Р Е Ш Е Н И Е № 168 София, 09 април 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 308 по описа за 2014 година. Производството пред Върховния касационен съд е образувано по искане на осъдения И. М. П. за възобновяване на вчнд № 179/13 г. на Апелативния съд – гр. Бургас, като се твърди, че то е постановено в нарушение на закона и несправедливо. Пред ВКС осъденият и защитата му поддържат искането за отмяна на приложението на чл.24 НК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на посоченото наказателно дело. За да се произнесе ВКС взе предвид следното: С определение № 76 от 04.09.2013 г. по чнд № 380/13 г. Окръжният съд- гр. Сливен, в производство по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК, на основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 и чл.24 НК определил на осъдения П. едно общо наказание по влезли в сила присъди по нохд №№ 428/12 г.; 1221/12 г.; 1045/13 г. всички те по описа на РС-гр.Стара Загора; по нохд № 1107/12 г. на РС-гр.Ямбол и нохд № 212/13 г. СОС, а именно четири години и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл.24 НК съдът увеличил така определеното общо наказание с една година лишаване от свобода. СОС постановил определеното общо и увеличено по реда на чл.24 НК наказание пет години и четири месеца лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. От така определеното общо и увеличено наказание лишаване от свобода СОС приспаднал: 1) на основание чл.25, ал.2 НК изтърпяната част от наказанията лишаване от свобода, по която и да е от присъдите, включени в съвкупността и 2) на основание чл.59, ал.1 НК времето, през което осъденият П. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” или „Домашен арест”, по която и да е от присъдите, включени в съвкупността. С определение № 158 от 21.11.2013 г. по вчнд № 179/13 г., образувано по жалба на осъдения, БАС потвърдил определението на СОС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а разгледано по същество – неоснователно. Най-напред следва да се посочи, че данните за предходните осъждания на искателя очертават шест предходни осъждания (за това, извън тях, по нохд № 371/98г. са налице условията на чл.86, ал.1, т.1 НПК). Престъпленията по пет от тези присъди, инкриминирани с оспорения съдебен акт, са в съвкупност, тъй като всички те са извършени, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Поради това правилно на основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 НК съдът е наложил едно общо наказание, най-тежкото измежду всички, а именно четири години и четири месеца лишаване от свобода (наказанието по нохд № 428/12 г.). ВКС не намира причини да възприеме положително възражението на осъдения и защитата му за неправилно приложение на чл.24 НК. Известно е, че при реална съвкупност от престъпления, какъвто е настоящият случай, съдът е длъжен да обсъди въпроса дали на основание чл.24 от НК следва да увеличи общото най-тежко наказание на подсъдимия. Решаващият съд е изпълнил това задължение, като е мотивирал решението си да увеличи общо определеното наказание с една година лишаване от свобода (стр.2 и 3 от мотивите на съдебния акт). На същото място е видно, че съдът е направил преценка на цялата престъпна дейност на дееца, на обществената опасност на извършените престъпления, на продължителността на периода, на броя на престъпленията и техния вид, на подбудите и мотивите за извършване на престъпленията, като правилен и законосъобразен е изводът, че определеното общо наказание няма да осъществи своето поправително и превъзпитателно въздействие. Поради това правилно е приложен института по чл.24 НК. Водим от горното, като не установи основания за възобновяване на коментираното наказателно дело, ВКС следва да остави без уважение искането на осъдения П.. Ето защо на основание чл.424, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. М. П. за възобновяване на вчнд № 172/2013 г. на Апелативния съд – гр. Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: