2 решение по.гр.д.№ 1576 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 60153 София, 23.11.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА МИЛЕНА ДАСКАЛОВА като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1576 по описа за 2021 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. Я. срещу въззивно решение № 260042 от 15.02.2021 г. по в.гр.д.№ 1359 от 2020 г. на Старозагорския окръжен съд, Гражданско отделение, II състав. С определение № 60091 от 07.06.2021 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на вероятна нищожност на това решение. В открито съдебно заседание касаторката Н. И. Я. поддържа жалбата си и моли решението на Старозагорския окръжен съд да бъде отменено. В писмен отговор от 20.04.2021 г. ответниците по жалбата Д. Г. Д. и Д. Г. Д. /наследници на починалата в хода на въззивното производство ищца М. А. С./ оспорват касационата жалба. Молят решението на Старозагорския окръжен съд да бъде оставено в сила. Претендират и за направените по делото пред ВКС разноски. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по валидността на обжалваното решение приема следното: Решението е нищожно и следва да бъде прогласено за такова, тъй като от него е напълно неразбираема волята на съда. То е с вътрешно противоречиви мотиви и диспозитив, които от друга страна са в пълно несъответствие със съдържанието на първоинстанционното решение- предмет на въззивното обжалване: 1. По отношение на иска за нищожност на упълномощителната сделка по пълномощното с нотариална заверка рег.№ 3 и № 4, том 1 от 18.07.2014 г., поради липса на съгласие /волеизявление/ за упълномощаването: От една страна, в мотивите на въззивното решение /стр.3, абзац 3/ е прието, че „се явява напълно мотивиран, законосъобразен и доказан извода на РС, че правното основание на предявения главен обуславящ иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД е в пълно съответствие с липсата на представително правоотношение по пълномощното от 18.07.2014 г., а на стр.6, абзац 1- че „формалната едностранна правна сделка, материализирана в процесното пълномощно, е нищожна поради липса на воля по аргумент от чл.26, ал.2, пр.2 във връзка с чл.44 от ЗЗД.“. От друга страна, в диспозитива на решението въззивният съд е отменил първоинстанционното решение № 169 от 04.04.2020 г. по гр.д.№ 2469 от 2019 г. на Казанлъшкия районен съд в частта относно обявяване за нищожна на упълномощителна сделка по пълномощното от 18.07.2014 г. на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД /поради липса на волеизявление за упълномощаването/ и вместо това е постановил ново решение за признаване за недействителна на тази упълномощителна сделка. 2. По отношение на иска за недействителност на договора за покупко-продажба от 24.07.2014 г. поради липса на представителна власт: От една страна, в мотивите на въззивното решение /стр.8, абзац 1/ въззивният съд е приел, че „атакуваното решение на РС следва да бъде отменено в частта, с която атакуваният договор за покупко-продажба е обявен за нищожен и следва да се прогласи неговата недействителност.“. В друга част от мотивите /стр.7, абзац 2/ обаче е посочено, че „обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде изцяло потвърдено по същество, но с правилната правна квалификация по отношение на предявения установителен иск за обявяване висящата недействителност на оспорената формална двустранна възмездна транслативна сделка по чл.42, ал.2 от ЗЗД, вместо неправилно дадената от РС такава по чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД.“ В диспозитива на решението въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му за уважаване на предявения от М. А. С. срещу Н. И. Я. иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД за обявяване за недействителен на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 136, том III, рег.№ 3692 от 24.07.2014 г.- поради липса на представителна власт. Същевременно, във въззивното решение е възпроизведено съдържание на първоинстанционното решение, каквото то няма: във въззивното решение е посочено, че в първоинстанционното решение е дадена неправилна правна квалификация на иска за недействителност на договора за покупко-продажба от 24.07.2014 г. /дадена била правна квалификация по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, вместо по чл.42, ал.2 ЗЗД/, а видно от мотивите и диспозитива на първоинстанционното решение, съдът е квалифицирал иска за прогласяване на недействителността на договора за покупко-продажба от 24.07.2014 г. като иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД. 3. По иска за осъждане на ответницата да предаде на ищцата имота- предмет на атакувания договор за покупко-продажба от 24.07.2014 г., във въззивното решение липсват мотиви. На стр.8, абзац 3 обаче е посочено, че този иск е вещен и с правно основание чл.108 ЗС, поради което въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Същевременно в диспозитива на въззивното решение е отменено първоинстанционното решение по иск с правно основание чл.108 ЗС и вместо него е постановено ново решение за осъждане на ответницата да предаде имота на ищцата на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Горепосочените противоречия от една страна между диспозитива и мотивите на въззивното решение и от друга страна- между първоинстанционното решение и възпроизведеното във въззивното решение съдържание на това първоинстанционно решение, правят волята на въззивния съд напълно неразбираема, което води до нищожност на съдебното решение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, ГК, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № 260042 от 15.02.2021 г. по в.гр.д.№ 1359 от 2020 г. на Старозагорския окръжен съд, Гражданско отделение, II състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.