Р Е Ш Е Н И Е № 115 гр. София, 17 декември 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретаря……....…….Марияна Петрова.…….....……и в присъствието на прокурора….....…...............Николай ЛЮБЕНОВ.............изслуша докладваното от………….съдия Топузова……….касационно дело № 392 по описа за 2020 г. Касационното производство е образувано по жалба на адв. П. Ч. от САК – защитник на подсъдимия Н. Д. Н., срещу въззивно решение № 76 от 25.02.2020 г., по внохд № 1089/19 г. на Софийски апелативен съд. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Посочва се, че въззивният съд е нарушил чл. 313 от НПК като не е дал отговор на всички възражения на защитата. Твърди се, че обвинителният акт не отговаря на законовите изисквания и неговата обстоятелствена част се разминава в съдържателно отношение с диспозитива му. Според жалбоподателя вменените нарушения на правилата по чл. 61 и 62 от Кодекса на труда /КТ/, чл. 8, 10 и 16 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, чл. 3 и 10 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. и чл. 16 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., не съдържат конкретни правила за поведение и не могат да послужат за попълване на бланкетната норма на чл. 123, ал. 1 от НК. Твърди, че не са посочени конкретните действия или бездействия на подсъдимия, които да са в причинна връзка с настъпилия резултат. На следващо място посочва, че първата и въззивната инстанции не са отчели обстоятелството, че пострадалият М. сам се е поставил в опасност като не е спазил обезопасителните мерки при извършване на строително монтажни работи. В заключение се подчертава, че наложеното наказание се явява несправедливо и завишено по размер с оглед на множеството смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства по отношение на подсъдимия. Настоява се при условията на алтернативност за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане или изменението му като се намали размерът на наложеното наказание до минималния, предвиден в закона и се отмени наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Пред касационния съд жалбоподателят и защитникът му адв. Ч., редовно призовани, се явяват лично и поддържат жалбата както е подадена. Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна. Излага доводи, че фактическите обстоятелства на обвинението се съдържат в обвинителния акт. Нарушенията на правилата относно безопасните условия на труд конкретизират дължимото поведение на подсъдимия, а неправомерното му поведение е в причинна връзка с настъпилия резултат. Дава заключение, че законът е приложен правилно, а наложеното наказание е справедливо. Подсъдимият в последната си дума моли за уважаване на жалбата му и намаляване на наложеното наказание. Заявява, че не се чувства виновен. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С атакуваното решение на Софийски апелативен съд е потвърдена присъда по нохд № 81/19г. на Софийски градски съд, с която подсъдимият Н. е признат за виновен в това, че на 09.08.2017г. в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес], поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, като управител на „Бал Терм“ ЕООД, в качеството на изпълнител по договор за извършване на строително-ремонтни работи е нарушил задълженията си, предвидени в чл. 61 и чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ; чл. 3 и чл. 10 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. ; чл. 8, ал. 1, чл. 10 и чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗБУТ и чл. 16, ал. 1 Наредба № 2 от 22.03.2004 г. и с това причинил по непредпазливост смъртта на Т. Г. М., поради което и на основание чл. 123, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание от една година „лишаване от свобода”, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 160 във вр. с чл. 123, ал. 1 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият е лишен от право да упражнява дейност, свързана с работа по алпийски способ за срок от една година, считано от влизане в сила на присъдата. В тежест на подсъдимия е възложено и заплащането на направените по делото разноски. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери подадената жалба за неоснователна. Тезата за недостатъци в обвинителния акт, които са попречили на подсъдимия да разбере в какво е обвинен и респективно са довели до нарушаване правото му на защита, не може да бъде споделена. В обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени фактите, свързани с наемането на пострадалия на работа от подсъдимия – без да се сключи трудов договор; без да му бъде проведено периодично обучение и инструктаж; без да му се осигурят предпазни средства (каска за защита на главата и работно оборудване) и е допуснато да се извършва работа по алпийския способ без допълнително осигурително въже. Посочените пропуски са в нарушение на правила за безопасност на труда, закрепени в законов и подзаконови нормативни актове, които са изчерпателно посочени в диспозитива на обвинителния акт. В този смисъл не е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, както се твърди в жалбата. Тъй като правилата за безопасност на труда изискват дължимо от работодателя действие, то неизпълнението им представлява бездействие, поради което не може да се приеме доводът относно липсата на яснота в обвинителния акт относно начина на осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението. В заключение касационният съд намира, че внесеният обвинителен акт напълно отговаря на изискуемите от процесуалния закон стандарти за изготвянето му по смисъла на чл.246 от НПК. С оразуването и разглеждането на делото по така внесения обвинителен акт първостепенният съд не е допуснал нарушение на процесуални правила и не е нарушил или ограничил по никакъв начин правото на защита на подсъдимия. Неоснователни са доводите, че въззивният съд не обсъдил и не дал оговор на посочените по - горе твърдения за недостатъци в съдържанието на обвинителния акт. Такива възражения не се сдържат във въззивната жалба и допълнението към нея и не са били направени в пледоарията по същество пред апелативния съд. Твърдението за неизпълнение от страна на въззивната инстанция на задължението по чл.313 от НПК да вземе отношение по възраженията за неизяснени обстоятелства и неправилно обсъдени доказателства, е лишено от конкретика. Единственото възражение в посочения смисъл във въззивната жалба е за неоснователно кредитиране на показанията на свидетелите Г., Д. и В.. На л.10 и л.11 от мотивите на решението апелативният съд е анализирал гласните доказателства и експертните заключения като е изложил убедителни аргументи на кои от тях дава вяра и по какви съображения. С това е изпълнил задълженията си по чл.14, ал.1 от НПК и е дал отговор на оплакването във въззивната жалба за неоснователно кредитиране на посочените по- горе свидетелски показания. По делото не е спорно, че не е било проведено обучение и инструктаж на пострадалия М., не са му били предоставени и осигурени лични предпазни средства – каска за защита на главата и работно оборудване, включително и второ осигурително въже, както и достатъчно дълго основно такова, и не е бил упражнен необходимият контрол от страна на този, който му е възложил работата – подсъдимият Н.. Допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата на чл. 3 и чл. 10 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., чл. 8, ал. 1, чл. 10 и чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗБУТ, и чл. 16, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, поради което правилно и законосъобразно инстанциите по фактите са приели, че Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 123, ал. 1 от НК. Конкретни съображения, относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК на които настоящата инстанция да даде отговор, не се сочат в касационната жалба. Несъстоятелен е доводът на защитника на подсъдимия, че не е взето предвид поведението на пострадалия, който сам се е поставил в опасност и проявил небрежност, като не спазил техниките за достъп и позициониране чрез работно и обезопасяващо въже при извършване на строително – монтажни работи. По делото е категорично установено, че ако подсъдимият бе положил необходимите грижи, за да обезпечи сигурността, здравето и живота на работещите на обекта и да упражни съответния контрол по време на СМР, не би настъпил престъпния резултат. Обстоятелството, че самият пострадал работник, който впоследствие е починал, сам не е спазил всички изисквания на работа по алпийски способ е отчетено обективно при определяне на размера на наказанието в предвидения минимум. При индивидуализиране на наказателната отговорност на Н. са отчетени в достатъчна степен изброените в жалбата смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства като наказанието е определено при техния превес към абсолютния санкционен минимум по чл. 123, ал. 1 от НК в размер на една година лишаване от свобода, изпълнението на което законосъобразно е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. Искането на защитника на подсъдимия за допълнително намаляване на размера на наложеното наказание няма как да бъде удовлетворено с оглед на това, че същото е наложено в пределите по чл. 54, ал. 1 от НК и не са налице условията по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. За това въззивният съд е изложил аргументи на л. 21 от решението, с които касационният съд се съгласява. Посочените в жалбата смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са взети предвид при определяне на наказанието. Същевременно е констатирано и наличието на отегчаващо отговорността обстоятелство, свързано с липсата на достатъчен професионален опит и квалификация на подсъдимия при извършване на строителни работи по алпийски способ, което обстоятелство не е било отчетено при индивидуализацията на наказанието. Предвид изложеното не са налице основания за допълнително смекчаване на наказанието с прилагането на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 76 от 25.02.2020 г., постановено по внохд № 1089/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО – 4 с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.