Р Е Ш Е Н И Е № 65 гр. София, 01.08.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4046 по описа за 2016 год., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С решение № 1093 от 30.05.2016 год. по възз. гр. д. № 2380/2015 год. на Софийския апелативен съд е отменено първоинстанционното решение № 435 от 11.03.2015 год. по т. д. № 8749/2012 год. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 13 състав и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] и [фирма] искове с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК. Въззивното решение е обжалвано от ищцовото дружество[фирма] , чрез пълномощника му адв. Кр. Д., по съображения за наличие на основанията по чл. 281, т. 1 и т. 3 ГПК с искане то да бъде прогласено за нищожно поради постановяването му от незаконен състав, респ. да бъде отменено като неправилно. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация – [фирма], чрез пълномощника му адв. М. А. оспорва касационната жалба като неоснователна по съображенията в писмения му отговор, а в съдебно заседание пред настоящата инстанция поддържа становище за недопустимост на обжалваното решение с искане за обезсилването му, евентуално за потвърждаването му като правилно. Ответникът - [фирма] не оспорва подадената касационна жалба по изложените в писмения му отговор съображения. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 116 от 21.03.2017 год. поради съмнения за недопустимо произнасяне по обуславящия изхода на делото въпрос за предмета на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, респ. за правния интерес от провеждане на този иск от лице, придобило права от длъжника в изпълнителното производство. Като прецени данните по делото във връзка с доводите на страните, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното: За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените при условията на пасивно субективно съединяване искове по чл. 440, ал. 1 ГПК въззивният съд приел, че на взискателя, по аргумент от чл. 453 ГПК, не могат да бъдат противопоставени извършените от длъжника по изпълнението разпоредителни сделки с процесните три имота - два апартамента и един офис, находящи се в [населено място], върху които е насочено изпълнение на парични вземания по образуваните две изпълнителни производства. Съдът е изложил съображения относно транслиране правото на собственост в полза на ищеца на основание чл. 73 ТЗ с апортирането на имотите от длъжника в неговия патримониум, с оглед конститутивния ефект на вписването в търговския регистър. Приел исковете за допустими, тъй като интерес от провеждането на иска по чл. 440, ал.1 ГПК има трето лице, което твърди, че е собственик на имущество, върху което е насочено изпълнението, освен ако вещите се намират в негова фактическа власт. В този случай последният би могъл да защити правата си по реда на обжалване действията на съдебния изпълнител и при това положение искът по чл. 440, ал. 1 ГПК би бил недопустим. В случая предявените искове са допустими, но неоснователни, тъй като извършените разпоредителни сделки са относително недействителни спрямо взискателя. Вписването в търговския регистър има конститутивно действие и поражда вещноправни последици, но те не могат да бъдат противопоставени на взискателя с оглед вписаните по-рано възбрани върху имотите, чиято цел е да обезпечи успешно провеждане на изпълнението на паричното вземане на взискателя върху недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението, като ги запази като принадлежност към имуществото на длъжника. Именно тази непротивопоставимост на прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната, на взискателя и на присъединените кредитори, регламентирана в чл. 453, ал. 1, т. 1 ГПК въззивният съд приел за решаващото съображение за неоснователността на предявените искове по чл. 440, ал. 1 ГПК. Настоящият състав счита, че въззивното решение не е нищожно на основание изложените от касатора доводи за преминаването на член на съдебния състав в друг съд, тъй като дори това да е така същият има качеството на съдия, а съгласно приетото в ТР 1 от 10.02.2012 год. по т. д. № 1/2011 год. на ОСГТК на ВКС, съдебно решение, при подписването на което някой от съдиите е избран за съдия в друг съд, не е нищожно. Макар и валидно, въззивното решение обаче е недопустимо, поради което подлежи на обезсилване, а производството по предявения иск – на прекратяване, поради следните съображения: Съгласно чл. 440, ал. 1 ГПК, всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника, т. е. в закона е предвиден способ за защита на правата на третите лица, засегнати от принудителното изпълнение, под формата на отрицателен установителен иск. За предявяването му е необходимо съществуването на правен интерес, който произтича от изричната разпоредба в закона, както е посочено и в мотивите на ТР № 3/10.07.2017 год. по т. д. № 3/2015 год. на ОСГТК на ВКС, а именно: искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение за парично задължение на длъжника са предприети изпълнителни действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Правата на третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването му. В случая за касатора, ищец не е налице правен интерес от предявяването на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, тъй като такъв е изключен от твърдяните от него обстоятелства за придобиване на собствеността върху спорните имоти след извършените разпоредителни действия от страна на длъжника в негова полза – извършената апортна вноска при учредяването му, считано от вписването й в търговския регистър на 23.04.2012 год. и последващите вноски при увеличение на капитала, считано от вписването на 19.07.2012 год. в търговския регистър, зачитайки конститутивното му действие. Тези твърдения на ищеца изключват наличие на отричане правата на длъжника, напротив релевираните от него вещни права, които са извън предмета на спора, са обосновани с притежаваните такива от длъжника, те произтичат от тях. Затова и същите не могат да обосноват правен интерес от предявяването на иска, тъй като засягането им от предприетите изпълнителни действия е в резултат на правните последици на вписаните възбрани в хода на изпълнителния процес /на 2.07.2012 год. и 3.07.2012 год./, изразяващи се в признатата от закона недействителност на разпореждането с възбранения имот, извършено от длъжника в полза на трето лице – чл. 452, ал. 2 ГПК и непротивопоставимостта на невписаните преди възбраната актове – чл. 453, т. 1 ГПК /доказателства за вписване на разпоредителните актове преди вписване на възбраните не са представени/. Въз основа на това действие на вписаните възбрани в хода на изпълнителния процес взискателят може да продължи изпълнението върху възбранените имоти, предмет на недействителните по отношение на него и присъединените кредитори имоти дори и владението им да е било предадено на третото лице. С оглед изложените съображения за липсата на правен интерес у ищеца за предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 440, ал. 1 ГПК произнасянето и на двете инстанции съд по същество по недопустим иск обосновава извод за обезсилване на постановеното въззивно решение, както и отмененото с него първоинстанционно решение, и прекратяване на производството по делото, съгласно чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 1093 от 30.05.2016 год. по гр. д. № 2380/2015 год. на Софийския апелативен съд и отмененото с него решение № 435 от 11.03.2015 год. по гр. д. № 8749/2012 год. на Софийски градски съд, като процесуално недопустими. ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от [фирма] срещу [фирма] и [фирма] искове с правно основание чл. 440, ал. 1 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.