Р Е Ш Е Н И Е № 202 София, 09 юли 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. девети април …………........... 2013 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова ................................. ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................ .. Севдалин Мавров ................................. при секретар .. Румяна Виденова .................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мадлена Велинова .........., като изслуша докладваното от съдията .. Севдалин Мавров .......................... КНОХД № .. 311 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: В срок е постъпила касационна жалба от страна на подсъдимия В. М.. Обжалва се въззивна присъда № 193 от 26.11.12 год., постановена по ВНОХД № 213/12 год. по описа на Бургаския апелативен съд. В жалбата е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК – допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на осъдителната присъда от апелативния съд. Иска се отмяна на обжалваната присъда. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец моли да се остави без уважение жалбата и в сила възивния акт. Прокурорът посочва доводи за неоснователност на жалбата. Пледира жалбата да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба и сочените основание и доводи и становището на страните, намира следното: С присъда № 31 от 12.06.12 год., постановена по НОХД № 462/11 год., Сливенският окръжен съд е оправдал М. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2 НК. Бургаският апелативен съд с цитира присъда е отменил акта на окръжната инстанция. Вместо това, е признал подсъдимия В. М. за виновен в това, че на 19.12.10 год. в [населено място] по непредпазливост е причинил смъртта на И. Т. от [населено място], вследствие на умишлено нанесена на 12.12.10 год. в същия град лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето. На осн. чл. 124, ал. 1, пр. последно, вр. чл. 130, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на ДВЕ години лишаване от свобода с приложението на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК за срок от ТРИ години. Оправдал го е по първоначалното обвинение по чл. 124, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 2 НК. Въззивният съд е осъдил М. да заплати на Д. Т. сумата от 50 000.00 лв., представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.12.10 год. до окончателното им изплащане. Отхвърлил е иска за разликата до пълния му размер от 100 000.00 лв. като неоснователен. При постановяване на присъдата съдът е пропуснал да се произнесе по направените по делото разноски на досъдебното производство и пред окръжната инстанция и държавната такса върху уважения размер на гражданския иск, което следва да се направи по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, съответно по чл. 301, ал. 3 НПК. При разглеждане на делото и постановяване на въззивния акт апелативната инстанция не е допуснала процесуални нарушения с характеристиката на съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК. Не може да бъде споделено твърдението, че в нарушение на „принципа за липса на служебно начало”, БАС е назначил нова комплексна експертиза без искане от страните по делото. Твърдението не е подкрепено от конкретни доводи, изведени от процесуалния закон. Последният задължава друго въззивния съд: да провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните /чл. 314, ал. 1 НПК/; да отмени или измени присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това /чл. 314, ал. 2 НПК/; да допуска всички доказателства, които могат да бъдат събрани по реда на НПК /чл. 315 НПК/; да установява нови фактически положения / чл. 316 НПК/. По отношение на доказателствата, втората инстанция взема решение за: допускане на искани от страните такива; по необходимостта на разпит на подсъдимия; преразпит на свидетели и вещи лица, разпитани в първоинстанционния съд; да допусне нови свидетели и вещи лица, когато счете, че техните показания или знания ще имат значение за правилното решаване на делото /чл. 327 НПК/. Като втора първа инстанция, въззивният съд е длъжен да изпълни общото положение за доказване, регламентирано в чл. 107, ал. 2 НПК, да събира доказателства не само по искане на страните, но и по свой почин – когато това се налага за разкриване на обективната истина. Ето защо когато по собствена инициатива е назначил и изслушал комплексна съдебно – медицинска експертиза за изясняване на характера на: причиненото увреждане на пострадалия /чл. 144, ал. 2, т. 2 НПК/; механизма за получаването му; механизма на получаването на получената при падането черепно – мозъчна травма; да даде, при възможност, описание на динамиката на движението на телата на подсъдимия и пострадалия, извлечено от приложените по делото на хартиен носител снимки, презапис от видиоохранителната система – съдът не е нарушил закона. Посочените по-горе въпроси, не са „подвеждащи”, изясняването им е било задължително за установяването на обективната истина и за техния отговор са били необходими съответните експертни знания. От друга страна, не може да се приеме, че съдът с навеждащи въпроси може да подведе специалисти от съответните области на науката, предупредени за наказателната отговорност по чл. 291НК. Ето защо при формирането на въпросите към вещите лица при назначаването им или при техния разпит не намират приложение разпоредбите на чл. 138, ал. 5 НПК, касаещи разпита на обвиняем, съответно чл. 139, ал. 6 НПК – разпит на свидетел. По силата на чл. 144, ал. 1 НПК експертиза се назначава, когато за изясняване на дадени обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката. БАС на л. 88 от делото изчерпателно е обосновал необходимостта от назначаването на нова тройна съдебно - медицинска експертиза. В жалбата се твърди, че при назначаването на комплексната експертиза /съгласно определението от 22.10.12 год. – л. 37/, апелативният съд е „нарушил процедурата за назначаването”, без да е уточнено къде е уредена същата. Посочено е, че „комплексна е експертизата, която следва да се изготви от вещи лица, притежаващи специални знания от различни правни и обществени сфери на живот”, а назначените по делото експерти са с медицинско образование – двама лекари от съдебна медицина и един невролог. Законът не дава такова легално определение и не ограничава органите на досъдебното производство и съда да включват в комплексните съдебно – медицински експертизи специалисти от различни области на медицината със съответната тясна специалност, когото това е необходимо, особено в случаи като настоящия. Освен това, не може да се приеме, че неточно определен термин за обозначаване на даден вид експертиза е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на подсъдимия. В жалбата е посочено, че единственото обективно доказателство по делото е видеозаписът от охранителната камера. Доводът не може да бъде споделен. По него въззивната инстанция е взела отношение на л. 90 от мотивите, като преди това е подложила на изчерпателен анализ и останалите събрани по делото доказателства и най-вече свидетелските показания, съпоставени с назначените експертизи, от които е направила извод за механизма на съприкосновение между подсъдимия и пострадалия. Съгласно правомощията си по чл. 337, ал. 1, т. 2, пр. 3 НПК, въззивният съд законосъобразно е оправдал М. по първоначално повдигнатото му обвинение - причинената на Т. смърт по непредпазливост да е вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда и го е осъдил за извършеното по-леко наказуемо престъпление по чл. 124, във връзка с чл. 130, ал. 1 НК. Това решение на апелативната инстанция е продиктувано от категоричното заключение на експертите, че телесното увреждане от нанесения юмручен удар в областта на лицето на пострадалия е с характеристиките на лека телеса повреда, изразила се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 НК. Във връзка с посочените съображения, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 193 от 26.11.12 год., постановена по ВНОХД № 213/12 год. по описа на Бургаския апелативен съд. ВРЪЩА делото на БАС за произнасяне по направените разноски и държавната такса върху уважения размер на гражданския иск, което следва да се направи по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, съответно по чл. 301, ал. 3 НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................