Ключови фрази
допустимост на съкратено съдебно следствие * имуществени вреди от престъпление

Р Е Ш Е Н И Е

 

  Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№198

 

гр. София, 07 май 2009г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април, две хиляди и девета година, в състав:         

                              

                                             

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОРИСЛАВ  АНГЕЛОВ

                        ЧЛЕНОВЕ : ФИДАНКА  ПЕНЕВА

                                                                                        ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

 

 

при  секретар ИВАНКА ИЛИЕВА

и в присъствието на прокурора  РУСКО  КАРАГОГОВ

изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

н. д. № 186/2009 година

 

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. П. М. срещу решение на Великотърновски апелативен съд от 11.02.2009година, постановено по ВНОХД№15/2009г. по описа на съда, с което е потвърдена присъда №761/18.12.2008 година на Окръжен съд–Плевен.

В касационната жалба на подсъдимото лице се релевират оплаквания от размера на присъденото обезщетение за причинени с престъплението по чл.330, ал.3, вр.ал.2, т.1НК, имуществени вреди. Предлага се изменение на постановения съдебен акт в гражданско-осъдителната част, с аргументи за тежко финансово състояние-липса на работа и трудови доходи.

В съдебното заседание на 16.04.2009 година М. М. се явява лично и представя писмени бележки от своя защитник, обосноваващи позиция в насока поддържане на жалбата по изложените в нея съображения.

В хода на съдебното производство пред ВКС не участвува гражданският ищец и частен обвинител П. Н. , уведомена по надлежния ред.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, съобразявайки становищата на страните и материалите по делото в пределите на касационната проверка по чл.347 НПК и упражнявайки правомощията, с които е оторизиран, за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда №761 от 18.12.2008година, постановена по НОХД №573/2008г., Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия М. П. М. за виновен в това, че на 17/18.12.2006 година запалил сграда/жилище/, находяща се на ул.”Иван Вазов”№3, собственост на Петруша Н. и С. Вутев, като пожарът представлявал опасност за живота на С. Вутев и от него са последвали значителни вреди-унищожено и увредено имущество на стойност 12 721,18 лева, поради което и на основание чл.330, ал.3, вр.ал.2, т.1, вр.ал.1НК го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим. Със същия съдебен акт Окръжен съд-Плевен е ангажирал гражданската отговорност на подсъдимото лице и съобразно действуващата нормативна уредба в ЗЗД, репарирал изцяло очертаните имуществени вреди, уважавайки предявения граждански иск за сумата от 12 721,18 лева.

По жалба на подсъдимия М е образувано въззивно прозводство пред Великотърновски АС, финализирало с решение от 11.02.2009 година, с което е потвърдена първоинстанционната присъда по НОХД№573/2008 година.

Атакуваният съдебен акт e законосъобразен. Въззивният съд е проверил правилността на присъдата в гражданско-осъдителната й част и при съблюдаване характера и особеностите на проведената диференцирана процедура - съкратено съдебно следствие по чл.371,т.2 НПК формирал своето убеждение и обективирал убедителни изводи по фактите, релевантни за основанието и пределите на гражданската отговорност на М. М.

Направеното самопризнание от подсъдимия М в съдебно заседание на 18.12.2008 година е създало процесуални предпоставки за правоприлагане на особените правила на чл.373, ал.2, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 НПК и мотивирало органа по процесуално ръководство да вземе решение - израз на правомощието му по свой избор и при съответна преценка да определи реда за провеждане на съдебното производство, разглеждайки делото при установения регламент, предвиден в глава ХХVІІ НПК. Изявлението на М. М. , в обсега на което се инкорпорира и признание на фактическите обстоятелства по обвинителния акт досежно унищоженото и повредено при палежа имущество и неговите стойностни измерения, е подкрепено от събраните и проверени в хода на досъдебното разследване доказателства и от приобщените оценителни експертизи, удовлетворяващи принципното изискване на чл.31, ал.2 от Конституцията, възпроизведено в чл.116 НПК за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на самопризнание. Производството, последвало категоричната и безусловна декларация на подсъдимото лице и обоснованото от нея, определение по чл.372, ал.4 НПК, е проведено при стриктно съблюдаване специалните разпоредби, касаещи правно регулираната в чл.371, т.2 НПК алтернатива, и същото е финализирало със съдебен акт, с който в съответствие с нормативните изисквания, компетентният орган се е произнесъл по въпросите за виновно извършеното деяние, неговата престъпна съставомерност, и произтичащите от инкриминираното неправомерно поведение наказателно- правни и гражданско-прани последици.

В пределите на реализираната компетентност обосновано е заключението на въззивния съд, че преценката за основателност и доказаност на предявения и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск се базира на лимитиран обективен признак от състава на инкриминираното престъпление по чл.330, ал.3 НК - последвали значителни вреди при палежа и същата е предопределена от приетото за установено относно тяхното стойностно отражение. Подсъдимият по своя воля е признал съдържимите се в обвинителния акт фактически положения досежно унищожените и увредени предмети и вещи- описани, индивидуализирани и оценени от съдебната експертиза, поради което и той е лишен от процесуалната възможност да визира обстоятелства, индициращи на оспорване на обвинението в частта относно стойността на инкриминираното по чл.330, ал.3, вр. ал.2, т.1НК, имущество. Последното предпоставя безусловно и категорично размера на присъденото от съдебните инстанции обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди и сочи на ирелевантност на депозираните възражения за тежко финансово състояние на подсъдимия М при определяне на стойностните параметри на уважената гражданскоправна претенция.

По изложените съображения, касационната инстанция счита, че в пределите на възложената й компетентност в съдебното производство, образувано по жалба на подсъдимото лице, следва да остави в сила атакувания съдебен акт, с който е потвърдена първоинстанционната присъда по НОХД №573/2008 година в гражданско-осъдителната част.

Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №22/11.02.2009година, постановено по ВНОХД №15/2009г., по описа на Великотърновски апелативен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

2.