Р Е Ш Е Н И Е № 215 гр. София, 19.05.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Бисер Троянов 2. Петя Шишкова при секретаря …… Ил. Рангелова ……………………………………. в присъствието на прокурора … Комов …………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………………… наказателно дело № 947 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на повереника на частния обвинител и граждански ищец - И. Х. А., и на частните обвинители – М. К. Д. и И. П. Д., против решение № 219 от 28.05.2019 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 291/2019 г. Жалбата се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Изтъква се довод за неправилно приложение на чл. 12, ал. 1 НК, тъй като установените по делото обстоятелства са обуславяли извод, че подсъдимият Г. е причинил по непредпазливост смъртта на П. Н. Д. вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Развиват се съображенията, че съдът не е изяснил действителния повод за нанесения шамар от пострадалия, защото едностранчиво е кредитирал показанията на свидетелите (св. М., св. П. и св. М.), които са били манипулирани с оглед приятелските им отношения с подсъдимия; за сметка на това е пренебрегнал както направено изявление в обясненията, така и показанията на св. С. от досъдебното производство; изводът за липсата на превишаване на пределите на неизбежната отбрана е необоснован предвид отсъствието на адекватност между отправената лека плесница от пострадалия, бидейки лице с намалена физическа сила след употребата на алкохол и прекомерно приложената сила от страна на подсъдимия Г.; по делото не е била изяснена по безспорен начин реакцията на подсъдимия; падането на П. Д. върху колата, паркирана встрани от подсъдимия и наличието на кръв по устната му, са обстоятелства, които обосновават извод за нанесен силен удар с юмрук по лицето; решаващият съд неправилно е изключил тези обстоятелства, когато е преценявал наличието на превишаване на пределите на неизбежната отбрана, респ. правната квалификация на извършеното престъпление от подсъдимия Г.. Направено е искане да отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание повереникът (адв. В.) поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Защитникът на подсъдимия (адв. Д.) намира жалбата за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 266 от 7.12.2018 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 3225/2017 г. подсъдимият С. А. Г. е признат за невинен в това, на 6.05.2016 г. в [населено място] умишлено да е причинил тежка телесна повреда на П. Н. Д., с която по непредпазливост е причинил смъртта му и деянието е извършено при неизбежна отбрана, поради което и на основание чл. 12, ал. 1 НК и чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 124, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 НК. Отхвърлен е предявеният граждански иск от И. Х. А. срещу подсъдимия за причинени неимуществени вреди. С решение № 219 от 28.05.2019 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 291/2019 г. присъдата е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Аргументите в нея са израз на несъгласието на частните обвинители с оценката за достоверност на свидетелски показания и изведените въз основа на тях фактически положения относно поведението в дадената ситуация на пострадалия Д. и на подсъдимия Г.. Те представляват възражения за необоснованост, която не е самостоятелно касационно основание и не може да доведе до отмяна на решението. Свободната преценка на въззивния съд на кои свидетелски показания ще се довери и на кои не, е извън обхвата на упражнявания контрол по делото от Върховния касационен съд, когато подходът при оценката на тези доказателствени материали отговаря на процесуалните изисквания за законосъобразност. Прегледът на мотивите позволява да се разбере, че съдът по същество е подложил на аналитично обсъждане показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия. Доверил се е на показанията на св. М., св. П. и св. П. – преки очевидци, които еднообразно пресъздавали своите наблюдения върху хронологията на протеклото събитие. Показанията на св. С. от досъдебното производство са били задълбочено изследвани, констатирани са били различията с дадените от нея показания в открито съдебно заседание, прецизно изяснени посредством съпоставка с останалите доказателствени източници (л. 7 от мотивите). Не са били пренебрегнати обясненията на подсъдимия, за които съдът е открил подкрепа и в показанията на св. М.. Основната теза, която се застъпва от частните обвинители за извършено деяние от подсъдимия Г. при превишаване пределите на неизбежната отбрана също е била ефективно разгледана. Версията за нанесен от подсъдимия удар с юмрук в лицето на пострадалия, съдът е оценил като несъответна на събраните по делото гласни доказателства и съдебномедицинските заключения. В рамките на възприетите фактически положения Софийският апелативен съд е приел, че подсъдимият се е намирал в положение на законна защита вследствие на противоправното му нападение от пострадалия Д. (същият ударил шамар по лицето на подсъдимия и посегнал да му нанесе втори удар). Затова е достигнал до заключението, че действието на подсъдимия, изразило се в блъскане на пострадалия в областта на раменете, при продължаващо нападение, е съответствало на характера и конкретната опасност, поради което не е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана. След като съдът по същество е установил всички условия, които се изискват от чл. 12, ал. 1 НК, не е нарушил закона, оправдавайки подсъдимия поради неизбежна отбрана, респ. материалният закон е приложен правилно към приетите за установени по делото факти. Въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 219 от 28.05.2019 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 291/2019 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: