Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 Р Е Ш Е Н И Е № 85 София, 09.10.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Даниела Никова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 4291 /2019 г.: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. С определение № 200 /28.04.2020 г. по касационната жалба на С. А. К. и Х. С. К. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 126 от 05.04.2019 г. по гр.д. № 79 /2019 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 614 от 02.11.2018 г. по гр.д. № 3177 /2017 г. на Хасковския районен съд, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. А. А. и Р. А. Х. против С. А. К. и Х. С. К. иск за делба на УПИ V-....., в кв. ....., по плана на [населено място], област Х., с площ от 740 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 120 кв.м., индивидуализиран в решението и вместо него е постановено друго, с което е допуснато да се извърши делба на същия имот между страни и квоти, както следва: 1 /5 идеална част за А. А. А., 1 /5 идеална част за Р. А. Х. и 3 /5 идеални части общо в режим на съпружеска имуществена общност за С. А. К. и Х. С. К.. Касационно обжалване на тази част от решението (с която е допусната делба на имота между посочените страни и при посочените квоти) е допуснато на основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос: Следва ли въззивният съд при уважаване на искова претенция по първоначалния иск, да разгледа и се произнесе по своевременно направено от ответниците възражение за изтекла придобивна давност? Касационно обжалване e допуснато поради противоречие с приетото в посочените от жалбоподателите решение № 75 от 31.03.2014 г. по гр.д. № 5152 /2013 г., на ВКС, І г.о. и решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр.д. № 1060 /2014 г., на ВКС, І г.о., че при извод на въззивния съд за неправилност на първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът, при разрешаването на спора по същество и извод, че наведеното от ищеца основание на иска е осъществено, въззивният съд следва да разгледа възраженията на ответника срещу основателността на иска, дори и когато то не е разгледано, тъй като искът е отхвърлен на друго основание, и че когато е приет за основателен един от доводите на въззивника – ищец за неправилност на първоинстанционното решение и спорът се разглежда по същество от въззивния съд, необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения на ответниците, е съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на въззивното решение и е основание за неговата отмяна. Настоящият съдебен състав споделя разрешението в посочените съдебни решения по изложените в тях мотиви. Те отразяват установената съдебна практика. Ответниците по касация А. А. А. и Р. А. Х. не са подали писмен отговор и не изразяват становище по основателността на касационната жалба. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: За мотивите на въззивния съд: Производството е по иск за делба във фаза по допускането. Ищците Анше А. А. и Р. А. Х. са поискали делба на процесния наследствен имот между петимата наследници по закон – сестра и братя. В отговор на исковата молба (л.31) ответникът С. А. К. оспорва иска и твърди, че е придобил целия процесния наследствен имот чрез договор за покупко-продажба през 2017 г. по време на брака си с Х. С. К. чрез договор за покупко-продажба, сключен с неговия брат А. А. К. и съпругата му, които са го придобили по давност, тъй като са го владели явно, необезпокоявано и непрекъснато в продължение на десет години, евентуално, че той С. А. К. и съпругата му са придобили процесния имот по давност. В отговор на исковата молба (л.57) ответникът Х. С. К. излага същите възражения като своя съпруг. В отговор на исковата молба (л.34) другите първоначални ответници В. А. Х. и А. А. К. оспорват иска и твърдят, че А. А. К. и съпругата му са владели и придобили по давност процесния имот. Тези ответници са поискали конституиране като страни по делото на съпругите на А. А. К. и С. А. К. с оглед твърденията за придобивна давност и покупко-продажба. Безспорно е, че процесният имот е принадлежал на родителите на първоначалните страни (братя и сестра), родителите са починали. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че основният спорен по делото въпрос е могли ли са ответникът А. А. К. и неговата съпруга да придобият по давност процесния недвижим имот. От обсъждането на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел извода, че в процесния имот непрекъснато е живяла Х. К., а след 2005 г. свидетелката Р. А., дъщеря на ищеца Р. А., че не е доказано А. К. да е установил фактическа власт върху имота в период от десет години, нито да е отблъснал владението на останалите наследници, а че е доказано обратното: че събраните по делото доказателства категорично оборват твърдението, че А. К. е установил фактическа власт върху целия имот спокойно и необезпокоявано повече от десет години и потвърждават извода, че той не е извършил никакви действия, с които да отблъсне владението на останалите сънаследници и че същото се отнася и до неговата съпруга – Г. К.. Въззивният съд е приел, че тъй като В. А. Х. и С. А. К. не са се противопоставили и признават правата на А. К. и не са оспорили съставения в полза на А. К. констативен нотариален акт № ..... от 29.08.2017 г., следва да се приеме, че А. К. и съпругата му Г. К. са придобили право на собственост върху 3 /5 ид.ч. от процесния наследствен имот – 1 /5 ид.ч. за А. К. по наследство и 2 /5 ид.ч. по давност в съпружеска имуществена общност за частите на В. А. Х. и С. А. К., съответно че констативният нотариален акт следва да бъде отменен в частта над признатите 3 /5 ид.ч. от процесния имот (за частите на ищците, които са го оспорили) и не следва да бъде отменен за частите на В. А. Х. и С. А. К., които не са оспорили к.н.а. и признатите с него права на А. К.. Въззивният съд е приел също, че с извършената с н.а. № ..... от 04.09.2017 г. покупко-продажба на процесния имот А. К. и съпругата му Г. К. са прехвърлили на С. А. К. притежаваните от тях 3 /5 идеални части по време на брака на купувача с Х. С. К., които са придобили тези 3 /5 ид.ч. в съпружеска имуществена общност и че сделката не е засегнала правата на ищците А. А. А. и Р. А. Х., които продавачите не са притежавали, поради което не са могли да ги прехвърлят. Така въззивният съд е формирал извода, че по отношение на процесния имот следва да бъде допусната делба между ищците Анше А. А. и Р. А. Х. с дялове по 1 /5 ид.ч. и приобретателите съпрузи А. К. и Г. К. с дял в размер на 3 /5 ид.ч. в съпружеска имуществена общност (нататък и с.и.о.). По доводите за неправилност на въззивното решение: Д. на касационните жалбоподатели С. А. К. и Х. С. К., че въззивният съд, след като е изложил мотиви за това, че наведеното от ищеца основание на иска е осъществено, е пропуснал да разгледа направеното от всеки един от двамата касационни жалбоподатели (ответници по иска) евентуално възражение за придобивна давност (след като е разгледал останалите възражения), е основателен. Въззивният съд, който (както беше посочено по-горе) е приел, че ответникът А. К. не е придобил по давност правата на ищците и не е могъл да ги прехвърли на жалбоподателя С. А. К. по време на брака му с Х. С. К., не е обсъдил направеното с отговорите на исковата молба на С. А. К. и Х. С. К. (л. 31 и л. 57) евентуално възражение за придобивна давност по отношение на правата на ищците. С оглед дадения отговор на правния въпрос настоящият състав приема, че с това въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, което е съществено, тъй като се е отразило на правилността на въззивното решение. Останалите доводи на касационните жалбоподатели С. А. К. и Х. С. К. се отнасят до правилността на влязлата в сила част на въззивното решение (с която искът за делба срещу А. А. К., Г. И. К. и В. А. Х. е отхвърлен), поради което не следва да бъдат разглеждани. С оглед изложеното и на основание чл.293,ал.2 и ал.3 ГПК следва извод, че допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение е неправилна, въззивното решение следва да бъде отменено в тази част и делото да бъде върнато за ново разглеждане в тази част от друг състав на въззивния съд, който следва да извърши съдопроизводствени действия – да разгледа евентуалните възражения за придобивна давност на С. А. К. и Х. С. К. и въз основа на изводите си за тяхната основателност или неоснователност да се произнесе по основателността на иска за делба на А. А. А. и Р. А. Х. срещу С. А. К. и Х. С. К., а при извод за неговата основателност да определи делбените части на всяка една от страните. При повторното разглеждане на делото на основание чл.293,ал.4 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за воденето на делото във Върховния касационен съд. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 126 от 05.04.2019 г. по гр.д. № 79 /2019 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 614 от 02.11.2018 г. по гр.д. № 3177 /2017 г. на Хасковския районен съд, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. А. А. и Р. А. Х. против С. А. К. и Х. С. К. иск за делба на УПИ V-....., в кв. ....., по плана на [населено място], област Х., с площ от 740 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 120 кв.м. и вместо него е постановено друго, с което е допуснато да се извърши делба на същия имот между страни и квоти, както следва: 1 /5 идеална част за А. А. А., 1 /5 идеална част за Р. А. Х. и 3 /5 идеални части общо в режим на съпружеска имуществена общност за С. А. К. и Х. С. К.. Връща делото за ново разглеждане на отменената част от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.