Ключови фрази
отмяна-нарушено право на участие * отмяна-ненадлежно представителство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 660

[населено място], 26.10.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В. КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско
отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. ДИМИТРОВА
Б. ЦОНЕВ
при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 585 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 - ал. 4 от ГПК.
Образувано е по молба на М. А. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 95/07.12.2009 г. по гр. дело № 1024/2008 г. на Добричкия районен съд (Д.), с което по искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД молителят е осъден да заплати на М. А. С. и на М. Д. С. сумите от по 5 200 лв. Молителят твърди, че разбрал за решението едва от призовката за доброволното му изпълнение; твърди и наличие на следните нарушения на процесуални правила, свързани с възможността му да участва лично по делото и да бъде надлежно представляван по него, а именно: 1) Нарушение на чл. 105 и чл. 14, ал. 2 от ГПК - искът не бил предявен по постоянния адрес на молителя в [населено място], посочен в исковата молба, като съдът следвало да прекрати делото и да го изпрати по подсъдност на Софийския районен съд. 2) Нарушение на чл. 39 от ГПК - молителят не бил търсен на посочения в исковата молба адрес, където живеели той и семейството му, като синът му, който и през летните месеци бил на адреса (докато молителят и съпругата му били на вилата си), категорично заявявал, че никой не бил търсил молителя и не оставял съобщения за него; а на всички призовки по делото било посочено, че жилището е посещавано многократно по различно време, но не било посочено на кои дати и по кое време бил търсен молителят, като последният счита и, че призовките били оформени без посещаване на адреса. 3) Нарушение на чл. 47, ал. 1 от ГПК - по делото били постъпили данни, че на 08.10.2008 г. на входната врата било залепено съобщение, а в пощенската

кутия на молителя било пуснато друго съобщение, което не отговаряло на истината - през целия месец октомври 2008 г. семейството на ищеца си било вкъщи и никой не ги бил посещавал и не бил залепвал съобщения на вратата им, като и съседите не били виждали такива. 4) Нарушение на чл. 44, ал. 2 от ГПК - в молба от 12.12.2008 г. ищцата била посочила мобилния телефон на молителя, но съдът не потърсил и не уведомил молителя по телефона за делото и за насрочването му. 5) Нарушение на чл. 29 от ГПК - не била налице никоя от хипотезите на тази разпоредба, а съдът назначил особен представител на молителя, който с отговора на исковата молба оспорил предявения иск, а при разглеждане на делото го признал без да имал основание за това, като не обжалвал постановеното решение. Горните твърдения попадат в хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК.
Ответницата по молбата М. А. С. заявява становище за неоснователност на молбата, а ответникът М. Д. С. не заявява становище по нея.
С определение № 90/21.04.2010 г. по настоящето дело е допуснато разглеждането по същество на молбата.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Установената с чл. 105 от ГПК, обща местна подсъдност на делата - по постоянния адрес на ответника - физическо лице, съгласно чл. 119, ал. 3 от ГПК представлява относителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът не следи служебно, а само по възражение на ответника, което може да се направи най-късно в срока за отговор на исковата молба. В случая такова възражение не е било направено пред Д. от назначения по делото особен представител на молителя. Поради това не е налице соченото в молбата, нарушение на чл. 105 и на чл. 118, ал. 1 от ГПК, а още по-малко - на чл. 14, ал. 2 от ГПК, която разпоредба е относно подведомствеността, а не относно подсъдността на гражданските дела.
Д. е изпратил за връчване на посочения в исковата молба адрес в [населено място], който е и постоянният и настоящият адрес на молителя, три съобщения, ведно с преписи от исковата молба и приложенията й, като с третото съобщение — и препис от молба-уточнение на исковата молба. Първото от тези съобщения е върнато в цялост, с отбелязване от 29.08.2008 г. на връчителя-призовкар, че молителят не е намерен на адреса, намира се в провинцията - в Л., по сведения на Б. Т. - лице от съседния апартамент. Второто съобщение също е върнато в цялост, с отбелязване от 22.10.2008 г. на връчителя-призовкар, че адресът е посещаван многократно по различно време, но никой не отваря; както и че съгласно указанията, дадени от Д. с разпореждане от 17.09.2008 г., е залепено уведомление. В последното е отразено, че то е залепено на 08.10.2008 г. на входната врата и
на пощенската кутия на молителя, както и че е пуснато в пощенската му кутия. Уведомлението е върнато от СГС в Д. на 03.11.2008 г., като молителят не се е явил в канцеларията за получаване на книжата. Третото съобщение също е върнато в цялост, с отбелязване от 25.02.2009 г. на връчителя-призовкар, че по сведения на друг съсед - А. К., молителят не живее на адреса, живее в провинцията и не идва на адреса, както и че при позвъняване никой не отваря. С разпореждане от 18.03.2009 г. Д. е постановил предоставяне на правна помощ на молителя, изразяваща се в процесуално представителство по делото; а с разпореждане от 07.09.2009 г. му е назначил особен представител.
Горните три съобщения и съдебните книжа към тях са изпратени за връчване, съгласно чл. 38 от Г. на адреса на молителя, посочен в исковата молба, който е и неговият постоянен и настоящ адрес. Цитираните отбелязвания на връчителя-призовкар в трите съобщения и в уведомлението са надлежно датирани и удостоверени с подписа му, съгласно изискванията на чл. 44, ал. 1, изреч. 1 от Г.. Така оформените съобщения и уведомления представляват официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. За опровергаването истинността на съдържанието им - предвид обратните твърдения в молбата му, молителят, за когото е тежестта за доказване съгласно чл. 193, ал. 3, изреч. 1 от ГПК, не е ангажирал никакви доказателства по чл. 307, ал. 2, изреч. 1 - in fine от ГПК. При така оформените съобщения и уведомление, чиято истинност не е опровергана в настоящото производство, Д. е процедирал при стриктно спазване на процесуалните правила на чл. 47, ал. 1 - ал. 6 от ГПК.
От горното следва, че не е налице и соченото от молителя нарушение на чл. 39 от ГПК, който текст урежда връчването чрез представител (съдебен адресат или пълномощник), каквото връчване изобщо не е извършвано в случая. Не е нарушен и чл. 38 от ГПК - както беше посочено, съобщенията и съдебните книжа към тях са изпратени за връчване на посочения в исковата молба адрес на молителя, който е и неговият постоянен и настоящ адрес.
Не е налице и твърдяното нарушение на чл. 47, ал. 1 от ГПК, тъй като (както беше изложено по-горе) са били налице предпоставките за връчване чрез залепване на уведомление и същото е надлежно извършено и удостоверено.
Не е налице и соченото от молителя нарушение на чл. 44, ал. 2 от ГПК, който текст урежда начините на удостоверяване връчванията по телефон, по факс, с телеграма, по телекс и по пощата, каквито връчвания в случая не са извършвани. Не е налице и нарушение на чл. 42, ал. 3 от ГПК, тъй като съгласно същата разпоредба връчването по телефон се разпорежда само по изключение, като в конкретния случай връчването на преписи от исковата молба и приложенията й е невъзможно да се извърши по мобилен телефон на молителя, макар такъв да е посочен по делото, поради което правилно връчването е извършено по реда на чл. 47, ал. 1 - ал. 5 от ГПК.
В случая Д. е назначил особен представител на молителя в хипотезата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, предпоставките за която са били налице, и която е алтернативна на хипотезите по чл. 29 от ГПК. Поради това не е налице, и последното сочено от молителя нарушение. Видно от данните по делото, с отговора на исковата молба особеният представител е оспорил предявените срещу молителя искове, а в хода на устните състезания - предвид вече събраните по делото доказателства, е изразил становище за тяхната основателност. Последното не представлява признание на иска по смисъла на чл. 237 от ГПК и по смисъла на чл. 34, ал. 3, предл. 5 от ГПК, предвид и чл. 29, ал. 5 от ГПК, като и решението на Д. не е постановено по реда на чл. 237 от ГПК. Поради това, след като не е налице нарушение на процесуална норма, самото процесуално поведение на особения представител (подобно на това на пълномощника) по делото не би могло да представлява основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.
По горните съображения, тъй като не са налице сочените от молителя нарушения, молбата за отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. А. П. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК на влязлото в сила решение № 95/07.12.2009 г. по гр. дело № 1024/2008 г. на Добричкия районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: