Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60833
София, 17.12.2021 г.


Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1983 по описа за 2021 г. взе предвид следното

Производството по делото е образувано по касационни жалби, подадени срещу въззивно решение № 114/23.12.2020 г., постановено от Бургаски апелативен съд по в.гр.д. № 401/2020 г.
С него е обявен за окончателен, на осн. чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предварителен договор, с който Я. А. А. продава на Г. В. С. свой недвижим имот за сумата от 50 000 евро, платена изцяло, при условие, че Г. С. заплати в двуседмичен срок от влизане в сила на настоящото решение на Я. А. дължима неустойка за забавено изпълнение на задължението за заплащане на цената по предварителния договор, в размер на 12 178,95 евро. Осъдил ищецът – купувач да заплати дължимите такси по продажбата, наредил на Службата по вписванията при БРС да впише възбрана върху имота до заплащане на разноските по прехвърлянето му; осъдил Я. А. да заплати на Г. С. съдебоделоводните разноски по делото.
Ищецът Г. В. С., чрез адвокат Т. И., обжалва въззивното решение в частта, с която договорът е обявен за окончателен при условие да се плати дължима неустойка. Излага съображения за недопустимост – съдът се е произнесъл извън предмета на спора – насрещно вземане за неустойка не е въведено от противната страна нито като насрещен иск, нито като възражение по чл. 90 ЗЗД, а и изобщо няма твърдения, че има да получава суми по уговорена неустойка. Освен това, счита, че решението в обжалваната част е постановено и в противоречие с чл. 362, ал. 1 ГПК – изплащането на неустойка поради забава за изпълнение задълженията на страните по предварителния договор, не е насрещно задължение по предварителния договор. Излага и доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционни съд в доклада по чл. 146 ГПК и необосонованост в изводите, че възражението за нищожност на клаузата за неустойка, евентуално за нейната прекомерност, са неоснователни.
Насрещната страна по тази касационна жалба Я. А. А., чрез адв. П. Г.К., отговаря, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като по същество развива единствено съображения по касационните оплаквания по чл. 281 ГПК, т.е. за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът по иска Я. А. А., чрез адв. П. Г.К., обжалва изцяло въззивното решение, като излага съображения за неправилност. Счита, че са налице основания за спиране на касационното производство до произнасяне на ОСГТК на ВКС по Тълкувателно дело № 4/2020 г. Като резултат, иска отмяна на въззивното решение изцяло и отхвърляне на иска, евентуално осъждане на купувача да заплати 16 580,61 евро, представляваща остатък от цена, вместо дължимата неустойка от 12 178,95 лв. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски по делото във всички инстанции.
Насрещната страна по тази касационна жалба Г. В. С., чрез адв. Т. И., отговаря, че касацонната жалба е „недопустима“, но по същество излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Развива и доводи за неоснователност на жалбата.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими.
Подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният Бургаски апелативен съд, като отменил решението на първостепенния Бургаски окръжен съд, обявил за окончателен, на осн. чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предварителен договор от 20.05.2015 г., с който Я. А. А. продава на Г. В. С. свой недвижим имот за сумата от 50 000 евро, платена изцяло, при условие, че Г. С. заплати в двуседмичен срок от влизане в сила на настоящото решение на Я. А. дължима неустойка за забавено изпълнение на задължението за заплащане на цената по предварителния договор, в размер на 12 178,95 евро. Осъдил ищецът – купувач да заплати дължимите такси по продажбата, наредил на Службата по вписванията при БРС да впише възбрана върху имота до заплащане на разноските по прехвърлянето му; осъдил Я. А. да заплати на Г. С. съдебоделоводните разноски по делото.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че на 20.05.2015 г. между Я. А. – обещател, и Г. С. – купувач, е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент №...., находящ се сграда № ..., построена в УПИ ....., [населено място], заедно с общи части от сградата и идеални части от парцела. Уговорена е продажна цена от 50 000 евро, платима на три вноски. Първата – в размер на 10500 лв. е получена на уговорения падеж. Падежите на втората и третата вноска от продажната цена не са спазени. Страните уговорили в предварителния договор неустойка за забавено изпълнение – за всеки ден забава, изчислена при 15% годишна база. Съдът изложил съображения, че клаузата за неустойка не е нищожна. Съгласно принципа на чл. 9 ЗЗД страните са свободни да определят съдържанието на договора.Предвидената свобода на договаряне е ограничена само от повелителни разпоредби на закона, както и от добрите нрави – общоприети норми за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в интерес на обществото. Преценката за това се прави въз основа на конкретно установени във всеки отделен случай релевантни обстоятелства. Неустойката е законен способ кредиторът да бъде обезщетен за вредите от неизпълнението, без да ги доказва, като правилото е приложимо към всички форми на неизпълнение, вкл. забавено изпълнение. Въззивният съд се е обосновал с разясненията в т. 3 на ТР № 1/2009 г. на ОССТК на ВКС. Посочил, че съобразно очертаните в мотивите на тълкувателното решение принципни критерии, приложими при преценката за нищожност на клаузата за неустойка, поради накърняване на добрите нрави, в конкретния случай относими са следните обстоятелства – естеството на задължението, изпълнението на което е обезпечено с неустойка, а именно паричен дълг в размер на 50 000 евро; липсата на други обезпечения на това задължение; видът на неустойката, уговорена като мораторна; формата на неизпълнение на задължението за съществена част от дължимата престация - при уговорен срок за изпълнение от 45 дни, изпълнението е продължило 4 години и при уговорена цена от 50 000 евро забавата е спрямо 39 500 евро. Съдът, също така, позовавайки се на разясненията, дадени в цитирания тълкувателен акт, е изяснил, че прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна; тя се преценява към момента на изпълнение на договора, чрез съпоставяне с настъпилите от неизпълнението вреди. Също така, не е нищожна неустойка, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на добрите нрави поради прекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора. Нейното нарастване като абсолютна стойност в конкретния случай е резултат на продължителния период на забавата за изпълнение на същественото задължение на купувача по договора. Уговорката е за начисляване на неустойка според дните на забавата, поради което преодоляването на нарастването на размера й, е предопределено от точното изпълнение на паричното задължение, което е изцяло по волята на ищеца – предварителен купувач по договора. Нарастването е резултат на липсата на фиксиран срок за начисляване на неустойката, но тези обстоятелства са изключени като критерии при преценката за нищожност на клаузата на неустойка поради противоречие с добрите нрави. Въззивната инстанция, също така, изяснила, че правилото, че при забава в изпълнението на парично задължение се дължи законната лихва, има за цел обезщетяване на вредите от неплащане на паричната сума, доколкото при неизпълнение на парично задължение винаги възникват вреди за кредитора поради естеството на задължението. Дори и да е нищожна клаузата за неустойка, тя не се заменя обаче с размера на законната лихва – разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е императивна и страните са свободни да договарят друго. Съдът се е обосновал с ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС и актуалната практика на ВКС, след приемането на тълкувателния акт. В заключение, въззивният съд приел, че клаузата на неустойка не е нищожна като противоречаща на добрите нрави; нито е прекомерна по размера си, доколкото е формирана вследствие на изключително продължителен период на забава на купувача да изпълни основното си задължение по договора. Съдът е установил, че въпросът за неустойката е бил предмет на кореспонденция между страните, а и се установява частично погасяване на същата. Съдът е изяснил, че по предварителния договор купувачът е поел задължения за плащане на цената, неустойка при забава на изпълнението на това задължение и разноски за имота, които са еднородни, към едно и също лице, което дава право на ищеца да заяви кое от тях погасява , ако плащането не е достатъчно да погаси всички. В договора не е уговорена и поредност на изпълнение на задълженията. През голям период от време купувачът е извършил редица плащания, с указания за вида на погасяваното задължение, като всички са приети от обещателя – с приемане на сумата в брой или с получаване по сметка. При анализ на извършените плащания и въз основа на заключението на вещо лице, съдът установил дължимата неустойка при констатираната забава от страна на Г. С., както и какви задължения и в какъв размер са погасени от него. Направил заключение, че към 02.10.2019 г. той напълно е заплатил продажната цена, като изпълнението му е прието от противната страна, като дори в две писма от ноември 2019 г. съконтрахентите се уговорили за нотариалното оформяне на окончателния договор при нотариус Бинка К.. Купувачът е останал задължен със сумата от 12 178,95 евро за неустойка. При така изложените съображения, съдът направил заключение, че посочената сума съставлява насрещно задължение по предварителния договор по см. на чл. 362 ал. 1 ГПК и следва да се изпълни при условията на посочената разпоредба. Вземането за неустойка произтича от предварителния договор, то е определяемо по правилата от същия, купувачът С. е поканен писмено да плати и към момента на постановяване на решението е установено по размер. Съдът посочил, че законът в това производство допуска с властнически акт да се замести доброволността на равнопоставените страни, създава гаранция за опазване на интересите им, така, както те са договорени с предварителния договор. Неизпълнението на условието по чл. 362, ал. 1 ГПК за погасяване на насрещното вземане, е основание за обзсилване на съдебното решение по искане на другата страна.

По касационната жалба на Г. С.:
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с въпросите: Налице ли е съществено процесуално нарушение при липса на доклад от страна на въззивния съд, в който да изложи допуснати ли са от първоинстанционния съд процесуални нарушения, след като въззивният съд приема за разглеждане и се произнася по претенция за неустойка, без такава да е посочена като предмет на спора от първоинстанционния съд и съответно не е предмет на доклада и на решението на първоинстанционния съд; следва ли в доклада си въззивният съд да даде указания за това кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства и чия е тежестта на доказване на тези факти, касаещи неустойката; за кои факти обстоятелства страните не сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства извън хипотезите на чл. 147 и 266, ал. 2 ГПК. Поддържа противоречие с т. 2 на ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и решение № 210/15.08.2014 г. на ВКС по гр.д. № 6605/2013 г., IV г.о.
Разглеждането на поставените правни въпроси е невъзможно да доведат до промяна в резултата, защото, както е изяснено и в цитираното тълкувателно решение, което е задължително за всички съдилища в страната, вкл. и за ВКС, при допуснати нарушения от първостепенния съд при доклада по чл. 146 ГПК, въззивният не го повтаря. Той преценява допустимостта на доказателствените искания на страните – в жалбата и в отговора към нея, основани на твърдения, че посочените доказателства не са събрани именно поради неточен, непълен или погрешен доклад на първостепенния съд. Въззивният съд, само когато намери, че материалноправната квалификация е друга, различна от приетата от първостепенния съд, уведомява за това страните и, когато е необходимо, дава във връзка с това и указания как се разпределя доказателствената тежест относно релевантните факти, за кои от тях страните не сочат доказателства. Въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с тълкувателното решение на ОСГТК на ВКС; той не е променил правната квалификация, възприета от първостепенния съд, а е намерил, че дължимата неустойка е насрещно задължение по см. чл. 362, ал. 1 ГПК, като така е приложил цитираната правна норма.
Касаторът поставя още и следните правни въпроси: Неустойката поради забава за изпълнение задълженията на страните по предварителния договор представлява ли насрещно задължение по предварителния договор и допустимо ли е съдът да обуславя обявяването на предварителния договор за окончателен по реда на чл. 362, ал. 1 ГПК при условие да се заплати неустойка; следва ли претенцията за неустойка да е предявена с възражение или с иск, за да се приеме за разглеждане от съда. Счита, че произнасянето на Върховния касационен съд е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че поставените правни въпроси са от значение за постановения резултат, както и, че са налице допълнителното условие по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и касационно обжалване следва да се допусне по този въпрос.

По касационната жалба на Я. А.:
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с въпросите: „В случай на забавено/неточно изпълнение на задължение за заплащане на покупна цена и на уговорена лихва за просрочие при неточно изпълнение всяко плащане, на първо място ли се покрива лихвата за просрочие и след това остатъка от дължимата цена, с други думи при неточно изпълнение на парично задължение на първо място ли се прилага чл. 76, ал. 2 ЗЗД към всяко неточно плащане, като добросъвестният кредитор не е обвързан от волеизявленията на недобросъвестния длъжник какво погасява, така че недобросъвестния длъжник да не може да намали размера на задълженията си като избира за него изгоден начин на погасяване на задълженията като се позове на квалификацията на спорното отношение по реда на чл. 76, ал. 1 ЗЗД и избере неустойката за просрочие да се погасява по реда на посочената разпоредба вместо по реда на ал. 2; обвързан ли е добросъвестния кредитор от волеизявленията на недобросъвестния длъжник за избора му на поредността на погасяване – цена или лихва за просрочие при неточно изпълнение на парично задължение по време и размер при уговорена лихва за просрочие в договора, сключен между страните; еднородно главно задължение или акцесорно задължение към това за заплащане на продажната цена е дължимата неустойка за забава за заплащане на парично задължение, уговорена в договор под формата на мораторна лихва“.
Счита, че те са разрешени от въззивния съд в противоречие с сТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по приложението на чл. 76 ЗЗД.
Съставът на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не се установява противоречие с посочения тълкувателен акт, напротив, въззивният съд е дал разрешение, напълно съответстващо на разясненията в тълкувателното решение на ОСГТК на ВКС. Касаторът явно счита, че добросъвестността/недобросъвестността на длъжника е обстоятелство, което е определящо за приложението на чл. 76 ЗЗД, но правната норма не урежда подобна зависимост, нито подобно разбиране се следва от съдържанието на тълкувателния акт. В него е разяснено, че при липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. При недостатъчно изпълнение на парични задължения, съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. При предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат.
В разглежданото тълкувателно решение ОСГТК на ВКС не се е произнасяло по въпроса дали уговорена неустойка за забава на парично задължение е еднородно главно задължение или акцесорно задължение към забавеното главно задължение, но и никога не е имало съмнение, че неустойката, уговорена за забава – чл. 92 ЗЗД не е акцесорно задължение.
В заключение не са налице основания за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на Я. А.
Искането за спиране на касационното производство до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 4/2020 г. на ОСГТК на ВКС е неоснователно. Предмет на тълкуване е въпросът: „Може ли съдът, сезиран с иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на купувача, който не е изплатил напълно договорената цена, да обяви за окончателен по реда и при условията на чл. 362, ал. 1 ГПК предварителен договор за покупко-продажба, съдържащ уговорка, че окончателният договор ще се сключи след заплащане на цялата цена?“ Спорът е затова дали, след като по силата на предварителния договор цената трябва да е платена, като условие за сключване на окончателния договор, може да бъде уважен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД без това да е сторено и под условие да бъде изпълнено в двуседмичен срок от влизане в сила на решението. По настоящото дело спорът е за това неустойката представлява ли насрещно задължение по см. чл. 362, ал. 1 ГПК, като няма спор, че погасяване на това задължение преди сключване на окончателния договор не е уговорено като условие за нотариалното изповядване на сделката. В случая въззивният съд е приел от фактическа страна пълно погасяване на задължението за плащане на цената по продажбата, макар и да е забавено. Договорът е обявен за окончателен под условие за плащане на неустойка.
По съдебноделоводните разноски и по двете касационни жалби съдът ще се произнесе с решението.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 114/23.12.2020 г., постановено от Бургаски апелативен съд по въззивно гр.д. № 401/2020 г. в частта, с която договорът е обявен за окончателен, при условие, че Г. С. заплати в двуседмичен срок от влизане в сила на настоящото решение на Я. А. дължима неустойка за забавено изпълнение на задължението за заплащане на цената по предварителния договор, в размер на 12 178,95 евро.
УКАЗВА на Г. С. да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 170 лв. по сметка на Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от съобщението. При неизпълнение, касационното производство по неговата жалба ще бъде прекратено.
При точно изпълнение, делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание
В списъка за призоваване страните да се запишат в следната поредност: 1. Жалбоподател: Г. В. С.; 2. Ответник: Я. А. А.

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 114/23.12.2020 г., постановено от Бургаски апелативен съд по въззивно гр.д. № 401/2020 г. по касационната жалба на Я. А. А..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: