ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 173 София, 11. март 2021 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 3385 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 3733/25.06.2020 на Софийския градски съд по гр.д. № 11818/2019, с което е отменено частично решение № 156736/02.07.2019 по гр.д. № 912/2017 на Софийския районен съд, като е отхвърлен предявеният иск за връщане на заем по чл. 240 ЗЗД, със законна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът М. В. С., представляван от адв. Пл. А. от САК, който го обжалва в срок като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос допустимо ли е при влязло в сила първоинстанционно решение по определен въпрос, въззивният съда да преразглежда този въпрос и да го пререшава; и по материалноправните въпроси за доказателственото значение на разписката за наличието на заемно правоотношение, когато разписката удостоверява получаването на парична сума и е посочен размерът на подлежащата на връщане парична сума от издателя на разписката, както и за правното значение на обстоятелството, кой в действителност е получил сумата – издателят на разписката, или трето лице, които (въпроси) са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с ТР № 1/2013 на ВКС, ОСГТК и на противоречие с практика на ВКС. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като решението е очевидно неправилно. Ответниците по жалбата Б. В. Д. и Н. К. Г., чрез назначения особен представител адв. Ст. П. от САК, я оспорват като считат, повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, поради което не следва да се допуска касационно обжалване. Особеният представител претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът претендира връщане на сумата 10.000 евро, представляваща главница по договор за паричен заем, сключен между страните на 12.12.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2016 г., както и сумата 10.000 евро, представляваща договорна лихва върху заетата сума за периода на действие на договора за паричен заем. Изложени са твърдения, че вторият ответник е имал намерения да разшири дейността на „Еко-Рай-Агро“ ЕООД (третият ответник), като е помолил ищеца да му даде заем с оглед бъдещи краткосрочни инвестиции на дружеството с голяма възвръщаемост на паричните средства, а като гарант по заема е посочил себе си и първия ответник, като на 12.12.2013 г., ищецът е посетил офис на Българо-американска кредитна банка, където внесъл в брой уговорената сума (видно от представена вносна бележка), а по-късно на същия ден двамата ответници са поели ангажимент за връщане на заетата на третия ответник сума, за което подписали разписка, с която поели солидарна отговорност за връщане на сумата най-късно до 25.12.2013 г. Първите двама ответници са оспорили предявените искове, тъй като не са пасивно легитимирани да отговарят по тях. Въззивният съд е приел, че не е налице валидно облигационно правоотношение по договор за заем, тъй като представената вносна бележка от 12.12.2013 г. установява, факта на предаването на сумата от 10.000 евро от ищеца на третия ответник с основание на превода „захранване на сметка“, но по делото не са събрани доказателства, че действителното основание, мотивирало ищеца да предостави тази сума на ответника е сключен между тях договор за заем. Прието е, че доколкото в настоящия случай се твърди, че предметът на сключения договор за заем е парична сума 10.000 евро, по аргумент от разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, договорът не може да се доказва и със свидетелски показания. Въпреки този извод, въззивният съд е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, като от показанията на свидетелката Д. е прието за установено, че сумата е била предадена с цел инвестиция във връзка с кандидатстване на дружеството за финансиране от европейска банкова институция, както и че е подписан документ, с който първите двама ответници се задължавали да върнат на ищеца сумата 10.000 евро с голяма лихва, което обстоятелство се установява и от приложената по делото разписка от 12.12.2013 г., чиято автентичност не е оборена от ответниците (подписите, положени от името, съответно на Б. В. Д. и Н. К. Г., са изпълнени именно от тях съгласно заключението на вещото лице по съдебно-почерковата експертиза). Въззивният съд е приел, че това обстоятелство не установява сключен договор за заем с третия ответник „Еко-Рай-Агро“ ЕООД. Ищецът не е представил други доказателства, както относно сключването на твърдения договор за заем от 12.12.2013 г., сключен между ищеца и третия ответник, така и относно наличието на уговорка в същия договор, с която да е определен от страните по него срок за връщане на предоставената от ищеца на ответното дружество парична сума, поради което въззивният съд е приел, че тези факти не са установени по безспорен и категоричен начин в хода на въззивното производство. Предвид обстоятелството, че по делото не е доказано наличието на валидно сключено облигационно правоотношение по договор за паричен заем между ищеца и третия ответник, то не е налице главно задължение, по което първите двама ответници да са встъпили като съдлъжници, наред с главния длъжник, поради което е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът с правно основание чл. 240, ал. 2 вр. чл. 79 ЗЗД, а първоинстанционното решение в тази част е отменено. В останалата част, с която е уважен предявеният иск спрямо третия ответник е влязло в сила. Касационното обжалване следва да бъде допуснато тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, разрешени са в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 3733/25.06.2020 на Софийския градски съд по гр. д. № 11818/2019. Указва на касатора М. В. С. и му предоставя възможност в едноседмичен срок от съобщението да внесе сумата 782, 32 лева такса за разглеждане на касационната жалба. Делото да се докладва на насрочване в открито съдебно заседание след внасянето на определената такса. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.