2 Р Е Ш Е Н И Е № 574 София 03.11.2010 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ при секретаря Б. Л. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 619/2009 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. дирекция на вътрешните работи, [населено място], подадена от пълномощника и юрисконсулт С. С., срещу решение №29 от 17.10.2008 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. №С-78/2007 г., с което е отменено решение от 07.12.2004 г. на Софийския градски съд по гр.д. №1000/2002 г. и по реда на чл.208, ал.1 ГПК/отм./ е осъдена С. дирекция „Полиция” да заплати на София К. Р. – Ф. и Я. Ф. Ф. – малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител София К. Р. – Ф., на основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ по 30 000 лв. за всяка една от тях - обезщетение за неимуществени вреди. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според жалбоподателя въззивният съд неправилно е приел, че увреждането на ищците е пряка и непосредствена последица от действията на полицейските служители. Въззивният съд е приел, че макар непосредствената причина за смъртта на наследодателя на ищците да е прострелването му от В. Ц., то убийството е могло да бъде осуетено, ако полицейските служители са били пристигнали в рамките на обективно необходимото време от 10-15 минути след подаване на сигнала и изпращането им на местопроизшествието. Ето защо има причинна връзка между деянията на полицейските служители и претърпените от ищците неимуществени вреди. Ответниците по касационната жалба София К. Р. – Ф. и Я. Ф. Ф. – непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка и законен представител София К. Р. – Ф., двете от [населено място], оспорват жалбата. П. на РБ, [населено място], счита жалбата за основателна. С определение №845 от 21.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №29 от 17.10.2008 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. №С-78/2007 г. поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси за причинната връзка между вредите от извършеното престъпление и действията на полицейските служители, които не са успели да го предотвратят, въпреки положените усилия. В обжалваното съдебно решение е прието, че убийството е могло да бъде осуетено, ако полицейските служители са пристигнали в рамките на обективно необходимото време от 10-15 минути след подаване на сигнала и изпращането им на местопроизшествието, ако същевременно не са получили друга задача от оперативния дежурен. Според други съдебни решения, за да има отговорност за вреди е необходимо деянието да е причинило вредоносния резултат. Правилно е второто разрешение. Само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства. Полицейските служители, изпълнявайки правомощията си по опазване на обществения ред и предотвратяване на престъпления и въпреки положените усилия, не са успели да запазят живота на наследодателя на ищците, но това не означава, че тези техни законосъобразни действия имат каквато и да било връзка със смъртта на последния. В разглеждания случай е без значение какво е „обективно необходимото време” за пристигане на полицейските служители на местопроизшествието, защото те нито са предизвикали смъртта, нито са могли и са били длъжни да я предвидят. След като убийството на наследодателя на ищците е изключителна последица от поведението на трето лице, то липсва причинна връзка между действията на служителите на ответника и увреждането, поради което последният не носи отговорност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: В случая по делото е безспорно установено, че наследодателят на ищците Филип Ф. е бил в трудово правоотношение с [фирма] и е работил като „сътрудник по охраната” на завод „И.”, находящ се в София, гара Искър. На 06.02.2000 г. при изпълнение на трудовите си задължения заедно с друг служител по охраната, задържал нарушител, който проникнал неправомерно на територията на завода. Към 20.10 ч. полицията била уведомена и изпратила патрул, който да доведе задържания в полицейското управление. По пътя към завода патрулът получил нареждане от оперативния дежурен на СДВР да се насочи незабавно към друго местопроизшествие. Поради това отклоняване вместо към 20.25 ч. полицейските служители пристигнали в завод „И.” около 21.15 ч. Междувременно задържаният към 21 ч. застрелял охранителите и впоследствие е осъден с влязла в сила присъда за умишленото им убийство. Съобразно описаната по-горе фактическа обстановка липсва причинна връзка между увреждането на ищците и действията на служители на ответника. Държавата не отговоря за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, ако увреждането е причинено не от нейни служители, а по изключителна вина на трето лице. След като липсва каквато и да било причинна връзка между поведението на служители на ответника с настъпилия вредоносен резултат, то няма и незаконно действие на съответния държавен орган. При тази безспорно установена фактическа обстановка исковете за обезщетение за неимуществени вреди са неоснователни. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе трябва да се отмени въззивното решение и исковете за обезщетение за неимуществени вреди да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора ответниците по касационната жалба трябва да бъдат осъдени да заплатят 20 лв. държавна такса. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №29 от 17.10.2008 г. на Софийския апелативен съд по гр.д. №С-78/2007 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от София К. Р. – Ф. и Я. Ф. Ф. – непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка и законен представител София К. Р. – Ф., двете от [населено място], срещу С. дирекция на вътрешните работи, [населено място], искове с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за заплащане по 30 000 лв. за всяка една от тях - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им Филип Ф., като неоснователни. ОСЪЖДА София К. Р. – Ф. и Я. Ф. Ф. – непълнолетна, действаща със съгласието на своята майка и законен представител София К. Р. – Ф., двете от [населено място], да заплатят по сметка на ВКС на РБ 20 лв. държавна такса. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.