О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 22 гр. София, 25.01.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2823/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 261868/29.04.2021 г., подадена от Е. И. М., [населено място], чрез пълномощника адвокат Б., срещу въззивно решение № 260063/24.03.2021 г. по в. гр. д. № 514/2020 г. на Окръжен съд – Шумен. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: Подлежат ли на възстановяване по ЗСПЗЗ земеделски имоти, които са отнети от собствениците им насилствено и същите не са имали възможност и не са ги внасяли в ТКЗС, ДСЗ или други държавни образувания. Ответниците по касация – И. Б. Н. и С. Б. Н., [населено място], чрез адвокат Х. са подали писмен отговор, в който твърдят, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С решение № 91/15.12.2020 г. по гр. д. № 3722/2019 г. на ВКС, II г. о. е отменено решение № 140/21.06.2019 г. по гр. д. № 141/2019 г. на Окръжен съд - Шумен и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд. Дадени са указания за поставяне задача на техническата експертиза за изясняване на правнорелевантните обстоятелства: какви имоти са включени в посочения от вещото лице земеустойствен план от 1964 г.; какви са старите граници на признатия за възстановяване имот на наследодателя на ответника и по какъв начин имотът е идентифициран, така че със заповедта по §4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ е предоставена собствеността върху имот в друга местност; съвпадат ли или се различават местностите „П.“ и „С.“. С обжалваното решение е потвърдено решение № 176/22.02.2019 г., по гр. д. № 2291/2018 г. на Районен съд - Шумен, с което е признато за установено по отношение на Е. И. М., че И. Б. Н. и С. Б. Н. са съсобственици на поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 1005 кв. м., извън строителните граници на [населено място], местността „П.“, землище [населено място], при граници и съседи: ПИ № ***, № ***, № ***, № ***. Въззивният съд е приел за установено, че с нотариален акт №95/1985г. Б. Н. П. бил признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: лозе от 1080 кв. м., находящо се в землището на [населено място], местността "П.". Б. Н. П. починал на 11.02.2013 г., като оставил за наследници ищците И. Б. Н. и С. Б. Н.. Съгласно удостоверение с изх. № 94-00-3712/21.08.2018 г. на община Шумен, поземленият имот, описан в нотариален акт № 95/1985г., е част от имот със стар планоснимачен № * от земеустройствен план от 1964 г., целият с площ от 2160 кв.м., бивша собственост на Г. С. и Р. Н.. С решение № 10А от 03.11.1997 г. на ПК - гр. Шумен е възстановено правото на собственост на наследниците на И. И. М. върху имот - лозе от 1.000 дка, находящо се в местността "С.". В решението е посочено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. Със заповед №РД-25-1648 от 18.07.2013 г. на кмета на община Шумен, издадена на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с § 4б, ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост на наследниците на И. И. М. върху новообразуван поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 1005 кв.м, извън строителните граници на [населено място], местността "П.", землище [населено място]. Процесният имот е допуснат до делба между ответника Е. И. М., М. Т. Г. и П. И. И. при равни квоти - по 1/3 ид. части. С решение № 166 от 13.03.2017 г. по гр. д. №3052/2015 г. по описа на РС - Шумен имотът е изнесен на публична продан, като с постановление от 10.10.2017 г. по изп. дело № 20179300400312 на ЧСИ А. Р., влязло в сила на 16.10.2017 г., процесният имот е възложен на ответника. Съгласно назначената от първоинстанционния съд съдебно - техническата експертиза имотът, описан в НА № 95/1985г., съответства на ПИ с идентификатор № *** по действащата КК на [населено място]. В изпълнение на дадените с решение № 91/15.12.2020 г. по гр. д. № 3722/2019 г. на ВКС, II г. о., задължителни указания въззивният съд е назначил нова съдебно - техническа експертиза. От заключението е приел за установено, че местност "П.", в която се намира процесният имот, и местността "С.", в която се е намирал реституираният имот на наследодателите на ответника по решение № 10А от 03.11.1997 г. на ПК - гр. Шумен, не са идентични. Следователно не може да се направи извод и за идентичност между реституирания имот, представляващ лозе от 1.000 дка, находящо се в местността "С." в терен по § 4 на [населено място] с процесния имот, представляващ имот с идентификатор № ***, с площ от 1005 кв. м., извън строителните граници на [населено място], местността "П.", землище [населено място]. Прието е, че спорният имот не е внасян в ТКЗС, ДЗС или др. държавни образувания, той не подлежи на реституция и по отношение на него не е приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ. Не са налице пречки за придобиването му по давност. Целта на ЗСПЗЗ е възстановяване в реални граници на правото на собственост върху земеделски земи, което юридически не е отнемано, но фактически владението върху имотите е било отнето. При всички случаи, обаче, ако имотът не е бил колективизиран, той не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Решение № 10А от 03.11.1997 г. на ПК [населено място], макар и постановено преди изменението на ЗСПЗЗ, е само признавателно, тъй като възстановеният имот е описан само по площ и не е достатъчно индивидуализиран с номер по предходен план и граници, поради което реституцията на признатия за възстановяване имот приключва с издаването на заповед на кмета на общината на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в която имотът се индивидуализира с номер, площ и граници. Доколкото в случая липсва идентичност между имота, описан в Заповед №РД-25-1648 от 18.07.2013 г. на Кмета на община Шумен, и имота, описан в Решение № 10А от 03.11.1997 г. на ПК гр. Шумен, то посочената заповед не поражда вещноправни последици, т.е. не легитимира наследниците на И. И. М. като собственици на процесния недвижим имот. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Поставеният от касатора въпрос не може да обуслови допускане на въззивното решение до касация. В мотивите съдът е приел, че предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен, тъй като по делото не е установено внасянето на процесния имот в ТКЗС, ДСЗ или др., той не подлежи на реституция и по отношение на него не е приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. В предмета на спора пред въззивния съд не е включен въпрос и липсват съображения по поддържаните в изложението по чл.284,ал.3 ГПК от касаторите доводи относно възможността имотът да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ в хипотеза на насилствено отнемане и при това положение невъзможност за внасянето му от собствениците в някое от посочените държавни образувания. Производството пред въззивния съд се е развило по реда на чл.294 ГПК и с оглед разпоредбата на чл.295 ГПК второто решение на въззивната инстанция може да бъде обжалвано за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото. В разглеждания случай съгласно задължителните указания, дадени с отменителното решение на ВКС, въззивният съд е назначил нова съдебно - техническа експертиза, въз основа на която е приел, че местността "П.", в която се намира процесният имот, и местността "С.", в която се е намирал реституираният имот на наследодателите на ответника по решение № 10А от 03.11.1997 г. на ПК - гр. Шумен, не са идентични. Заповед № РД-25-1648 от 18.07.2013 г. на кмета на община Шумен не е породила вещноправни последици. С оглед на изложеното поставеният от касатора въпрос е неотносим. Освен това, така зададен, въпросът изисква преценка на фактите по делото, каквато не може да бъде извършена в настоящото производство по реда на чл. 288 ГПК. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. При този изход на спора в полза на И. Б. Н. и С. Б. Н. следва да бъде присъдена сумата от 600 лева - разноски за адвокатско възнаграждение в производството по чл.288 ГПК, съгласно представените доказателства. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260063/24.03.2021 г. по в. гр. д. № 514/2020 г. на Окръжен съд – Шумен. ОСЪЖДА Е. И. М. да заплати на И. Б. Н. и С. Б. Н. сумата от 600 лева разноски производството по чл.288 ГПК. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ