Р Е Ш Е Н И Е № 60 София, 19.04.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател:Маргарита Соколова Членове:Светлана Калинова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3359/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Свищов, срещу въззивното решение № Р-379/17.07.2020 г. по в. гр. д. № 288/2020 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 269/25.11.2019 г. по гр. д. № 600/2018 г. на Свищовския районен съд, с което е прието за установено по отношение на Община Свищов, че Н. С. А. и останалите наследници на Л. К. Х. са собственици на празно място от 970 кв. м., съставляващо пл. № ............ от кв. .... по плана на [населено място], при граници към 1995 г.: улица, Р. П. А., Р. Б. Б., Т. А. Т. и И. Р., който попада в поземлени имоти с идентификатори ..........., ............, ................. и. ..........., има площ от 978 кв. м. и заема пространството между начупената линия между плочките с посочени координати. Ответникът по касация - ищец по делото Н. С. А., счита касационната жалба за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното обжалване е допуснато с определение № 27/27.01.2021 г. на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2-то ГПК за проверка на допустимостта на въззивното решение, потвърдило диспозитива на първоинстанционния съдебен акт, с който се признават права освен на предявилия иска Н. С. А., и на останалите наследници на Л. К. Х., без същите да са ищци по иска за собственост, и над притежавания от Н. С. А. обем права. Съгласно чл. 26, ал. 1 ГПК страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. Според чл. 26, ал. 2 ГПК освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. Когато ищецът твърди и представя доказателства, че е съсобственик на една вещ /имот/ заедно с други лица, той е легитимиран да предяви установителен иск за собственост само за онзи обем права, които счита, че притежава, предвид забраната по чл. 26, ал. 2 ГПК да се предявяват пред съд чужди права от свое име. Такъв ищец не е легитимиран за правата на останалите съсобственици, защото той не е нито техен представител, нито процесуален субституент. Процесуално легитимирани да предявят иск за собственост на останалата част от имота имат единствено останалите съсобственици. Ето защо когато само един от съсобствениците предяви установителен иск за собственост на целия имот, този иск, като предявен в нарушение на императивната норма на чл. 26, ал. 2 ГПК, е недопустим в частта, с която правото на собственост се претендира досежно идеалните части на останалите съсобственици, които не са предявили иск като обикновени другари в процеса на съсобственика си - ищец. В случай, че се признае право на собственост и на непредявилия иск съсобственик, решението в частта относно обема права, принадлежащи на този съсобственик, ще е недопустимо. На основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК то следва да се обезсили в тази част, а делото - да се прекрати в същата част. По касационната жалба: Ищецът Н. С. А. твърди и по делото е установено, че той и А. С. К. са наследници по закон - деца, на С. А. Х., починал на 16.08.1994 г., и на Л. К. Х., починала на 20.07.2011 г. В исковата молба, след като е изложил обстоятелствата, на които се основава искът, ищецът е поискал да бъде прието за установено по отношение на Община Свищов, че той и останалите наследници на Л. К. Х. са собственици на спорния имот. Първоинстанционният съд приел възражението на ответника за недопустимост на иска, тъй като е предявен само от единия наследник, за неоснователно. Посочил, че според установената съдебна практика предявяването на иск за собственост относно съсобствена вещ е действие на обикновено управление и може да се извърши от всеки от съсобствениците, защото с иска се цели защита на общи права и участието на всички наследници не е задължително; решението на съда ползва всички наследници, дори и неучаствалите в производството по делото. По противопоставеното от ответника /сега касатор/ възражение за недопустимост на първоинстанционното решение, с което се признава право на собственост на лица, за които не са приложени данни и не са индивидуализирани като субекти, въззивният съд посочил, че решението е допустимо, тъй като отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право така, както е въведено с исковата молба. Съобразно изложеното относно допустимостта на съдебно решение по установителен иск за собственост на съсобствен недвижим имот, с което се признава право на собственост и на непредявил иск съсобственик, следва да се приеме, че в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл освен по иска на ищеца Н. С. А., и по отношение на останалите наследници на Л. К. Х., първоинстанционното решение е недопустимо. Недопустимо е и въззивното решение, с което първоинстанционното решение е потвърдено в тази част. Видно от представеното удостоверение изх. № 06-09-775/30.08.2017 г., наследници по закон на Л. Х. са ищецът и А. С. К., която не е предявила иск за собственост на спорния имот в обема права, който съответства на идеалната ѝ част в общата вещ. Съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗНсл тя възлиза на 1/2. Предявилият иска съсобственик не е неин процесуален субституент, нито действа в качеството на неин представител - липсват твърдения и доказателства за това. Ето защо въззивното решение, както и потвърденото с него първоинстанционно решение, следва да се обезсилят като недопустими за 1/2 ид. ч. от имота, предмет на спора, поради произнасянето по непредявен иск от страна на А. С. К., а производството в тази част следва да бъде прекратено. В частта, с която е уважен предявеният от Н. С. А. положителен установителен иск за собственост на 1/2 ид. ч. от имота, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По делото е установено, че след смъртта на С. Х. тримата наследници са се снабдили с н. а. № ..../12.01.1995 г. за собственост по давност и наследство на спорния имот, закупен от наследодателя им с договор за покупко-продажба от 21.12.1946 г., вписан със записка за вписване № ..., том .... от 21.01.1948 г. Твърденията на ищеца за придобито право на собственост са подкрепени с представените по делото писмени и гласни доказателства и заключение на техническа експертиза, като е прието, че констатациите в нотариалния акт, издаден по обстоятелствена проверка, не са опровергани. Възражението на ответника- Община Свищов, че имотът е публична общинска собственост, е прието за неоснователно поради липса на данни същият да се ползва за обществени цели или за задоволяването на обществени нужди; да е променил своя статут на частна собственост от момента, в който е нанесен в плана от 1962 г.; липсват данни и за приключили процедури по отчуждаването му, а разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ е приета за неприложима в случая; заключението на техническата експертиза не посочва имотът да разпростира границите си върху улици - общински пътища, за да се приеме, че по силата на закона част от него е придобила статут на публична общинска собственост; липсват данни имотът да е актуван като общинска собственост и на друго основание. По тези съображения въззивният съд приел, че ищецът, бидейки собственик на процесния имот, не е губил правото си на собственост върху него през целия период от придобиването на собствеността до момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, и заключил, че същият е доказал твърденията си по исковата молба и претенцията му се явява основателна изцяло. В частта, с която правата на Н. А. са признати, а те възлизат на 1/2 ид. ч., правните изводи във въззивното решение съответстват изцяло на практиката на ВКС, съображения за което са изложени в определението, постановено в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Съобразно с това решението в тази част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора ответникът по иска следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за всички инстанции в размер на 616.12 лева, а ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника по иска разноски за всички инстанции в размер на 1 078.12 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № Р-379/17.07.2020 г. по в. гр. д. № 288/2020 г. на Великотърновския окръжен съд и потвърденото с него решение № 269/25.11.2019 г. по гр. д. № 600/2018 г. на Свищовския районен съд в частта, с която е прието за установено по отношение на Община Свищов, че останалите наследници на Л. К. Х. са собственици на 1/2 ид. ч. от празно място от 970 кв. м., съставляващо пл. № ......... от кв. .... по плана на [населено място], при граници към 1995 г.: улица, Р. П. А., Р. Б. Б., Т. А. Т. и И. Р., който имот попада в поземлени имоти с идентификатори ............., ............., .............. и ............., има площ от 978 кв. м. и заема пространството между начупената линия между плочките с координати: т. 1 с координати: Х-.............. и У - ..............., т. 2 с координати: Х - ............. и У- ............., т. 3 с координати: Х - ............. и У - ............, т. 4 с координати: Х - ............. и У -.............., т. 5 с координати: Х- ............ и У -..........., т. 6 с координати: Х - ............. и У- .............., т. 7 с координати: Х - ............ и У - ............, и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № Р-379/17.07.2020 г. по в. гр. д. № 288/2020 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е прието за установено по отношение на Община Свищов, че Н. С. А. е собственик на 1/2 ид. ч. от празно място от 970 кв. м., съставляващо пл. № .......... от кв. 66 по плана на [населено място], при граници към 1995 г.: улица, Р. П. А., Р. Б. Б., Т. А. Т. и И. Р., който имот попада в поземлени имоти с идентификатори ............., ............, .............. и ..........., има площ от 978 кв. м. и заема пространството между начупената линия между плочките с координати: т. 1 с координати: Х-............. и У - ............, т. 2 с координати: Х - ............ и У- .............., т. 3 с координати: Х -.............. и У - ..............., т. 4 с координати: Х - ............. и У - ............., т. 5 с координати: Х- ........... и У - ............., т. 6 с координати: Х - ............... и У- ............, т. 7 с координати: Х - ............. и У - ............. ОСЪЖДА Община Свищов да заплати на Н. С. А. разноски по делото за всички инстанции в размер на 616.12 /шестстотин и шестнадесет лв. и 12 ст./ лева. ОСЪЖДА Н. С. А. да заплати на Община Свищов разноски по делото за всички инстанции в размер на 1 078.12 /хиляда седемдесет и осем лв. и 12 ст./ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: