Р Е Ш Е Н И Е № 119 гр.София, 23.10.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 4211 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК във връзка с § 74 от ПЗР на ЗИД ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.). С постановеното по настоящото дело определение № 205 от 19.04.2018 г. касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.) по въпрос длъжен ли е при определяне кръга на наследниците по закон въззивният съд да постанови решението си след обсъждане на събраните по делото доказателства, като е прието, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с Решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744/2008 г. на ВКС, І г.о. Касаторът В. М. Ц., чрез адвокат А. С. от САК, е обжалвал въззивно решение № 969 от 26.04.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 4349/2016 г. по описа на САС, ГО, ІІ състав в частта, с която е отменено решение № 4375 от 30.05.2016 г. по гр.д.№ 6076/2014 г. на СГС, ГО, І-1 състав в частта, с която на основание чл. 124 ГПК спрямо ответника И. В. Д. е прието за установено, че С. П. Р. е собственик на 1/2 ид.част от апартамент № 2 в [населено място],[жк], [улица], вх. А, ет. втори, като вместо това е постановено отхвърляне на предявения от С. П. Р., заместена на основание чл. 227 ГПК от наследника й по закон В. М. Ц., установителен иск за собственост по отношение посочената 1/2 ид.част от имота. Поддържа се, че в обжалваната част решението е постановено в нарушение на чл. 8, ал. 4 ЗН и разясненията по ТР № 3 от 30.12.1994 г. по гр.д.№ 3/1994 г. на ВКС, ОСГК. Ответниците по касация И. К. К. и И. В. Д. не са заявили становище в производството пред ВКС. Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290, чл. 291 и чл. 293 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.), намира следното: С решение № 4375 от 30.05.2016 г. по гр.д.№ 6076/2014 г. на СГС, ГО, І-1 състав, по иск, предявен от С. П. Р. /починала след постановяване на първоинстанционното решение и заместена на основание чл. 227 ГПК от наследника й по закон В. М. Ц., син/ срещу И. К. К. и И. В. Д. е прогласено за нищожно на основание чл. 42, б. „б” ЗН във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчно завещание от 01.04.2007 г. с посочен в него завещател М. И. С.. В тази му част решението на СГС е потвърдено от САС, като произнасянето на въззивния съд не е атакувано и е влязло в сила при условията на чл. 296, т. 2 ГПК. Въззивното решение не е обжалвано и също при условията на чл. 296, т. 2 ГПК е влязло в сила и в частта, с която по предявения от С. П. Р. срещу И. В. Д. положителен установителен иск за собственост на апартамент № 2 в [населено място],[жк], [улица], вх. А, ет. втори С. П. Р. (заместена от сина й В. М. Ц.) е призната за собственик на 1/2 ид.част от имота и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен констативен нотариален акт № 82 от 11.06.2013 г., том І, д.№ 69/2013 г. на нотариус В., с който И. К. К. е признат за собственик на апартамента на основание признатото за нищожно завещание. Въззивният съд е приел, че неавтентичността на саморъчното завещание от 01.04.2007 г. с посочен в него завещател М. И. С. е доказана категорично, което има за последица неговата нищожност на основание чл. 42, б. „б” ЗН във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗН. За да отхвърли установителния иск за собствеността върху едната половина от процесния апартамент, съдът е приел следното: Съгласно чл. 8 ЗН частите на братята и сестрите са равни. Наследницата на М. И. С. – Г. М. И., е починала на 31.08.2009 г. като неомъжена, без деца и е наследена от роднините по съребрена линия на майка й. Като такива са призовани (1) сестрата на майка й С. П. Р. и (2) по право на заместване син на брата на майка й (К. П. Й., починал на 17.05.1990 г., но заместен от низходящия му от първа степен И. К. П., син) - при равни права за двамата. По тази причина е прието, че първоначалната ищца С. П. Р. (заместената при условията на чл. 227 ГПК от настоящия касатор) не притежава права за разликата над 1/2 ид.част от имота. Така формираните от въззивния съд изводи са неправилни. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗН, когато починалият не е оставил възходящи от II и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до VI степен включително, като по-близките по степен и низходящите на по-близък по степен изключват по-далечния по степен съребрен роднина. С ТР № 3 от 30.12.1994 г. по гр.д.№ 3/1994 г. на ВКС, ОСГК е разяснено, че в така регламентирания четвърти ред наследници по закон не се допуска наследяване по право на заместване. Цитираната задължителна практика е приложима към разглеждания случай, като въззивното решение е несъвместимо с правилото на Закона, чийто действителен смисъл е разкрит по пътя на тълкуването. В нарушение на чл. 8, ал. 4 ЗН въззивният съд е приел противното – че е допустимо наследяване по право на заместване в четвъртия ред наследници по закон. Нарушението на материалния закон е довело до неправилност на решението в атакуваната част, поради което и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде постановено отменяването му. Доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора за собствеността на другата половина от процесния апартамент – над частта от 1/2 , по отношение на която въззивното решение не е обжалвано и при условията на чл. 296, т. 2 ГПК е влязло в сила за признатите права по предявения от С. П. Р. срещу И. В. Д. положителен установителен иск за собственост. По делото не е спорно, че М. И. С. е притежавал апартамент № 2 в [населено място],[жк], [улица], вх. А, ет. втори. След смъртта му на 27.06.2007 г. той е наследен от дъщеря си Г. М. И.. Последната е починала на 31.08.2009 г. като неомъжена, без деца. Видно от удостоверението за наследниците й, Г. М. И. не е оставила наследници от І, ІІ и ІІІ ред. Към момента на смъртта й е била жива сестрата на майка й - С. П. Р., а брата на майка й - К. П. Й., не е бил жив, тъй като е починал на 17.05.1990 г. (негов наследник е сина му И. К. П.). Съобразно разясненията на ТР № 3 от 30.12.1994 г. по гр.д.№ 3/1994 г. на ВКС, ОСГК, следва да се приеме, че останалото в наследство от Г. М. И. имущество е преминало изцяло в патримониума на нейната леля С. П. Р., която, като по-близка по степен роднина (от ІІІ степен) изключва по-далечния по степен съребрен роднина (И. К. П., роднина от ІV степен). Случаят попада в проложното поле на изрично дадения в ТР № 3 от 30.12.1994 г. по гр.д.№ 3/1994 г. на ВКС, ОСГК практически пример, съгласно който „първи братовчеди и чичо и леля не могат да наследяват едновременно - наследяват чичото и лелята, а първият братовчед, макар и низходящ, няма да наследи, нито ще изключи чичото и лелята, тъй като възходящият му, както и чичото и лелята са роднини на наследодателя от еднаква степен на родство”. Изложеното означава, че /при съобразяване нищожността на саморъчното завещание от 01.04.2007 г./ след смъртта на М. И. С. собствеността върху процесното жилище е придобита от Г. М. И., а след нейната смърт, считано от 31.08.2009 г. собственик на целия имот е била С. П. Р.. Понастоящем такъв е нейният син и единствен наследник по закон – касаторът В. М. Ц.. Договорът за продажба, сключен на 15.11.2013 г. и оформен с нотариален акт № 114, т. VІ, рег.№ 38620, д.№ 1039/2013 г. по описа на нотариус Р. Д. (№ 274 по регистъра на НК) със страни И. К. К. – продавач, и И. В. Д. – купувач, не е довел до транслиране на вещни права по отношение на процесния имот, тъй като продавачът не е притежавал такива. В обобщение – на основание чл. 293, ал. 2 ГПК въззивният акт следва да бъде отменен в обжалваната част и вместо това да се постанови ново решение. Тъй като правоприемството в лицето на В. М. Ц. е настъпило преди приключване на устните състезания пред въззивния съд (на 07.08.2016 г.), същото следва да бъде съобразено при постановяване на решението от настоящата инстанция. По тази причина следва да бъде признато за установено, че В. М. Ц. е собственик на останалата 1/2 ид.ч. от процесния апартамент на основание наследствено правоприемство. При този изход на спора и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по касация И. В. Д. дължи на В. М. Ц. направените разноски за трите инстанции, които общо възлизат на 1 726 лв. (1 000 лв. пред СГС, 30 лв. – ДТ за производството по чл. 288 ГПК, 696 лв. за фазата по чл. 290 ГПК). От тях е присъдена сумата 667 лв. (с което в случая се изчерпва отговорността за разноски на ответника И. К. К.), или остава дължима разликата от 1 059 лв. Не се присъждат адвокатски възнаграждения за защита пред САС (3 600 лв., „платими по банкова сметка или на каса”) и пред ВКС (неустановено по размер), тъй като не са представени доказателства за заплащането на такива разноски от касатора. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 969 от 26.04.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 4349/2016 г. по описа на САС, ГО, ІІ състав в частта, с която е отменено решение № 4375 от 30.05.2016 г. по гр.д.№ 6076/2014 г. на СГС, ГО, І-1 състав в частта, с която на основание чл. 124 ГПК спрямо ответника И. В. Д. е прието за установено, че С. П. Р. е собственик на 1/2 ид.част от апартамент № 2 в [населено място],[жк], [улица], вх. А, ет. втори и вместо това е постановено отхвърляне на предявения от С. П. Р., заместена на основание чл. 227 ГПК от наследника й по закон В. М. Ц., установителен иск за собственост по отношение посочената 1/2 ид.част от имота, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения на 30.04.2014 г. от С. П. Р., ЕГН [ЕГН], починала на 07.08.2016 г. и заместена на основание чл. 227 ГПК от наследника й по закон В. М. Ц., ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес [населено място],[жк], вх. В, ет. 4, срещу И. В. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. М. Ц. е собственик на 1/2 ид.част от недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], [улица], в сградата на Ж. „Б.” и представляващ апартамент № 2 втори етаж от вх. А, със застроена площ от 119 кв.м., състоящ се от три стаи, дневна, столова, кухня, мокро помещение, баня, тоалетна, три антрета, три балкона, при съседи: изток – къща на Н. Н., запад – стълбище и апартамент № 7, север – двор, юг – улица, отдолу - апартамент № 1, отгоре - апартамент № 3, заедно с прилежащото му зимнично помещение № 8 с площ от 19,07 кв.м, при съседи: зимнично помещение № 12, зимнично помещение № 7, зимнично помещение към ателие № 2 и улица, заедно със 7,99% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел ІІІ, кв. 14-а по плана на [населено място], м. „Изток-юг”. ОСЪЖДА И. В. Д. ДА ЗАПЛАТИ на В. М. Ц. сумата 1 059 (хиляда петдесет и девет) лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: