2 Р Е Ш Е Н И Е № 280 София, 13 юли 2012година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :РУЖЕНА КЕРАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора :Петя Маринова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №996 по описа за 2012 година Срещу решение по внохд.№128/2011 г. на Апелативен съд гр.Пловдив е подадена касационна жалба от подсъдимия С. Р. Р. В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила,а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното : С решение от 27 .03.2012 г. постановено по внохд.№128/2011 г. на Апелативен съд гр.Пловдив е изменена присъда по нохд.№863/2009 г. на Окръжен съд гр.Стара Загора, като е намален размера на наказанието лишаване от свобода определено на подсъдимия С. Р. на десет години, увеличен е размера на наказанието лишаване от права по чл.37 ал.1т.7 НК от три на тринадесет години и е конкретизирано наказанието конфискация. В останалата й част, с която подсъдимия е признат за виновен в това ,че за времето от 1.10.2007 г. до 31.01.2008 г. в [населено място],при условията на продължавано престъпление,като длъжностно лице-началник склад присвоил чужди пари –сумата 851672,41лв. от [фирма],връчени му в това му качество да ги пази и управлява,като длъжностното присвояване е в големи размери и представлява особено тежък случай,поради което и на основание чл.203 ал.1НК вр. чл.201 НК вр. с чл.26 ал.1 НК и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от дванадесет години и девет месеца/намалени на десет години с решението / присъдата е потвърдена. ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия Р. : С жалбата са ангажирани всички касационни основание: - недоказано по несъмнен начин авторството на престъпление - по фактите – т.нар.”фиктивни сделки” са признати от финансовите органи на държавата, без мотиви съдът приема, че са фиктивни, т.е. само по документи и без съдържание. На това възражение на защитата няма отговор нито първоинстанционния, нито от второинстанционния съд. - не е установена липса в базата в [населено място] - вън от вниманието на съда е останало решение по гр.д. № 805/2009 г. на Апелативен съд-гр.Пловдив, където искът на [фирма] е отхвърлен изцяло за същата сума, предмет на обвинението, като съдилищата са приели, че това решение не обвързва наказателния процес и не е задължително за наказателния съд. - по делото не е установена липса във [фирма], още по-малко разпореждане на подсъдимия в свой личен интерес. - не е доказано по несъмнен начин и размера на присвояването. - не са извършени необходимите действия за разкриване на обективната истина и за установяване на всички релевантни факти. Не са събрани и обсъждани доказателства, оборващи обвинителната теза, а наличните такива са подминати без доводи защо не се възприемат. - решението почива на предположения - не е посочено, кои доказателства се приемат и защо, кои се отхвърлят и защо - нарушено е правото на защита на подсъдимия, след като е бил лишен от възможност да бъде съден в съответствие със закона и при спазване на процесуалните правила. Жалбата е неоснователна и това е така, защото инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства, подробно и задълбочено са ги обсъдили, като са посочили кои обстоятелства от значение са приели за установени и на коя доказателствена основа. По фактите въззивният съд е приел, че подсъдимият е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 б.”б” НК – началник склад във фирма [фирма] – [населено място] /това обстоятелство не се спори и от защитата/. За времето от м. ноември 2007 г. до 31.01.2008 г. изтеглил от сметките на фирмата и реално получил 1 045 000 лева, от които разплатил за закупуване на скрап 152 112,96 лв.,за останалите не е извършил разплащания в полза на фирмите, от които е „закупил” скрап, парите не са намерени, няма го и закупения „скрап”. Приел е изцяло за категорично установена фактическата обстановка, възприета от първоинстанционният съд, а именно: - за инкриминирания период от представените фактури се установило, че няма данни от тези фирми /посочени подробно само с представени фактури/, в базата в [населено място] да е влязъл скрап и подсъдимият да го е плащал - физическите лица „предавали битов скрап и фигуриращи в списък, изготвен от подсъдимия „ , съпоставен със списъка на охраната на базата, в който се отразява дата на доставка, колата, шофьора, доставчика, теглото, време на влизане, време на излизане, бруто тегло, нето тегло, та тези същите физически лица нито са влизали, нито са излизали от базата в инкриминирания период,няма и данни да са предавали скрап. Горепосочените изводи са направени на база многобройни гласни и писменни доказателства, разпитани са двадесет и пет лица, всички охранители от фирмата, главния счетоводител, собственика на фирмата, управителя на базата, част от собствениците „на фирмите”, от които подсъдимият е „купувал скрап”. В тази връзка от съществено значение са показанията на свидетеля К., представляващ фирмите [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма] – [населено място], за които общо „закупения скрап” бил в размер на 874.930 тона на стойност 355 759.60 лева и за който свидетелят обяснява схемата, по която е изготвил фактури за „предаден скрап”, като категорично твърди, че не е получавал пари след изготвяне и осчетоводяване на фактурите в счетоводството на посочените по-горе фирми, и че скрап никога не е извозвал и не е предавал на подсъдимия. Показателни в тази връзка са и показанията на свидетелката Б. – главен счетоводител на фирмата, които са в смисъл : - появи се наличност по документи в базата в [населено място] от порядъка на 2300 тона. Управителят на базата каза, че там няма повече от 500 тона. След инвентаризацията се установи, че има класическа липса на пари, които са изтеглени от банката и не са изразходвани по предназначение, т.е. за закупуване на вторични суровини. Категоричен в показанията си е и свидетелят М., че: - Главната счетоводителка го попита /подсъдимия/, за касова наличност от 400 000 лева в края на м.ноември 2007 година и къде са фактурите, на което той отговори, че скрапа е купен и е в базата. На 29.01.2008 г. бяхме в базата за инвентаризация, Б. поиска да види касата, той я отвори – беше празна. Аз попитах къде е закупения скрап, той посочи през прозореца, където нямаше и 600 тона, а не 2500 , както се твърдеше по документи. Свидетелката М. също установява, че при инвентаризацията на 30.01.2008 г. се установи наличност в базата 585 тона. В подкрепа на изводите на съда по фактите е и неоспорената съдебно счетоводна експертиза. Няма спор, че за времето от м.октомври 2007 г. до м.януари 2008 г. подсъдимият Р. е изтеглил от сметката на [фирма] от сметките в банка „У.” [населено място], с 48 платежни нареждания сумата от 1 045 000 лева.,от които е закупил осчетоводил и платил скрап на стойност 152 112,96,за останалите 851,672,41 лв. представил списък на лица предали скрап,без посочване кога и колко и фактури от фирмите „управлявани „ от св.К. и св. Глабаданидис ,за които е установено че няма реални сделки –не е купуван скрап и не е заплащана сума. Посоченото по горе дава основание на извода за липса на претендираните от касатора - допуснати от инстанционните съдилища нарушения на правилата за събиране и проверка на доказателствата по делото, които и да са съществени и да възпрепятстват правилното приложение на закона,доколкото въпросите за вината са такива по установяване на факти,а не само правилното приложение на материалния закон. Неоснователни в тази връзка са оплакванията за неустановено авторство,изводи изградени на предположения,липсата на „внимание от страна на съда относно влязлото в сила решение по гр.д.№805/2009 г.”/виж стр 76 от въззивното решение и л.20 - 21 от мотивите на присъдата /. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно.Подсъдимия е присвоил чужди пари,поверени му да ги пази и управлява,в особено големи размери ,представляващо особено тежък случай и по този закон е осъден т.е. приложен е закона ,който е следвало да бъде приложен. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.При определяне размера на наказанието инстанционните съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение,с корекцията от въззивния съд наказанието е в предвидения от закона минимум и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила,а касационната жалба изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№128/2011 г. на Апелативен съд гр.Пловдив, с което е изменена присъда по нохд.№863/2009 г. на Окръжен съд гр.Стара Загора. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :