Р Е Ш Е Н И Е № 240 София, 05.12.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:БИСЕР ТРОЯНОВ НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело.. № 946.. по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е по чл. 346 т.4 от НПК. Образувано е по жалба на частния обвинител М. М. М., подадена чрез повереника й адв. Д. О., срещу решение № 52/ 07.08.2019 г. по внохд № 666/2018 г. на Сливенския окръжен съд, с което е отменена присъда на Сливенския районен съд и е прекратено наказателното производство. Изложени са съображения по трите касационни основания, като по същество се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е основателна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното въззивно решение, установи следното: С присъда № 118/ 17.09.2018 г. по нохд № 266/ 2017 г. Сливенският районен съд признал подсъдимия А. С. Г. за виновен в това, че повредил чужда движима вещ на стойност 810 лв., собственост на М. М., като случаят е маловажен и на основание чл. 216 ал.4, вр. ал.1 от НК го осъдил на глоба в размер на 300 лв. Оправдал го по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 216 ал.1 от НК. Осъдил го да заплати направените по делото разноски и разпоредил веществените доказателства да бъдат унищожени. По жалба на подсъдимия с оплакване за недоказаност на авторството на престъплението и по жалба на частния обвинител М. с оплакване за неправилно преквалифициране на деянието и явна несправедливост на наказанието е било образувано внохд № 666/2018 г. на Сливенския окръжен съд. С атакуваното решение въззивният съд се произнесъл по обосноваността на първоинстанционната присъда, като приел за правилни и законосъобразни изводите на районния съд по отношение авторството на престъплението. Съгласил се изцяло с преценката на съда, че случаят е маловажен и поради това деянието правилно е преквалифицирано по по-леко наказуемия състав. В същото време приел, че престъплението по чл. 216 ал.4 от НК е от частен характер /видно от нормата на чл. 218в т.1 от НК/ и се преследва не по общия ред, а по тъжба на пострадалия. Намерил, че при първоинстанционното разглеждане на делото прокурорът и частният обвинител са били изправени пред хипотезата на чл. 287 ал.5 от НПК, но не са поискали от съда да се произнесе с присъда за престъплението от частен характер. При липса на такова искане и липса на тъжба Сливенският окръжен съд приел, че първата инстанция незаконосъобразно се е произнесла с присъда и затова е отменил същата и е прекратил наказателното производство. Върховният касационен съд намира, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон и съществено е ограничил правата на частния обвинител като страна в процеса. Първоинстанционното производство е било образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия А. Г. за престъпление по чл. 216 ал.1 от НК, което се преследва по общия ред. Обвинението по този текст е поддържано от прокурора и от частния обвинител по време на съдебните прения пред първата инстанция. От съдържанието на подадената въззивна жалба и изразените становища на държавното и частното обвинение по време на съдебните прения пред Сливенския окръжен съд е безспорно установено желанието на тези страни в процеса подсъдимият да бъде осъден за извършеното спрямо имуществото на М. престъпление. Предвид на първоначалната правна квалификация на деянието и нейното неотклонно поддържане пред първоинстанционния съд, за тези страни не са били налице предпоставките на процедурата по чл. 287 ал.5 от НПК. Тези предпоставки не са били налице и за въззивния съд, пред когото поначало е процесуално недопустимо да се прави изменение на обвинението. Касационният състав счита, че въззивният съд неправилно е изтълкувал нормата на чл. 287 ал.5 от НПК в настоящия случай. Този текст е приложим само в случаите, когато по време на съдебното следствие пред първата инстанция прокурорът или частният обвинител установят, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. Това предполага или описаните в обвинителния акт факти изначално да сочат на престъпление от частен характер или такива факти да са установени по време на съдебното следствие. В случая факти, различни от инкринимираните не са установени по време на съдебното дирене, а преквалификацията на деянието по чл. 216 ал.4 от НК е резултат от преценката по правото, извършена от районния съд с присъдата, който е приел наличие на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93.т.9 от НК. Не може да има спор, че окачествяването на даден случай като „маловажен“ е правен извод, който решаващият съд прави на база данните по делото и критериите, посочени в законовата норма. Невъзможно е за прокурора и частния обвинител, само въз основа на стойността на повреденото имущество, описана в обвинителния акт, да предвидят правната оценка, която решаващият съд ще даде на извършеното от подсъдимия деяние, в каквато посока са доводите на въззивния съд, изложени на л.13 от решението. Тези страни не са били изправени пред необходимостта да правят искане първоинстанционният съд да се произнесе с присъда за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, тъй като неотклонно са поддържали обвинението по чл. 216 ал.1 от НК, преследвано по общия ред. Като е отменил присъдата и е прекратил наказателното производство, вместо да се произнесе по депозираните пред него жалби, Сливенският окръжен съд е допуснал съществено процесуално нарушение, ограничило правото на частния обвинител да иска правосъдие за повреденото му имущество. Съдебният акт следва да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Останалите доводи в жалбата на частното обвинение- за неправилно приложение на материалния закон и за явната несправедливост на наказанието- не подлежат на обсъждане от касационната инстанция, тъй като не са предмет на касационна проверка по чл. 346 т.4 от НПК. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354 ал.1 т.5 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 52/ 07.08.2019 г. на Сливенския окръжен съд, постановено по внохд № 666/2018 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: