Р Е Ш Е Н И Е № 199 ГР. София, 23.10.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 28 септември през 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА При участието на секретаря С. Толева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №369/15 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Ю. С. и В. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Русе по гр.д. №568/14 г., с което е обезсилено на осн. чл.270, ал.3 ГПК като постановено по непредявен иск първоинстанционното решение по исковете на касаторите срещу [фирма], В. П., Б. Банков и А. Г. – Банкова с пр. осн. чл.26, ал.1,пр.1 ЗЗД и делото – върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените искове с пр. осн. чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 и 2 ГПК, след констатацията, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по чл.290 ГПК и на трайната практика на съдилищата по въпроса за определяне на правната квалификация на иска, съобразно наведените в исковата молба обстоятелства и значението на определената от съда правна квалификация за допустимостта и/или правилността на решението. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба [фирма] я оспорва като неоснователна. Останалите ответници не изразяват становище по жалбата. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: По въпроса, по който е допуснато обжалването: В цитираните при допускане на обжалването решения по чл.290 ГПК по т.д. №623/08 г. на второ т.о. и по т.д. №516/09 г. на второ т.о. е посочено, че „в своята задължителна и константна практика В. съд и Върховният касационен съд последователно са се придържали към становището, че определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон”. Същото разбиране е изразено и в по-старата практика: „Въз основа на изложената съвкупност от факти съдът квалифицира от правна страна основанието на иска. Юридическата формулировка е задължение на съда (чл. 188, ал. 2, накрая ГПК, отм.), а не на ищеца (срв. пост. № 2/77г., Пленум, т. 13)” – р. по гр.д. №354/86 г. на първо г.о. на ВС. Правната квалификация / юридическата формулировка/ включва цифрова и словесна част, извлечена от нормата от закона, като съдът не е обвързан от предложената от ищеца правна квалификация, а следва сам да я определи, въз основа на обстоятелствата, релевирани в исковата молба. По основателността на жалбата: Въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение за признаване нищожността на договора за ипотека, поради противоречие със закона – чл.167, ал.3 ЗЗД, като постановено по непредявен иск и е прекратил производството по този иск. Приел е, че такъв иск не е предявен с исковата молба, нито в срока за изменение на иска по чл.214 ГПК, затова постановеното по него първоинстанционно решение е недопустимо. Върнал е делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск по чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД – за признаване нищожността на договора за ипотека, поради невъзможен предмет. Не е коментирал, във връзка с дадената от районния съд квалификация на иска, посочените в исковата молба и по делото обстоятелства, на които се основава искът, съставляващи основанието му по см. на чл.127, ал.1, т.4 ГПК, а именно: втората ищца продала на ответника Б. Банков описания в исковата молба апартамент в [населено място] с нот. акт №189 от 29.08.05 г. Впоследствие продажбата била призната за нищожна с вл. в сила на 30.05.08 г. решение. Преди признаване на нищожността на продажбата, с договор по нот. акт №183/5.10.2005 г. купувачите Банкови учредили договорна ипотека върху апартамента като обезпечение на банков кредит в размер на 50 000 евро, отпуснат от банка, чийто правоприемник е отв. [фирма], на отв. В. П.. С признаване нищожността на договора за продажбата на имота, според ищците, договорът за учредената ипотека също е нищожен, на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД, „поради липса на предмет” и молят да бъде прогласен за такъв. С уточняваща молба от 22.04.13 г. ищците са пояснили, че поради признатата нищожност на договора за продажба, купувачите Б. Банков и А. Г. - Банкова не са придобили права върху апартамента, затова учредената от тях договорна ипотека върху имота е нищожна, поради противоречие с чл.167, ал.1 ЗЗД. Изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава искът, не го определят като такъв по чл.26, ал.2,пр.1 от ЗЗД, а предложената от ищците квалификация не обвързва съда. Съдебната практика непротиворечиво приема, че основанието за нищожност на договора невъзможен предмет/ липса на предмет/ предполага начална фактическа или правна невъзможност да се изпълни договора, поради липса на обекта на правоотношението – р. по т.д. №163/08 г. на второ т.о. на ВКС. Такава липса на обекта / имота/, за който е сключен договорът за ипотека, ищците не твърдят, а са посочили обстоятелства от значение за правото на собственост върху апартамента. В тази връзка е и направеното впоследствие уточнение. Затова не може да се сподели изводът на въззивния съд, че първоинстанционният съд е разгледал непредявен иск и решението му е недопустимо. Правната квалификация на иска се определя от изложеното основание и заявения петутим. При непълнота и противоречие във фактическите твърдения от основанието на иска /доколкото предложената в случая квалификация сочи на други факти/ исковата молба е нередовна. Затова законосъобразно първоинстанционният съд я е оставил без движение и е решил спора след направеното уточнение, като е определил правната квалификация на иска по чл.26, ал.1 ЗЗД, съобразно обстоятелствата в исковата молба, съставляващи основание на иска и заявения петутим за признаване нищожността на договора за ипотека. Въззивният съд незаконосъобразно е определил правната квалификация на иска само въз основа на предложената от ищците юридическа формулировка на основанието на иска, която – както е посочено в цитираната по –горе практика, не обвързва съда. Съдът следва да реши спора съобразно действителната правна квалификация на иска, релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато е нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския процес, когато съдът се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет и обхвата на търсената защита. Когато такова нарушение не е налице, дадената от съда правна квалификация на иска, с който е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението – р. по гр.д. №4402/13 г. на четвърто г.о. на ВКС. Поради изложеното въззивното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон – чл.281,т.3 ГПК, следва да се отмени и делото – върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Русенски окръжен съд по гр.д.№568/14 г. от 3.10.14 г. Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: