните: В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците по касация са подобрявали имотите, на които съсобственици са ответникът по касация и касаторите, в период, следващ влязло в сила решение. С това решение на основание чл. 282, ал. 2 ГПК (отм) ползването на тези имоти е предоставено на ответника по касация. Изложени са и твърдения, че ответниците по касация са съпрузи. Обосновано е обичайното – подобренията са резултат от общи за съпрузите труд и средства. Претенцията за стойност е заявена общо от двамата съпрузи. Направено е искане за солидарно осъждане на касаторите. Исковата молба е нередовна. Посочените в нея обстоятелства изключват извода, че предявените вземания са неделими. Съгласно чл. 128, ал. 1 ЗЗД, неделимите задължения имат за източник договор или естеството на престацията. Договорен е и източникът на активната солидарност. Подобни твърдения в исковата молба липсват. Липсва и възможен източник на пасивна солидарност. Подобряването на съсобствен имот може да има, но от това не следва законов или договорен източник на пасивна солидарност за съсобствениците. Съгласно чл. 121 ЗЗД, солидарните задължения възникват на основание закон или договор. Следователно предявените вземания са делими, но те не се разделят според броя на ответниците по касация, респ. на касаторите. Това е така, защото исковете на ответницата по касация са при квалификацията на чл. 59 ЗЗД (ППлВС № 1/ 28.05.1979 г), а исковете на ответника по касация са при квалификацията на чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Субсидиарното вземане за неоснователно обогатяване възниква до размера на обедняването. Вземането на гестора, действал и в собствен интерес, е до размера на обогатяването. Възможна е и разлика в двете стойности. Нередовността на исковата молба не е поправена, а е възпроизведена в осъдителното въззивно решение. За да измени първоинстанционното решение и да уважи исковете, предявени от всеки ответник по касация, въззивният съд е приел, че Г. Й. и касаторите са съсобствениците на УПИ и сградата в него; съсобствените имоти са подобрени с нов водопровод и нова канализация, ремонт на покрива и външна мазилка на сградата; работата е предприета уместно и е управлявана добре за всички от ответника по касация, но и в самостоятелен интерес, защото ползването на имотите е предоставено на този ответник по касация с влязло в сила решение на основание чл. 282, ал. 2 ГПК (отм). Въззивният съд е приел, че фактите осъществяват предпоставките на чл. 61, ал. 2 ЗЗД и вземането е възникнало в размера от 5 608. 68 лв. – това, до което касаторите са се обогатили според притежаваният от тях общ дял (7/ 8 ид. части). За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът на ответницата по касация и да го уважи в размер от 5 608. 68 лв, въззивният съд е приел, че тя също има правата на гестор. Това е така, защото разноските по подобренията са по време на брак с ответника по касация и при режим на съпружеска общност в отношенията между съпрузите. Въззивният съд е намерил източник на пасивна солидарност и е присъдил дължимото общо на двамата съпрузи. Хипотезата осъществява задължителното тълкуване на чл. 129, ал. 4 ГПК и чл. 293, ал. 4, вр. чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, извършено с т. 5 на ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС. Касационната инстанция е длъжна да обезсили въззивното решение в обжалваната част и да върне делото на първостепенния съд за отстраняване на констатираните нередовности. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 3283/ 28.07.2014 г. по гр. д. № 961/ 2013 г. на Окръжен съд – Благоевград в осъдителните му части. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Петрич. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.