Р Е Ш Е Н И Е № 349 гр. София, 15 октомври 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на седемнадесети септември двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева Биляна Чочева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1153/2012 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на Д. И. М., подадена в срок чрез защитника му адв. С. Я. против въззивно решение № 19 от 7.05.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 23/2012 год. на Военно-апелативния съд на Република България. В жалбата се поддържа оплакване за допуснато нарушение, което е касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК, като се излагат съображения, че въззивният състав без оснавание е отказал да квалифицира деянието като по-леко наказуемо престъпление. По същество се иска да бъде приложен по-леко наказуем материален закон и да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение /не присъда, както е посочено в касационната жалба/, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 28 от 7.02.2012 год. постановена по НОХ дело № 554/2011 год. Пловдивският военен съд е признал подсъдимия редник Д. И. М. за виновен в това, че за времето от 20.09.2007 год. до 21.05.2008 год. в гр.Пловдив, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание и на неистински частни документи получил без правно основание компенсационни суми в размер общо на 950лв. собственост на МО и на военно формирование 44220 – Пл. с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл. 212 ал.1, алт.1 и алт.2 във вр. с чл. 26 ал.1, във вр. с чл. 2 ал.2 и чл. 55 ал.1т.2 НК му е наложил наказание “пробация”, включващо пробационните мерки “задължителна регистрация по настоящ адрес” с явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и “задължителни периоднични срещи с пробационен служител” за срок от по шест месеца. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на военно формирование 44220 – Пл. сумата 950 лв. обезщетение за претърпяни имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 21.05.2008 год. до окончателното изплащане. С въззивно решение № 19 от 7.05.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 23/2012 год. Военно апелативният съд на Република България е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационната жалба е неоснователна. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК се мотивира с неправилна квалификация на установените по делото факти. В този смисъл е изложеното съображение, че правилно установените по делото факти изпълват признаците от състава на престъплението по чл. 212 ал.6 НК. Маловажността на случая се мотивира с невисоката стойност на предмета на престъплението, с данните за личността му, характеризиращи го изцяло положително в обществото и с липсата на вредни последици поради възстановяването на присвоеното имущество. Такова нарушение по делото не е допуснато и оплакването е неоснователно. Касационната проверка за правилното приложение на материалния закон се извършва въз основа на фактическите обстоятелства, установени от решаващия съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. При доказаните по делото фактически положения, че подсъдимият като кадрови военнослужещ не е живеел под наем при условията на свободно договаряне, но подал два броя молби-декларации до жилищната комисия на военното формирование и молба декларация до командира на същото, в които отразил неверното обстоятелство, че живее под наем и които били придружени с неистински частни документи – договори за наем, в които били посочени дължими суми на частни лица и по този начин за инкриминирания период получил сума, която не му се следва общо в приетия от съдилищата размер, материалният закон е приложен точно. С деянието си е осъществил всички обективни и субективни елементи от състава на престъплението по чл. 212 ал.1 НК. Военно-апелативният съд на Република България, който е бил сезиран в жалбата от подсъдимия с довод за неправилно приложение на материалния закон, изразило се в отказа деянието да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 212 ал.6 НК, мотивирано е отказал да го уважи. Обсъдил го е и на стр.6 от мотивите на решението е обосновал извода си за неговата неоснователност. Изложените макар и кратки съображения, че деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид престъпления с оглед характера и степента на засягане на обществените отношения, които са предмет на регулиране са законосъобразни. Инкриминираната сума не е толкова незначителна, че сама по себе си да обоснове маловажност на деянието по смисъла на чл. 93 т.9 НК. От друга страна стойността на предмета на престъплението не е единственият критерии, който следва да бъде съобразен при оценката на обществената опасност на конкретно извършеното престъпление. Проявил е престъпна упоритост, като за един продължителен период от време е получавал неследващите му се суми. Възстановяването на сумата след постановяването на присъдата и уважаването на гражданския иск не води до извод за липса на вредни последици от деянието. Такива са настъпили в момента на извършването му в размер на неправомерно получените суми. Останалите обстоятелства, на които основава искането си за смекчаване на наказателното положение, а именно добрите характеристични данни, липсата на други противообществени прояви, чистото съдебно минало, процесуалното поведение, материалното и здравословното състояние не влияят на правната квалификация в претендирания от жалбоподателя смисъл и не правят деянието по-малко общественоопасно. Те са отчетени при индивидуализацията на наказанието и въз основа на тях му е наложено наказание при условията на чл. 55 ал.1т.2 НК в минимално допустимите граници. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Военно-апелативния съд на Република България не е допуснато поддържаното от жалбоподателя нарушение и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1 т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 19 от 7.05.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 23/2012 год. по описа на Военно-апелативния съд на Република България, с което е потвърдена присъда № 28 от 7.02.2012 год. по НОХ дело № 554/2011 год. на Пловдивския военен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: