5 Р Е Ш Е Н И Е № 82 гр. София, 28 септември 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесета и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретаря………….........Мира Н....…..…..…и в присъствието на прокурора…………………...Тома КОМОВ.…..…изслуша докладваното от Председателя касационно дело № 199 по описа за 2021 г. Производството пред ВКС е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Враца срещу присъда № 21 от 10.12.2020 г., постановена по внохд № 341/20 г., по описа на Окръжен съд гр. Враца, с която подсъдимият Ц. М. Г. е признат за невинен и оправдан за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. С присъдата въззивният съд изцяло е отменил присъда № 26 от 28.07.2020 г. по нохд № 540/19 г. по описа на РС гр. Враца и е признал подсъдимият Г. за невинен в това на 21.04.2018 г. в [населено място] на [улица] да е управлявал МПС- товарен автомобил „И.“ модел „35Ц14“ с рег. [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,84 на хиляда, установено по надлежен ред, като на основание чл.304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 НК. В касационният протест и допълнението към него са посочени касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК. Твърди се, че въззивният съд е допуснал нарушения при анализиране на доказателствата, като незаконосъобразно е игнорирал част от тях, а други е ценил превратно. Според прокурора този анализ е осъществен в нарушение на основни принципи и правила и това е довело от една страна до неправилно установяване на релевантните за изхода на делото факти, а от друга до неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че в хода на производство са събрани две групи гласни доказателствени средства - тези на полицейските служители К., С. и П. Г. и тези на свидетелите М. Г., П., И., М. Г. и И., като неправилно не са кредитирани първите и са ценени вторите. Според касатора първата група показания кореспондират изцяло помежду си и се основават на лично възприятие, че Ц. Г. е управлявал автомобила и именно това е била причината да го спрат и осъществят проверка. Показанията на втората група свидетели се твърди, че са кредитирани напълно безкритично, като не са отчетени противоречията между тях по отношение на това къде са се намирали ключовете на автомобилите, натоварени на автовоза, колко време е изминало от момента на спиране на товарния автомобил до връщане на свидетеля М. Г. при него, къде е стоял подсъдимият при пристигане на полицейските служители и други противоречия, очертани в показанията, дадени от тези свидетели на досъдебното производство, тези дадени в хода на съдебното следствие и тези, дадени в хода на проведените очни ставки. Предлага се постановената въззивна присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В касационното съдебно заседание представителят на ВКП поддържа протеста, като твърди, че въззивният съд е нарушил разпоредбите на чл.13 и чл.14 НПК, като не е изпълнил задължението си да изясни обективно и всестранно обстоятелствата по делото. Счита, че от събраните в хода на производството доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин обстоятелството, че именно подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.1 НК, като е управлявал товарния автомобил с концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда в кръвта си. Поддържа, че при допуснатите грешки в доказателствения анализ, осъществен от въззивния съд са установени неправилно фактите по делото и е приложен неправилно материалния закон. На това основание се предлага постановения въззивен съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Защитникът на подсъдимия моли касационния протест да бъде оставен без уважение, като поддържа, че въззивният съд е направил пълен и верен анализ на доказателствата по делото. Твърди, че в мотивите на постановената присъда е направен подробен и задълбочен анализ на показанията на свидетелите, като правилно са кредитирани част от тях, а на други не е дадена вяра. Моли да бъде отчетено, че показанията на свидетелите, които установяват, че не подсъдимият е управлявал товарния автомобил, преди осъществяването на проверката, се потвърждават и от други доказателствени източници и конкретно данните от тахографа на автомобила. На тези основания моли присъдата да бъде преценена като правилна и същата да бъде изцяло потвърдена. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, намери подадения касационен протест за неоснователен. При внимателен преглед на доказателствените материали може да бъде направен извод, че в хода на производството са събрани две групи гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите К., С., П. Г., Й. и Т. (всички полицейски служители) от една страна и показанията на свидетелите М. Г., П., И., М. Г. и И., както и обясненията на подсъдимия Г., от друга страна, които дават противоречива информация по основния за изхода на производството въпрос - кой е управлявал товарния автомобил в момента, когато той е бил в движение и е бил забелязан от първите трима свидетели. Основната теза в протеста е, че в процеса на анализ на доказателствените източници някои доказателства са игнорирани, други изопачени, като им е придадено превратно съдържание, а на обясненията подсъдимия и показанията на свидетелите от приятелския му кръг е отдадена значителна тежест. В допълнението към протеста се твърди, че показанията на полицейските служители останали неоценени, а показанията на втората група свидетели били надценени, превратно и избирателно тълкувани. Конкретни аргументи за това кои именно от свидетелските показания са тълкувани превратно и кои – избирателно, в допълнението към протеста не са изложени. Вместо това са възпроизведени фактически обстоятелства от приетата за установена фактическа обстановка и пресъздадени показанията на свидетелите – полицейски служители, като се твърди, че те са игнорирани. Посоченото обстоятелство не може да се приеме за вярно, тъй като игнорирането на доказателства е налице тогава, когато някои от събраните по делото доказателства не са анализирани и отчетени при изграждане на изводите на съда от фактическа страна. В случая показанията на полицейските служители са изрично посочени на л.4 от мотивите към присъдата сред доказателствените средства, подложени на анализ; съдържанието им е обсъдено в мотивите, като въззивният съд е изложил съображения, поради които не им е дал вяра. Неоснователен е доводът, че показанията на втората група свидетели са приети безкритично. На л.6 от мотивите е извършена съпоставка на съдържанието на свидетелските показания, а на л.7 са изложени съображения, поради които съдът е приел, че са логични и лишени от противоречия, поради което ги е кредитирал. Упрекът към съда, че не е отчел, че тези свидетели се намирали в роднински или приятелски отношения с подсъдимия или неговия баща е неоснователен. Роднинските или приятелски отношения на свидетелите с подсъдимия или негови близки следва да бъдат взети предвид при анализа на доказателствата, но не представляват основание за отхвърлянето им на това основание, тъй като процесуалният закон не предвижда предварително зададени критерии за достоверност на свидетелските показания, а и цитираните свидетели са депозирали показанията си след като са били предупредени за отговорността по чл.290 от НК. Следва да се отбележи, че по отношение св. М. Г., чиито показания кореспондират с депозираните такива от тази група свидетели, липсват данни за близки отношения както с подсъдимия, така и с баща му. В останалата си част допълнителното изложение към протеста не отговаря на стандартите за касационен протест. Твърди се, че разминаванията в показанията на свидетелите - полицейски служители се дължат на естеството на упражняваната от тях работа, ежедневната им среща с подобни ситуации и изтеклият период от извършване на деянието, което съдът не отчел. От друга страна се цитират извадки от показанията на свидетелите И. (които се тълкуват в контекста на видимостта на този свидетел към шофьора на превозното средство); М. Г. и М. Г. относно това дали са се познавали; Ц. П., че сина и внука му си тръгнали по тъмно; Ю. И. – от коя врата подсъдимият слязъл от автомобила; М. Г. – дали е отишъл пеш или с автомобил на мястото на проверката, кога е отишъл в РПУ Враца и какви ключове от автомобили е носел. С така изложените доводи се твърди, че въззивният съд неправилно е кредитирал показанията на втората група свидетели, а е следвало да даде вяра на полицейските служители, което сочи на оплакване за необоснованост на съдебния акт. Необосноваността не представлява касационно основание, поради което касационната инстанция не може да контролира правилността по същество на вътрешното съдийско убеждение, а единствено дали то е формирано при спазване на изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на събраните по реда на НПК доказателства. В случая въззивният съд е направил подробен и пълен анализ на доказателствените материали според действителното им съдържание, констатирал е наличните противоречия в тях и е изложил съображения кои от доказателствата кредитира и по какви съображения. В този смисъл липсват допуснати нарушения на процесуални правила, свързани с анализа и оценката на доказателствата, поради което оплакването относно наличието на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е неоснователно. При спазване на процесуалните гаранции за правилно формиране на вътрешното убеждение относно релевантните за изхода на производството факти, материалният закон е приложен правилно с оправдаването на подсъдимия М. Г. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343 б, ал.1 от НК. Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 21 от 10.12.2020 г., постановена по внохд № 341/2020 г., по описа на Окръжен съд гр. Враца. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.