Р Е Ш Е Н И Е № 78 гр.София, 11.04.2018 г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1835/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от О... п... „О... д...“, [населено място], представлявано от директора К. А.-Д., чрез пълномощника старши юрисконсулт Д. В., срещу въззивно решение № 296/29.11.2016 г., постановено от Окръжен съд Кюстендил по в.гр.д. № 416/2016 г. Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос - счита ли се за изпълнено изискването за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, ако тя препраща към друг документ, който не е връчен на наказания служител, но субективните и обективни признаци на дисциплинарното нарушение се съдържат и в трети документ, който е съобщен на наказвания служител. По въпроса относно тълкуването на чл. 195, ал. 1 ГПК е формирана трайна съдебна практика по чл. 290 ГПК – напр. – решение № 377/26.10.2011 г. по гр.д. № 1962/2010 г. на IV г.о., решене № 322/07.11.2012 г. по гр.д. № 278/2011 г. на III г.о. гр.дело № 67/2016 г., по гр.д. № 162/13.07.2016 г. на IV г.о., гр.дело № 4554/2014 г. по гр.д. № 181/22.07.2015 г. на IV г.о. на ВКС, която напълно се споделя и от настоящия състав: Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка и, въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно. В случаите, когато мотивите са изложени в друг писмен документ, с което само по себе си не се нарушава чл. 195, ал. 1 ГПК, същественото е този документ също да е станал достояние на работника или служителя. Не е задължително този документ непременно да изхожда от работодателя. Когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, а спецификата на изпълняваната работа или характера на самото нарушение не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършването му. Когато нарушението, изразяващо се в бездействие - неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194 ал. 1 КТ и чл. 195 ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат. Така даденото тълкуване е съобразено с целта на законодателя – задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е с оглед възможността да се прецени изискването за еднократност на наказанието, да се съобразят сроковете по чл. 194 КТ и да се гарантира правото на наказаният работник или служител да се защити ефективно. В този смисъл, от значение е дали изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, и ако отговорът е положителен, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195 ал. 1 КТ. Без значение е дали в заповедта е посочена разпоредба от КТ, която е нарушена, съответно позоваването точно ли е, правилно ли е квалифицирал (терминологично) работодателят вида нарушение. Същественото за мотивирането на заповедта, както стана ясно, е индивидуализацията на самото деяние (действие или бездействие) чрез неговите обективни и субективни признаци. По касационните оплаквания: Касаторът излага доводи за противоречие с материалния закон – чл. 195, ал. 1 КТ, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което исковете се отхвърлят. Ответникът по касация Р. С. Д., чрез адвокат Я. М., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и в съдебно заседание, отговаря, че касационната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски, сторени пред касационната инстанция. Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение, като е потвърдено решението на първостепенния съд, са уважени предявените от Р. С. Д. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както следва: за признаване на уволнението на Р. Делийска, извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, за незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода на оставане без работа поради незаконното уволнение, в размер на 368,58 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат, Окръжен съд Кюстендил приел за установено, че ищцата Делийска заема длъжността „продавач-консултант“ в ОП „О. д.“, [населено място], считано от 24.08.2012 г. Трудовите задължения на Делийска са да приема парични суми от клиенти, да връща ресто и издава фискални бонове, а при поискване – фактури, за направените покупки, да приема стоки от доставчици, за което да оформя РКО, да пази поверената стока, като при липса или умишлена повреда възстановява стойността на стоката, за което отговаря солидарно с колежката си, да изпълнява функцията на материално отговорно лице, да отчита ежедневно своя оборот на касовия апарат и в касовата книга. През ноември 2014 г. е извършен вътрешен одит на ОП “О. д.“ от ръководител Звено „Вътрешен одит” към [община], като одитът обхваща периода от 20.08.2012 г. до 05.11.2014 г. Изготвен е окончателен доклад, в който се съдържат данни за нарушения на Закона за счетоводството, допуснати от главния счетоводител И., както и, че материалноотговорните лица М. и Д. - продавач-консултанти в магазина, са причинили на работодателя щети от липси в размер на 10 184,21 лева в рамките на няколко месеца. На 01.12.2014 г. директорът на предприятието иска от Делийска обяснения по чл.193 от КТ, във връзка с извършени нарушения на трудовата дисциплина, довели до липса на стоково-материални ценности в магазина за траурни стоки. Тя представя писмените си обяснения на 03.12.2014 г., като в тях сочи, че до месец март са установени липси от провежданите ревизии, поради което няма обяснение за констатираните такива за период от шест месеца в размер на около 10 000 лева. Със заповед № 189/09.12.2014 г. на директора на ОП „О. д.“ Д. е уволнена дисциплинарно поради системни нарушения на трудовата дисциплина, представляващи неизпълнение на възложената работа, увреждане имуществото на работодателя и разпиляване на стоково-материални ценности и парични средства, както и злоупотреба с доверието на работодателя. В заповедта е посочено, че извършените от Д. нарушения са установени с одитен доклад за извършен вътрешен одит за периода от 20.08.2012 г. до 05.11.2014 г. и представляват нарушения по събирането, съхраняването, разходването или отчитането на парични или материални ценности в магазина, отговорността за които носи Д., тъй като е служител, който осъществявал отчетническа дейност. Въззивният съд приел, че заповедта е немотивирана – в нея не са посочени изискуемите се законови реквизити: нарушителят, нарушението – с неговите обективни и субективни признаци, кога е извършено, наказанието и законният текст, по който се налага и не е спазено безусловното изискване за посочване на време на извършване на всяко едно от нарушенията, а вместо това е отбелязана само датата, на която е постъпил одитният доклад, към който препраща заповедта за уволнение; с препращането към одитния доклад нередовностите в съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не са санирани, тъй като по делото няма данни за връчване на одитния доклад на Д., а единствено, че на последната е представен предварителен доклад от одитора в процедурата по извършване на одита. В заключение въззивната инстанция заключила, че заповедта е немотивирана, съставена в нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ и препятства възможността на служителя да организира защитата си. Исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ са уважени и съдебноделоводните разноски са възложени на работодателя. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Тълкуването на чл. 195, ал. 1 КТ от въззивния съд е в противоречие с дадения по-горе отговор, а изводът за незаконност на заповедта поради немотивирането й е направен в нарушение на материалния закон и е необоснован. Деянията, за които е наложено наказанието са точно и ясно индивидуализирани в заповедта за уволнение – установена липса от неотчетени стоки и парични средства в магазин за траурни стоки, намиращ се в „Стар траурен парк“ в [населено място], в размер общо на 10 184, 21 лева, за периода за 20.08.2012 г. – 05.11.2014 г., установени съгласно съставена равносметка при инвентаризацията на 03.11.2014 г., след презавеждане счетоводната партида на магазина за траурни стоки. Така оформена заповедта съдържа достатъчно индивидуализиращи данни относно деянието, продължило пред посочения период от време, с посочване и датата на откриването му. Няма никакво съмнение, че се отнася до деяние на Делийска, която е материалноотговорно лице в качеството на продавач-консултант в обекта, а и това изрично е посочено в заповедта. Нещо повече, изрично в нея е препратено и към подробните констатации на Одитен доклад за извършен вътрешен одит на ОП „О. д.“. На ищцата е дадена възможност предварително да се запознае с констатациите на одитора по предварителния доклад, както и да изрази писмено становище по него, т.е. дори в самата заповед за уволнение деянието, за което е наложено наказание, да не беше достатъчно точно индивидуализирано, то налице е препращане към друг документ, известен на работника, съдържащ нужната информация. От писмото, с което работодателят е изискал писмени обяснения – „относно липсата на стоково-материални ценности в магазина за траурни стоки, съгласно констатациите в одитен доклад за извършен вътрешен одит за периода от 20.08.2012 г. – 05.11.2014 г., депозиран в предприятието в вх. № 123/27.11.2014 г.“, както и от съдържанието на подадените писмени обяснения от Д., е видно, че за работника не е имало съмнение относно съдържанието на одитния доклад, както и за кои конкретни действия и бездействия е наказан. Напълно необосновани са изводите на въззивния съд, че деянието не било индивидуализирано от субективна страна – нито текстът на заповедта буди съмнение, нито за работника е имало неяснота, че е субект на посоченото деяние; че не било посочено времето на извършване на нарушението – става реч за продължило във времето деяние, като периодът е изрично посочен, както и датата на откриване на нарушението; че нарушенията не били конкретизирани откъм фактическа страна - характерно за липсата е неустановеният й произход, няма как да се установят причините за състоянието на неотчетност и именно поради това се презумира причиняването на недостига от отчетника, комуто ценностите са поверени. Въззивният съд, като се е ограничил до преценката на чл. 195, ал. 1 КТ и при неточното й приложение, е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил другите твърдения по исковата молба за незаконност на заповедта за дисциплинарно уволнение. Съдът, произнасяйки се по иск с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да разгледа всички основания за незаконност на уволнението, като обсъди релевантните доказателства, доводи и възражения на страните и въз основа на това направи съответстващи фактически и правни заключения. В заключение въззивното решение следва да бъде касирано и спорът разрешен от състава на касационната инстанция, доколкото не е необходимо повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия. Не е спорно в настоящия етап от развитие на делото, че страните са били в трудовоправна връзка по силата на трудов договор. Д. е заемала отчетническа длъжност. Съгласно констатациите на Одитен доклад от 2014 г., на базата на получените счетоводни документи и равносметка на паричните средства, с МОЛ М. З. М. и Р. С. Д. – продавач-консултанти в магазина за траурни стоки, се установява липса в размер на 10 184,21 лв. Първоначално, съгласно докладна записка от 10.10.2014 г. на главния счетоводител, на 01.09.2014 г. двете продавачки остават неотчетени за липсващи стоки в общ размер на 6 397,56 лв.. При последващата проведена инвентаризация съгласно заповед № 138/29.09.2014 г. липсата възлиза вече на 6 956,55 лв., а след инвентаризацията от 03.11.2014 г. липсата е нараснала до размера 10 184,21 лв. Съгласно заключението на вещото лице А. Н. Т., прието от първостепенния съд, ценено от съда като компетентно и обективно дадено, одитният доклад е извършен правилно, както и изводите в него са правилно и точно описани. През изследвания период, материалноотговорни лица по отношение на паричните и материални ценности, събирани, съхранявани, разходвании отчитани в магазина за траурни стоки, намиращ се в стар траурен парк на [населено място] са М. З. М. и Р. С. Д.. Вещото лице, като е описало подробно изследваните докумнети и фактическите си констатации, е направило извод, че през изследвания период се е увеличавал размерът на заскладената стока, а се е намалявал размерът на отчетените парични средства. Появата на липси се дължи на неизпълняване на задълженията във връзка с изготвените и утвърдени вътрешни документи на общинското предприятие, с които лицата са запознати – липсата в размер общо на 7 799,76 лв. и вземани счетоводни операции без документална обоснованост в задължение и заверение по счетоводната партида на магазина – липса в размер на 2 384,45 лв. От допълнителното заключение на вещото лице се установява, че складовите разписки и приемо-предавателните протоколи между магазините ТП1 и ТП2 не винаги са придружавани с двустранно разписани складови разписки или предавателни протоколи за предадени стоково-материални ценности. Това обаче няма как да изключи отговорността на Д. – наличието и на други материалноотговорни лица, допринесли евентуално за липсата, не я оневинява. Отговорността на всички е солидарна, а установената липса презумира причиняването на недостига от отчетника/отчетниците, на които ценностите са поверени. Именно констатираната липса обръща тежестта на доказване, която се възлага на отчетника – че не е причинил щетата или ако я е причинил, че това не е извършено виновно. Подобно пълно доказване не е проведено по делото. В заключение, деянието, посочено като основание за уволнението – липса от неотчетени стоки и парични средства в магазина в размер на 10 184, 21 лева, за периода за 20.08.2012 г. – 05.11.2014 г., е установено и презумпцията, че е извършено от Д. и нейната вина, не е оборена. При налагане и избор на наказание работодателят е извършил преценка по чл. 189, ал. 1 КТ, намерила израз и в текста на заповедта. Съдебният състав, като извърши сам преценка на обстоятелствата, имащи отношение към тежестта на наказанието, също намира, че наложеното дисциплинарно уволнение съответства на нарушението, преценено с оглед значимостта му, обстоятелствата, при които е извършено, а също поведението на работника, включително и дисциплинарното му минало. Деянието, за което е санкционирана Д. съставлява нарушение на трудовата дисциплина и по естеството си е тежко – с действията си служителят поставя в опасност имуществото и оборота на предприятието; то е и в пряко противоречие със служебните й задължения; установява се системност и периодично увеличаване във времето на липсите. От обясненията по чл. 193 ГПК и поведението на работника по делото, съдът намира, че тя не признава вината си, нито е готова да се поправи. Видно от заповед № 53/07.03.2013 г. на Делийска е наложено преди това и друго дисциплинарно наказание – „забележка“, отново за нарушение, свързано с изпълнение на преките й трудови функции, съхранението и отчетността на поверените й стоки и парични средства – на 04.03.2014 г. изнесла извън територията на предприятието имущество, собственост на работодателя, като използвала служебното си положение за своя лична полза, като е допуснала да бъде поставена във финансова обвързаност от външни лица на работното си място. При така изложените съображения, заповедта за уволнение е законосъобразна. Искът за отмяната й, както и акцесорните претенции за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за заплащане на обезщетение за принудителна безработица, са неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени. Дължимите държавни такси и поетите от бюджета на съда разноски, остават за сметка на съдебната власт. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 296/29.11.2016 г., постановено от Окръжен съд Кюстендил по в.гр.д. № 416/2016 г. и вместо това ПОСТАНОВИ ОТХВЪРЛЯ исковете на Р. С. Д. против О... п... „О.. д..“, [населено място], представлявано от директора К. А.-Д., за признаване на уволнението на Р. Д., извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, за незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода на оставане без работа поради незаконното уволнение, в размер на 368,58 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: