Р Е Ш Е Н И Е
№207
гр.София, 28.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Второ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети април две
хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
със секретар Зоя
Якимова
изслуша докладваното от
председателя
(съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 301/2010 година
Производството е по чл.307, ал.2, изр.второ във връзка с чл.303, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по молба на Л. Н. И. от гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 694 от 27.10.2009 год. по гр.дело № 691/2008 год. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. и на потвърденото с него решение № 465 от 11.12.2007 год. по гр.дело № 2008/2007 год. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решението от 02.02.2007 год. по гр.дело № 11773/2005 год. на Софийския районен съд, гражданска колегия, 71-ви състав за допускане съдебна делба при квоти: 1/3 ид.част за молителката и 2/3 ид.ч. за Р. М. Д., на апартамент № 6 в гр. С., ул.”Ц” № 25, в жилищната сграда на ЖСК”Първомайска”, ет.4, състоящ се от две стаи, кухня-столова, баня-клозет, входно антре и тераса, с обща площ 75.03 кв.м., ведно с принадлежащите му 9.963% идеални части от общите части на сградата и 9.963% ид.ч. от дворното място.
Поддържа се, че с решение № 694 от 27.10.2009 год. по гр.дело № 691/2008 год. на ВКС, ІІІ г.о. за първи път се прогласява невъзможността да породи действие заповедта за обезщетение по чл.100 ЗТСУ/отм./ в полза на наследодателя на молителката, от който административен акт последният черпел правата си. Твърди се, че решението на ВКС, ІІІ г.о. по гр.дело № 691/2008 год. представлява отмяна на заповедта по чл.100 ЗТСУ/отм./ и че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.3 ГПК, тъй като решенията на СРС и СГС били изцяло основани на презумпцията, че след като отчуждителната заповед по чл.98 ЗТСУ/отм./ е отменена, то е отменена и заповедта по чл.100 ЗТСУ/отм./, без обаче някое от съдилищата преди ВКС да се е произнасяло изрично относно отмяната на заповедта по чл.100 ЗТСУ/отм./.
Ответницата по молбата за отмяна Р. М. Д. е на становище, че не е налице основание по чл.303, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.3 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.
Съгласно чл.303, ал.1, т.3, предл.второ ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато е основано на постановление на държавно учреждение, което впоследствие е отменено. Основанието за отмяна в тази хипотеза се отнася за случаите, когато решението е било обусловено от задължителната сила на административен акт. Отмяната на такъв акт събаря с обратна сила основата, на която е изградено решението, поради което то също следва да бъде отменено. От редакцията на чл.303, ал.1, т.3, предл.второ ГПК е видно, че за да се иска отмяна на влязло в сила решение по този текст от процесуалния закон, молителят следва да представи доказателства, че актът, на който е основано атакуваното решение, впоследствие е бил отменен.
Не е налице основание по чл.303, ал.1, т.3, предл.второ ГПК за отмяна на влезлите в сила решения.
С решение № 694 от 27.10.2009 год. по гр.дело № 691/2008 год., постановено по реда на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.2 от ПЗР на ГПК, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. е потвърдил въззивното решение, като е намерил за законосъобразни изводите на Софийския градски съд, че след като заповед № А-0-07-2399/05.12.1978 год., с която е отчуждено дворното място на основание чл.98 ЗТСУ/отм./, е била призната за нищожна с влязлото в сила на 12.07.2001 год. по адм.дело № 1035/2000 год. на СГС, вещен ефект не поражда и издадената на 02.02.1979 год. заповед по чл.100 ЗТСУ/отм./, с която Н. С. И. е обезщетен с процесния апартамент срещу отчуждените му 1/3 идеална част от дворното място. Прието е, че въпреки и да не е формално отменена или призната за нищожна, заповедта по чл.100 ЗТСУ/отм./ поради обусловеността й от отчуждаването, което следва и възмездява, не поражда действие.
Следователно, изводът, че предвид нищожността на заповедта за отчуждаване на дворното място, то остава съсобствено на притежавалите го към момента на издаването й лица, респ. на техните правоприемници и че построеният върху това място апартамент по приращение също е съсобствен и подлежи на делба, не е обусловен от действието на заповедта по чл.100 ЗТСУ/отм./. Напротив, прието е, че нищожността на заповедта по чл.98 ЗТСУ/отм./ е пречка за това заповедта по чл.100 ЗТСУ/отм./ да породи вещнотранслативен ефект. Ето защо, не е налице първата предпоставка на чл.303, ал.1, т.3, предл.второ ГПК – влязлото в сила решение да е било обусловено от задължителната сила на административния акт, доколкото съдилищата са отказали да признаят на заповедта по чл.100 ЗТСУ/отм./ правно действие. Липсва и второто условие за да е налице основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.3, предл.второ ГПК – да е отменен впоследствие административният акт, на който е основано атакуваното с молбата за отмяна решение. В производството по обжалване на въззивното решение Върховният касационен съд, ІІІ г.о. се е произнесъл по основателността на оплакванията срещу правилността на постановения от градския съд съдебен акт. Касационната инстанция не е била сезирана с искане за отмяна, респ. прогласяване за нищожна заповедта по чл.100 ЗТСУ/отм./ и не се е произнасяла в този смисъл, за да се приеме, че е налице от формална страна отмяна на постановление на държавно учреждение по смисъла на чл.303, ал.1, т.3, предл.второ ГПК.
На последно място, евентуалната изрична отмяна на заповедта по чл.100 ЗТСУ/отм./ не би съставлявала основание за отмяна на влязлото в сила решение по смисъла на чл.303, ал.1, т.3, предл.второ ГПК, защото от тази заповед наследодателят на молителката Н. С. И. черпи права върху целия апартамент. Отмяната на обезщетителната заповед би довела до намаляване правата на молителката в имота.
В обобщение, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а молителката да бъде осъдена да заплати на ответницата Р. М. Д. сумата 200/двеста/лева разноски за настоящото производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. Н. И. от гр. С. за отмяна по чл.303, ал.1, т.3, предл.второ ГПК на влязлото в сила решение № 694 от 27.10.2009 год. по гр.дело № 691/2008 год. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. и на потвърденото с него решение № 465 от 11.12.2007 год. по гр.дело № 2008/2007 год. на Софийския градски съд, ВК, ІV”д” отделение.
Осъжда Л. Н. И. от гр. С., ул.”Ц” № 25, ет.4, ап.7 да заплати на Р. М. Д. от същия град, ул.”Ц” № 25, ет.3, ап.6 сумата 200/двеста/лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/