Р Е Ш Е Н И Е № 389 София, 02 ноември 2011 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 2034/2011 година. Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия И. Е. Г.-адв. Е. Г. от АК-Враца против присъда № 9 от 09.06.2011 год. по внохд № 188/2011 год. на Врачанския окръжен съд. В жалбата и в допълнението към нея като основания за проверка на въззивната присъда са посочени незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на присъдата. Излага се довода, че въззивният съд е постановил присъдата си в нарушение на чл. 303, ал. 2 НПК/изводимо от жалбата и по чл. 14 НПК/, тъй като обвинението срещу подсъдимия не е доказано по несъмнен начин. Съществуващите противоречия по отношение характера на полученото от пострадалия телесно увреждане квалифицирано от обвинението като престъпление по чл. 129 от НК, не са преодолени от съда чрез цялостен анализ на доказателствената съвкупност и съпоставяне на оневиняващите и уличаващите подсъдимия доказателства. Поради това, вътрешното убеждение за виновността на Г. е изградено единствено на писмено разчитане на снимка от компютърна томография, като самата снимка не е между кориците на делото. Липсата й води до невъзможност за повторното й изследване от разширена експертиза-искане, което не е било удовлетворено от съда. Изводите за авторството и вината на подсъдимия се основават на предположения, а не на надлежно събрана и проверена годна и достатъчна доказателствена основа. На следващо място, пред третата съдебна инстанция се твърди, че са налице предпоставките деянието да се квалифицира като извършено при условията на чл. 12, ал. 1 или като престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 НК, което наред с другите налични материалноправни предпоставки по чл. 78а от НК следва да доведе до освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагането на административно наказание. В съответствие с направените оплаквания са и исканията за оправдаване, за приложение на чл. 12, ал. 1 от НК и преквалифициране на деянието по по-лек наказуем закон с приложение на чл. 78а НК. Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Гражданският ищец и частен обвинител К. А. Т. и повереникът му лично и с писмени бележки изразяват становище, че като неоснователна, жалбата на касатора следва да се остави без уважение. Претендират се направени разноски пред настоящата инстанция. Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна. При установените фактически положения съдът е приложил правилно закона, като при разглеждането на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при Врачанската районна прокуратура и жалба на частния обвинител и граждански ищец срещу присъдата по нохд № 752/2009 год. на Врачанския районен съд, с доводи за незаконосъобразност и необоснованост и искане за осъждане на подсъдимия по предявеното му обвинение. С обжалваната присъда на основание чл. 336, ал. 1, т. 2, вр. чл. 334, т. 2 НПК, Врачанският окръжен съд е отменил присъда № 22 от 17.02.2011 год. по нохд № 752/2009 год. на РС-Враца и вместо нея постановил нова, с която подсъдимият И. Е. Г. е признат за виновен в това, че на 12.09.2004 год. около 14.30 часа в гр.Враца, на ул. „Три уши” № 41 е причинил на К. А. Т. от гр.Враца средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на предни и предно-външни стени на пазухите на горната челюст, с наличие на течност и въздух на същите, довели до трайно затруднение на дъвченето и на функциите на горната челюст, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2,б.”б” от НК е осъден на пробация, като са му наложени пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1-с периодичност два пъти седмично, за срок от шест месеца и по т. 2 НК за срок от шест месеца. Подсъдимият е признат за невинен и оправдан в рамките на обвинението по чл. 129 НК да е причинил средна телесна повреда на Т., изразяваща се в частично изкълчване на лещата на лява очна ябълка, довело до трайно отслабване на зрението на лявото око. С присъдата И. Г. е осъден да заплати на К. А. Т. от [населено място] сумата от две хиляди лева, представляваща обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, като в останалата част до пълния предявен размер, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. На основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 НПК, подсъдимият Г. е осъден да заплати направените по делото разноски, направените от частния обвинител разноски за адвокатска помощ, а на държавата, държавна такса върху размера на уважения иск. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки въззивната присъда в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд, съобрази следното: Присъдата на въззивния състав е законосъобразна. При разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Въззивната инстанция е провела съдебно следствие в хода, на което е разпитала като свидетел д-р В. И. В. от гр.Враца, назначила, изслушала и приела заключението на нова съдебномедицинска експертиза, изготвена от стоматолог, специалист-хирург, в лицето на експерта д-р В. Н., на когото били поставени въпроси свързани с медико - биологичния характер на причинените на пострадалия увреждания. Въз основа на събраната, допълнена и проверена доказателствена съвкупност втората съдебна инстанция е приела различни от първостепенния съд фактически положения и е стигнала до други изводи свързани с предмета по чл. 102 НПК, като е отговорила на въпросите по чл. 301 НПК: има ли извършено деяние, представлява ли то престъпление, извършено ли е от подсъдимия и извършено ли е виновно, каква е правната му квалификация, като фактическите и правни изводи на съда са намерили отражение в съдържанието на присъдата. Неоснователно е оплакването на защитата, че поради липсата на снимките от компютърната томография, въззивната присъда се основава на предположения за характера на полученото от пострадалия увреждане, а като последица от това, с осъждането на подсъдимия по предявеното му обвинение, въззивната инстанция е допуснала нарушение по чл. 303, ал. 1 от НПК. Вярно е, че представените на разследващия полицай снимки от компютърно изследване на пострадалия по неясни причини не се намират между кориците на делото, но факта, че такова изследване е правено е видно от приложената на л. 58 от дознанието бланка от 13.09.2004 год. за разчитането им от д-р И. К., в която са коментирани резултатите от образно изследване след компютърна томография на К. Т., в което е отразено: …”данни за фрактури на двата максиларни синуса предни и предно-латерални стени с наличие на газови колекции и водносъдържим еквивалент на плътност субстанции…”. Разпитан пред първоинстанционния съд свидетелят д-р К. е потвърдил обстоятелството, че въпросният документ е съставен след разчитане на снимки от скенер, тъй че липсата им в делото не е представлявало пречка за въззивния състав да приеме заключението на съдебномедицинската експертиза, представена от д-р Н., според който е налице медикобиологичният признак-счупване на челюст. Защитата на подсъдимия поднася тезата си за пълното оневиняване на Г. на основание чл. 12, ал. 1 от НК, но тя не съобразява резултатите от въззивното следствие и приетите за установени факти по обвинението, които в крайна сметка не водят до обосновката подсъдимият да е действал при условията на неизбежна отбрана. Поведението на подсъдимия в отделните етапи от възникналата конфликтна ситуация, сочат, че той е в основата й, и той е предприел внезапно пряко и непосредствено нападение срещу пострадалия, причинявайки му телесното увреждане, при което последният е бил изненадан и не е имал каквато и да било възможност да окаже съпротива. Така че, твърдението, че Г. е действал при хипотезите на чл. 12, ал. 1 или при тази на чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК, не намират подкрепа в събрания по делото и проверен от съда доказателствен материал. Като цяло, подсъдимият и защитникът му не оспорват факта, че на инкриминираната дата и място, И. Г. е влязъл в стълкновение с пострадалия, но се оспорва характера на полученото от последния телесно увреждане, квалифицирано от съда като средна телесна повреда и се излага тезата, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана, тъй като Т. го е нападнал с нож. Въззивният съдебен състав е констатирал диаметрално различната позиция от една страна на подсъдимия, баща му-свид. Е.Г., дядо му-свид. Г.Г. и свид. Ш., а от друга-на пострадалия Т., свидетелите П.П., Й., Д. и М.К., относно обстоятелството за първопричината на възникване на инцидента и твърдението на подсъдимия, че пострадалият е предприел първи неправомерно нападение към подсъдимия. Съдът е направил съпоставка и анализ на посочените различия, а обясненията на подсъдимия и показанията на близките на подсъдимия и неговия приятел-Ш., с които е оспорил обвинението, че той преднамерено е нападнал пострадалия, но това твърдение не е възприето за достоверно и е отхвърлено, като осъществено право на защита. Въззивната инстанция е дала вяра на показанията на втората група свидетели, като не е останало вън от вниманието й и показанията на полицейския служител свид. Л.Д. дадени пред първоинстанционния съд в съдебното следствие проведено на 26.01.2010 год., с които е разяснил, че при посещението му на местопрестъплението, там той не е открил нож, а такъв му е бил занесен и предаден по-късно в РПУ от дядото на подсъдимия-свид. Г.Г., с твърдението, че той е бил използван от пострадалия. Тези показания на свидетеля Г.Г., също не е възприето от съда, което той е мотивирал с близкото родство с подсъдимия и личната му заинтересованост от изхода на делото. На базата на посочената група гласни доказателства и заключението на експертизата представена от д-р Н., опровергаващи тезата на защитата за липсата на съставомерни по смисъла на чл. 129 от НК последици, въззивният състав е възприел изложените в обвинителния акт фактически положения и направил законосъобразни изводи от правно естество, след като е изпълнил задължението си да обсъди противоречията в доказателствената съвкупност и изложил съображения, защо и кои от доказателствата приема, а други отхвърля. Тези съображения са в изпълнение на произтичащите процесуални изисквания за съдържание на присъдата, задължителни съобразно чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 от НПК и за втората инстанция, когато постановява нова присъда и наличието им сочи за неоснователността на касационната жалба по релевираното в нея оплакване за допуснато нарушение по чл. 303, ал. 2 и чл. 14 НПК. Ето защо не са налице релевираните в жалбата на касатора основания за отмяна или изменяване на въззивната присъда, която като правилна и законосъобразна, следва да се остави в сила. Гражданския ищец и частен обвинител К. А. Т. е направил разноски пред касационната инстанция в размер на хиляда и деветстотин лева за адвокатска помощ в лицето на адв. Б. Д. В., което е видно от представения договор за правна защита и съдействие № 14/15.09.2011 год. Тези разноски се претендират от Т. и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да му ги заплати. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 9 от 09.06.2011 год. по внохд № 188/2011 год. на Врачанския окръжен съд. ОСЪЖА подсъдимия И. Е. Г. да заплати на К. А. Т. направените от него разноски пред настоящата инстанция, в размер на хиляда и деветстотин лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: