Р Е Ш Е Н И Е     № 362   София, 28 юни , 2010 година       В ИМЕТО НА НАРОДА       Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 23 юни, две хиляди и десета година, в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова       при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 317/2010 година.     Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия Д. А. Г. от гр. С., чрез неговия защитник – адвокат К на частния обвинител К. Б. Т. от същия град, чрез своите повереници – адвокати С. Д. и С. Х. , против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 74/2010 г. Сочи се и в двете жалби, че са допуснати нарушения на закона, а наложеното наказание явно несправедливо, а във втората, че е налице необоснованост. Направени са искания: в жалбата на подсъдимия - за отмяна на съдебния акт в осъдителната част и оправдаването му или за намаляване размера на наказанието с приложение на чл. 66 НК, а в жалбата на частния обвинител – за отмяна в оправдателната част и признаване за виновен по първоначалното обвинение или увеличаване на наказанието с отпадане приложението на чл. 58, б. „а” НК.   Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата на подсъдимия за неоснователна, поради което не следва да бъде уважавана, а жалбата на частния обвинител – за основателна досежно явната несправедливост на наложеното наказание.   Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С въззивно решение № 61/09.04.2010 г., Пловдивският апелативен съд, 3-ти състав, е изменил присъда № 14/22.01.2010 г., постановена по нохд № 1534/2009 г., на Окръжен съд Пловдив, в частта с която подс. Д. А. Г. е признат за виновен, че е извършил деянието със средство опасно за живота за мнозина, като го е оправдал по това обвинение и в частта за наложеното наказание, като го е намалил от десет на седем години лишаване от свобода.   Потвърдил е присъдата в останалата й част.   По доводите в жалбата на подс. Д. А. Г.:   Посочените касационни основания - по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК, не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. Възраженията във връзка с тези доводи, се свеждат по същество до твърденията, че не е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, тъй като не са били обсъдени обективно, всестранно и пълно събраните доказателства и е последвал незаконосъобразен извод за виновността на подсъдимия в извършване на посоченото престъпление и че наложеното наказание не съответства на тежестта на инкриминираното деяние.   При приетите за установени и от въззивният съд фактически обстоятелства, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. По своята същност, възраженията на подсъдимия и неговата защита, се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционното решение, във връзка с приетата фактическа обстановка, на основата на събраните и преценени данни от доказателствените средства. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова, процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата от този съд, е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция при установяване на правнорелевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подс. Д. Г. , в осъществяване от обективна и субективна страна на състава, на посоченото престъпление, са подкрепени изцяло от показанията на св. Т пострадал, на които с основание е дадена пълна вяра, на св. Г свидетели на инцидента, М. И. , намиращ се в дежурната стая в непосредствена близост, от експертните заключения и приложените писмени доказателства. Следователно, вътрешното й убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен, задълбочен, самостоятелен, подробен и прецизен анализ на събраните доказателства.становените данни от преките доказателствени източници, подкрепени и допълнени от останалите свидетелски показания, експертни заключения и приложените писмени доказателства, правилно оценени и от въззивната инстанция, при спазване процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е осъществен от подсъдимия, именно състава на посоченото от нея престъпление. Твърдяните противоречията между данните в доказателствените средства – обясненията на подсъдимия от една страна и показанията свидетелите, са били обсъдени съобразно предписанията на чл. 305, ал. 3 и 339, ал. 2 НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Точно е посочено на кои от тях се дава вяра, на кои не и защо и на кои се гради направения извод за авторството на деянието и виновността на подсъдимия. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото му на защита, няма никакво основание за контролиране по касационен ред, на вътрешното убеждение, на въззивния съд, при вземане на решения от съществото на делото. В случая, то е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване, на всички обстоятелства, като противоречивите данни от доказателствените средства са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимната обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, относими към предмета на доказване изводите, че се касае до опит за умишлено умъртвяване на лице от състава на МВР при изпълнение на службата и функцията му, по начин опасен за живота на мнозина, са напълно законосъобразни.   Въззивният съд в мотивите си внимателно е обсъдил показанията на пострадалия Т. , на останалите разпитани свидетели - очевидци, съпоставил ги е помежду им, както и с експертните заключения по балистичните – основна и допълнителна, химическата, съдебно-медицинската и комплексна медицинско-криминалистическа, комплексна медицинска и психиатрична и съдебно-психиатрична експертиза и основателно им е дал пълна вяра. В тази връзка са точни изводите относно субективната и обективна страна на престъплението. От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл, обективирана в неговите действия – използване от служител на МВР, обучен да борави с оръжие, на техническо изправно огнестрелно оръжие при което за да се изключи предпазния лост е необходимо целенасочено усилие от 2.7 тегловни единици, стрелба от близко разстояние лице в лице, в зона в която се намират жизнено важни органи, които не са били засегнати само и единствено вследствие мигновената и инстинктивна реакция на пострадалия – куршумът преминал през меките тъкани на предната коремна кухина и хълбочно без проникване, с изход отзад и в ляво.   Законосъобразно предходната инстанция е приела, че в конкретния случай, с оглед на установените фактически обстоятелства по делото – че подсъдимият е стрелял със пистолет, не е налице квалифициращият признак на деянието – извършването му със средства опасни за живота на мнозина.   Посочените в касационната жалба възражения по този довод, са идентични с поддържаните и пред въззивната инстанция. Същата в мотивите си подробно и задълбочено се е занимала с тях и е изложила законосъобразни, логични и убедителни съображения, подкрепени от разбора на събраните доказателства, защо не ги възприема, които се възприемат и от настоящата инстанция. На стр. 4 – 12 от мотивите са обсъдени доводите за прекия умисъл, за показанията на св. Т пострадал, М. И. , за липсата на установен мотив, за извършване на деянието, за обясненията на подсъдимия по фактите от предмета на доказване и точно е посочено на кои от тях се гради направения извод за съставомерност от обективна и субективна страна.     Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивният съд, относно приложението на материалния закон и постановяване на осъдителна присъда, именно по чл. 116, ал. 2, пр. 4, вр. ал. 1, т. 6, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Счита, че мотивите в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.   Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Д. Г. е извършил престъпление по този текст от НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия.   Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Конкретни възражения по този довод не са направени. Въззивната инстанция правилно е приела, че определеното от първоинстанционният съд се явява явно несправедливо, поради което го е намалила от десет на седем години лишаване от свобода. В тази връзка, в достатъчна степен е отчела чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, семейното положение, начина на извършване на деянието, което е спряло във фазата на опита. От друга страна законосъобразно е приела, че е неоснователно искането за определяне на още по – ниско по размер наказание с приложение разпоредбите на чл. 66 НК.   И според настоящата инстанция, определеното по вид и размер наказание от въззивният съд, напълно съответства на тежестта на конкретното посегателство, на този вид обществени отношения, на данните за личността на дееца. По – голяма снизходителност, няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК.   С оглед на извода за справедливостта на определеното по размер наказание лишаване от свобода, е безпредметно обсъждането на възражението за приложение на чл. 66 НК.   По доводите в жалбата на частния обвинител К. Б. Т.:   Възраженията да допуснато нарушение на закона от въззивният съд, са единствено във връзка с оправдаването на подс. Д. Г. по първоначалното обвинение, че е извършил престъплението със средство опасно за мнозина.   Същите са неоснователни. Въззивният съд в мотивите се правилно е посочил, че престъплението се извършва със средства опасни за живота на мнозина, когато при употребата им, по своето естество развиват голяма енергия и сила и имат широк обсег на действие, с което се създава опасност за живота на повече от едно лице. От тук е законосъобразен извода, че пистолетът с който е стреляно, не е средство опасно за живота на мнозина, поради което правилно е оправдал подс. Г. по това обвинение.   Неоснователен е довода и за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне на размера му, апелативният съд е подложил на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца, завършване на деянието във фазата на опита и е стигнал до законосъобразния извод за приложение на чл. 58, б. „а”, вр. чл. 55, ал.1, т. 1 НК, като го е намалил наказанието на седем години лишаване от свобода. Ето защо, решението и в тази му част се явява законосъобразно, а определеното по размер наказание, за извършеното престъпление – справедливо. В този вид и размер, в най-пълна степен ще осъществи целите му посочени в чл. 36 НК. То е напълно съответно, на тежестта на извършеното деяние и данните за личността на дееца. В тази връзка важат изложените съображения за справедливостта на наказанието по жалбата на подс. Д. Г.   Ето защо, касационните жалби на подс. Д. Г. и на частния обвинител К. Т. , се явяват изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.   С оглед на всичко изложено, за неоснователността на касационните жалби, въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила     Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 61/ 09.04.2010 г., постановена по внохд № 74/2010 г., на Пловдивския апелативен съд, 3-ти състав.   Решението не подлежи на обжалване.       Председател:     Членове: