Р Е Ш Е Н И Е № 50094 гр. София, 16.11.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №770 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Й. Е. Й., чрез адв.С.И. срещу решение №1755 от 23.11.2021г. по в.гр.д. №2016/2021г. на Окръжен съд- Варна, с което се отменя решение №104 от 11.03.2021г., постановено по гр.д. №319/2020г. по описа на Районен съд- Варна и се отхвърля предявеният от касатора срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, [населено място] иск за установяване, че в полза на ответното дружество не съществува вземане от Й. Й. за сумите, както следва: сумата 12 174.73 лева- главница по договор за потребителски кредит от 04.09.2009г., ведно със законната лихва от 06.11.2013г. до изплащането й; сумата 1 835.40 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 04.10.2009г. до 28.10.2009г.; сумата 280.20 лева разноски и сумата 636.24 лева адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК рег.№2628/07.11.2013г. по ч.гр.д. №2053/2013г. на РС-Горна Оряховица, поради изтекла погасителна давност, на основание чл.439 ГПК. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно- постановено в нарушение на закона и необосновано. Касаторът поддържа, че са незаконосъобразни изводите на въззивния съд, който е приел, че се прекъсва погасителната давност с постъпване по изпълнителното дело на искането на ответника за конституирането му като взискател на основание чл.429 ГПК- в качеството на кредитор, придобил вземането от първоначалния взискател по договор за цесия. Излага доводи, че не може да се прилага по аналогия фигурата на присъединения взискател, чието конституиране е от категорията изпълнителни действия, водещи до прекъсване на погасителната давност. Оспорва и извода, че прекъсване на давността е настъпило с искането за образуване на второто изпълнително производство и наложените от частния съдебен изпълнител запори на банкови сметки на длъжника, като счита, че това изпълнително дело е образувано в нарушение на правилата на местната подсъдност и запорите са незаконосъобразни, респ. не могат да доведат до прекъсване на погасителната давност за вземанията. Касаторът намира, че погасителната давност за процесните вземания е изтекла на 27.11.2019г., поради което претендира да се отмени решението и да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени исковете. Претендира разноски за всички инстанции. Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД поддържа, че жалбата е неоснователна, а въззивното решение правилно. Излага доводи, че погасителната давност за процесните вземания е прекъсвана два пъти- с искането за конституиране на нов взискател- правоприемник и с подаването на молба за образуване на ново изпълнително дело, така както законосъобразно и обосновано е приел решаващият съдебен състав. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да отмени първоинстанционното решение, с което е уважен искът с правно основание чл.439 ГПК и да отхвърли иска за установяване, че в полза на ответното дружество не съществува вземане от Й. Й. за сумите, както следва: сумата 12 174.73 лева- главница по договор за потребителски кредит от 04.09.2009г., ведно със законната лихва от 06.11.2013г. до изплащането й; сумата 1 835.40 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 04.10.2009г. до 28.10.2009г.; сумата 280.20 лева разноски и сумата 636.24 лева адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение, поради изтекла погасителна давност, въззивният съд приема, че вземанията не са погасени, тъй като 5-годишната погасителна давност е започнала да тече на 26.06.2015г. /постановяване на ТР №2 от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС/, като е прекъсвана на 19.05.2016г.- с конституирането по изп.дело №56/2014г. на ЧСИ В.Г. на ответното дружество като взискател по изпълнителното дело /като частен правоприемник на взискателя „Юробанк България“ АД на основание договор за цесия/ и на 01.10.2019г.- с подаването от ответника на молба за образуване на ново изпълнително дело и посочването на конкретен изпълнителен способ- запор на банкова сметка на длъжника. Намира, че без значение се явяват прекратяването на изп.дело №56/2014г. през 2019г., както и образуването на изп.дело №981/2019г. на ЧСИ В. Г. на 22.10.2019г., респ. извършените по второто дело изпълнителни действия- запори на банкови сметки на длъжника, поради което не обсъжда оплакванията за невалидност на тези изпълнителни действия. Счита, че неспазването на местната подсъдност не е основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433 ГПК, а делото следва да се препрати по компетентност. С определение №50222/29.03.2023г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса - „Конституирането на нов взискател по образувано изпълнително дело поради частно правоприемство по реда на чл.429, ал.1 ГПК, представлява ли изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност на основание чл.116, б.“в“ ЗЗД?“ По правния въпрос: Съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането. С ТР №2/2013 от 26.06.2015г., т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност се прекъсва с всяко валидно изпълнително действие. Разяснено е, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя /чл.18 ЗЧСИ/. Самото искане да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнителен е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането му. Като примери за такива изпълнителни действия, макар и неизчерпателно, са посочени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т.н. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки и т.н. Изрично е изтъкнато, че молба за изпълнение, в която не е посочен изпълнителен способ или няма възлагане по реда на чл.18 ЗЧСИ, е нередовна съгласно чл.426, ал.2 ГПК и ако не бъде поправена подлежи на връщане на основание чл.426, ал.3, вр. чл.129 ГПК. Върнатата нередовна молба за принудително изпълнение не прекъсва давността. В постановената след приемането на тълкувателното решение съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК се приема, че ако искането за предприемане на изпълнително действие е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, независеща от волята на кредитора/ взискателя, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на поисканото действие, т.е. прекъсването е едно- с предприемането на действието, но считано от искането /в този смисъл решение №37 от 24.02.2021г., гр.д. №1747/2020г., ВКС, IV г.о./. С решение №3 от 04.02.2022г., гр.д. №1722/2021г., ВКС, ІV г.о. е прието, че „валидно изпълнително действие“ по смисъла на горецитираното тълкувателно решение, означава действие за принудително събиране на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение, т.е. по молба, в която взискателят е посочил изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника или е възложил това на ЧСИ /чл.18 ЗЧСИ/, вкл. и когато нередовността е била поправена в срок. Надлежни страни в изпълнителния процес са лицата, които са посочени в изпълнителния лист като кредитор и длъжник по вземането. Разпоредбата на чл.429, ал.1 ГПК урежда изключенията от това правило, като регламентира разпростирането на субективните предели на изпълнителния лист и спрямо лица, които не са посочени в него, но притежават надлежна легитимация да поискат образуване на изпълнително дело с представяне на изпълнителния лист, в който не фигурират, както и да поискат заместването на взискателя по изпълнително дело, образувано по молба на кредитора по изпълнителния лист. За разлика от хипотезата на образуване на изпълнителното дело по искане на лице от посочените в чл.429, ал.1 ГПК, когато молбата следва да отговаря на изискванията на чл.426, ал.2 ГПК - да е посочен изпълнителен способ или да има възлагане по чл.18 ЗЧСИ, като съдебният изпълнител е длъжен да следи за редовността й и да даде съответни указания /чл.426, ал.3, вр. чл.129 ГПК/, конституирането на правоприемника като взискател на мястото на първоначалния в хода на вече образуваното изпълнително производство не изисква посочване на начин на изпълнение и само по себе си не представлява изпълнително действие- част от конкретен изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника. Независимо в коя хипотеза- на универсално или частно правоприемство, вкл. суброгация в правата на кредитора /в случаите на платил дълга поръчител или друг солидарен длъжник/, новият взискател придобива правото на вземане и встъпва в правото на принудително изпълнение на първоначалния взискател- кредитор по изпълнителния лист, а при вече образувано изпълнително дело- и в неговото процесуално качество и положение /приемство в процеса/. Именно поради встъпването в процесуалното право на принудително изпълнение на първоначалния кредитор и в процесуалното качество на първоначалния взискател, по чиято молба, отговаряща на изискванията на чл.426, ал.2 ГПК, е образувано изпълнителното дело, за редовността на молбата на правоприемника, претендиращ конституирането му като взискател, не се изисква да е посочен начин на изпълнение, т.е. конкретен изпълнителен способ. В този смисъл самото искане за конституиране на правоприемника като взискател, респ. конституирането му от съдебния изпълнител в хода на висящото изпълнително дело, не представлява по своята същност изпълнително действие и не води до прекъсване на погасителната давност за вземането. Прекъсване на погасителната давност ще настъпи, само ако в молбата за конституиране на правоприемника като взискател е посочен и изпълнителен способ за осребряване на имуществото на длъжника, т.е. изрично е поискано извършването на валидно изпълнително действие. Този изпълнителен способ може да е нов или да е подновено искането на първоначалния взискател, но следва да е изрично обективирано в молбата до съдебния изпълнител. По основателността на касационната жалба: Въведените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3, пр.1 ГПК /постановяване на решението при допуснати нарушения на материалния закон/ са налице. Основателни са изложените от касатора оплаквания за допуснато от въззивния съд нарушение на чл.116, б.“в“ ЗЗД при преценката за наличие на изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност за процесните вземания. Правилни са изводите на решаващия съдебен състав, че процесните вземания за сумите: 12 174.73 лева- главница по договор за потребителски кредит от 04.09.2009г., ведно със законната лихва от 06.11.2013г. до изплащането й; 1 835.40 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 04.10.2009г. до 28.10.2009г.; 280.20 лева разноски и 636.24 лева адвокатско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №2053/2013г. по описа на РС- Горна Оряховица, се погасяват с 5-годишна давност, която е започнала да тече на 26.06.2015г. /постановяване на ТР №2 от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед отговора на правния въпрос, настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен извода на въззивния съд, че давностният срок е бил прекъснат на 19.05.2016г. - с конституирането на ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател по по изп.дело №56/2014г. на ЧСИ В.Г.. Няма спор, че изпълнителното дело е образувано по молба на кредитора „Юробанк България“ АД, като молбата от 15.03.2016г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за конституиране като взискател е в качеството му на частен правоприемник на първоначалния взискател на основание договор за цесия. В тази молба няма обективирано искане за определен начин на изпълнение /не е посочен конкретен изпълнителен способ/, нито има възлагане по реда на чл.18 ЗЧСИ, т.е. няма валидно изпълнително действие. Предвид изложеното, не може да се приеме тезата на въззивния съд, че с конституирането на частния правоприемник като взискател е прекъсната погасителната давност на основание чл.116, б.“в“ ЗЗД. Незаконосъобразен е и изводът на решаващия състав, че погасителната давност за процесните вземания е прекъсната и на 01.10.2019г.- с подаването от ответника на молба за образуване на ново изпълнително дело и посочването на конкретен изпълнителен способ- запор на банкова сметка на длъжника. Правилно е прието, че за давността няма значение постановеното от частния съдебен изпълнител на 22.10.2019г. прекратяване на изпълнително дело №56/2014г., като следва да се има предвид, че прекратяването на производството е настъпило по силата на закона още на 27.11.2016г., когато е изтекъл 2-годишният срок от последното изпълнително действие /налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника на 27.11.2014г./. Към този момент вземанията не са били погасени по давност, като не са били погасени и към 01.10.2019г., когато е подадена нова молба от цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД за образуване на изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист. Не могат да бъдат споделени обаче аргументите на въззивния съд, че с образуването на 22.10.2019г. на новото изпълнително дело №981/2019г. на ЧСИ В. Г., респ. с извършените по него изпълнителни действия - запори на банкови сметки на длъжника, погасителната давност е прекъсната, като неспазването на местната подсъдност на делото е ирелевантно. Въззивният състав не е съобразил, че прекъсването на погасителната давност настъпва с извършването на валидни изпълнителни действия, като на такива са приравнени и тези, поискани с нередовна молба по чл.426, ал.2 ГПК, която обаче е била поправена в законовия срок. В случая по молба на кредитора изпълнителното производство е било образувано от местно некомпетентен частен съдебен изпълнител, което е довело и до прекратяването на изпълнителното дело с постановление от 09.07.2020г. /поради нарушена местна подсъдност/ и служебно вдигане на наложените обезпечения. Настоящият съдебен състав намира, че местната изпълнителна компетентност е предпоставка за допустимост на изпълнителното производство и е условие за валидност на изпълнителните действия. Предвид изложеното, процесните изпълнителни действия по изпълнително дело №981/2019г. на ЧСИ В. Г. са невалидни и не прекъсват погасителната давност. За разлика от нередовната молба за образуване на изпълнително производство, която може да бъде поправена по реда на чл.129 ГПК в дадения от ЧСИ срок, вкл. чрез посочване на начин на изпълнение, изпълнителните действия по недопустимо изпълнително производство не могат да бъдат поправени, респ. не пораждат правно действие. Не почива на закона доводът на въззивния съд, че нарушената местна подсъдност не е основание за прекратяване на изпълнителното производство /не е предвидено в чл.433 ГПК/, а делото следва да бъде препратено по компетентност на друг съдебен изпълнител. В изпълнителното производство не е регламентирано /изрично или чрез препращане към правилата за исковото производство/ задължение на съдебния изпълнител, когато е сезиран с молба за изпълнение, по която не е компетентен, служебно да я препрати на компетентен съдебен изпълнител. Следва да се съобрази и обстоятелството, че в един район може да има повече съдебни изпълнители и единствено кредиторът може да упражни правото на избор - кой от компетентните съдебни изпълнители да сезира с молбата си за принудително изпълнение. По тази причина и в настоящия случай след прекратяването на изпълнително дело №981/2019г. на ЧСИ В. Г. са отменени наложените обезпечения, като делото не е изпратено на друг съдебен изпълнител. Вярно е, че в теорията и съдебната практика, вкл. цитираната по-горе, се приема, че след прекратяването на делото поради перемпция /чл.433, ал.1, т.8 ГПК/ съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, а всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват /с изключение на тези по приключилите изпълнителни способи, от които трети лица са придобили права/, което обаче не се отразява на вече настъпилото прекъсване на погасителната давност съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД. Тази хипотеза обаче е различна от настоящата, при която изпълнителните действия по недопустимо образуваното изпълнително дело са изначално невалидни. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че погасителната давност за процесните вземания не е прекъсвана и е изтекла на 26.06.2020г., поради което и предявеният от касатора срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, [населено място] иск на основание чл.439 ГПК за установяване, че в полза на ответното дружество не съществува вземане от Й. Й. за сумите, както следва: сумата 12 174.73 лева- главница по договор за потребителски кредит от 04.09.2009г., ведно със законната лихва от 06.11.2013г. до изплащането й; сумата 1 835.40 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 04.10.2009г. до 28.10.2009г.; сумата 280.20 лева разноски и сумата 636.24 лева адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК рег.№2628/07.11.2013г. по ч.гр.д. №2053/2013г. на РС-Горна Оряховица, е основателен. Като неправилно въззивното решение следва да бъде изцяло отменено и да бъде постановено ново за уважаване на иска. По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК касаторът /ищец по иска/ има право на разноски за трите инстанции в размер на 4 573.39 лева, от които за касационното производство в размер на 2 028.53 лева /платена държавна такса и адв.възнаграждение/; за въззивното производство- в размер на 970 лева /платено адвокатско възнаграждение/ и за първоинстанционното производство - в размер на 1 574.86 лева /държавна такса и адв.възнаграждение/. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №1755 от 23.11.2021г. по в.гр.д. №2016/2021г. на Окръжен съд- Варна, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 ГПК, че в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, [населено място], ЕИК[ЕИК] не съществува вземане от Й. Е. Й., ЕГН [ЕГН] за сумите, както следва: сумата 12 174.73 лева- главница по договор за потребителски кредит от 04.09.2009г., ведно със законната лихва от 06.11.2013г. до изплащането й; сумата 1 835.40 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от 04.10.2009г. до 28.10.2009г.; сумата 280.20 лева разноски и сумата 636.24 лева адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК рег.№2628/07.11.2013г. по ч.гр.д. №2053/2013г. на РС-Горна Оряховица, поради изтекла погасителна давност. ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, [населено място], ЕИК[ЕИК] да плати на Й. Е. Й., ЕГН [ЕГН], основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 4 573.39 лева - разноски за трите инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.