Р Е Ш Е Н И Е № 48 гр.София, 11.07.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 3495 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК. С определение № 14 от 14.01.2016 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 144 от 21.03.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 35/2015 г. на Окръжен съд – Смолян, за да се провери неговата допустимост. Касаторът [община] чрез адвокат И. М. Г. от АК – С. поддържа, че решението е недопустимо, тъй като данните по чл. 30, ал. 2 и ал. 3 ЗКИР не са сред основните данни за техническите характеристики на имотите и по отношение на тях е недопустимо да се предявява иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР (редакция от ДВ, бр. 34 от 2000 г.). В петитума на исковата молба се съдържа искане да се признае по отношение на [община], че В. Р. Ф. е бил собственик на процесния имот към момента на влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], както и да се извърши промяна в кадастралния регистър – единствено относно данните за собственика. Не е заявено искане за отстраняване на техническа грешка в основни данни от кадастралната карта, поради което моли решението да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено. Заявено е и оплакване за неправилност на въззивното решение при наличие на всички отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира разноски за трите инстанции. Ответникът по касация В. Р. Ф. чрез адвокат Д. Н. К. от АК – С. и чрез адвокат В. И. Д. от АК – П. изразява становище за неоснователност на жалбата. Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 и чл. 293 ГПК, намира следното: С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, окръжният съд е потвърдил решение № 569 от 23.10.2014 г. по гр.д.№ 271/2014 г. по описа на Районен съд – Смолян, с което е признато по отношение на [община], че към момента на одобряване на кадастралната карта на [община] е налице кадастрална грешка, изразяваща се в неправилно записване на [община] като собственик на поземлен имот с идентификатор № 44402.500.316 по КК и КР на [населено място], с площ от 1 545 кв.м., при граници: поземлен имот с идентификатор № 44402.500.842, № 44402.500.315, № 44402.500.313, № 44402.500.312, № 44402.500.311 и № 44402.500.841, вместо на действителния собственик В. Р. Ф.. По основанието за допускане на касационното обжалване: Целта и предназначението на кадастъра според ЗКИР е да заснеме местоположението, границите и размерите (площта) на недвижимите имоти, включително на всеки обект на собственост на територията на Р. България, чрез основни кадастрални данни (чл. 27), да ги обозначи с идентификатор, който е уникален номер за еднозначно посочване (чл. 26) и да ги нанесе на карта, както и да обезпечи връзка с данните за собственост и други вещни права. В ЗКИР се прави разлика между данните за недвижимите имоти и данните за вещните права върху тях (чл. 6, ал. 2, изр. 1 и изр. 2) - първите са от техническо естество и се получават от кадастъра, а вторите - от имотния регистър, които са свързани чрез двустранна връзка въз основа на идентификатора на недвижимите имоти (чл. 6, ал. 1). Основните кадастрални данни за имотите (чл. 27) са от техническо естество; за всички имоти такива са идентификаторите им, за поземлените имоти - точното местоположение чрез границите, трайното предназначение и начинът на ползване, адресът; за сградите – очертанията, застроена площ, брой етажи, предназначение, адрес; за самостоятелните обекти в сграда – местонахождение, етаж, предназначение. В практиката на ВКС последователно се приема, че е недопустимо предявяването на иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (в редакцията преди измененията и допълненията, публикувани в ДВ бр.49 от 13.06.2014 г.), когато техническите характеристики на имота, съставляващи основни кадастрални данни са отразени правилно в кадастралната карта и кадастралните регистри (така : Решение № 867 от 20.11.2009 г. по гр.д. № 5397/2008 г., І г.о., Решение № 9 от 05.02.2015 г. по гр.д. № 4105/2014 г., ІІ г.о.). Основната функция на кадастралния регистър, е информационно-оповестителна, без той да доказва или създава вещни права. Записването на недвижим имот на друг собственик, различен от титуляра на това право, или невписване на някой от съсобствениците не лишава действителния титуляр от правото му на собственост. Защитата на това право е посредством исковете за собственост, а не с иска за грешка в кадастралната основа. За извършването на промяна в записването не е необходимо да се представи влязло в сила решение за установяване на грешка или непълнота в кадастъра. Ако техническите характеристики на имота са отразени правилно в кадастралната карта и кадастралния регистър, то спорът кому принадлежи правото на собственост следва да се разреши чрез предявяване на установителен или осъдителен иск за собственост. По основателността на касационната жалба: Видно от съдържанието на исковата молба, ищецът В. Р. Ф. не е поддържал да е налице несъответствие между техническите характеристики на процесния имот (парцел Х-316, кв. 102 по ЗРП на [населено място] – О.) и отразяването на същия в КК и КР, поради което и предявения от него иск не може да бъде определен като такъв по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (първоначална редакция). Изложени са обстоятелства, свидетелстващи за съществуването на същински спор за собственост между страните по делото. Ищецът се е позовал на придобивното основание по чл. 79 ЗС, сочейки за начало на упражняваното давностно владение момент след сключването на Договор от 11.03.1996 г. за продажба на основно средство – недвижим имот, а именно – 18.03.1996 г. При това положение, като е приел, че предмет на разглеждане е иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР (първоначална редакция), въззивният съд се е произнесъл по претенция, с каквато не е сезиран, а едновременно с това действително предявеният иск е останал неразгледан. Порокът на първо място засяга първоинстанционния акт, с потвърждаването на който е възпроизведен и с въззивното решение. Налице са предпоставките на чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, поради което следва да се обезсили както въззивното решение, така и потвърденото с него решение на районния съд и делото да се върне на първата инстанция за произнасяне по предявения установителен иск за собственост. При условията на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК районният съд следва да съобрази, че при новото разглеждане на спора следва да бъдат дадени указания на ищеца за прецизиране петитума на исковата молба чрез привеждане на заявеното искане в съответствие с обстоятелствената част – предвид съдържащите се в петитума изрази, относно установяване на права към минал момент и искане за отстраняване на непълнота в КК и КР, некореспондиращи с твърденията за съществуващ понастоящем спор за собственост, чието разрешаване се търси. При новото разглеждане окръжният съд следва да разпредели и отговорността за разноските, направени пред ВКС – чл. 294, ал. 2 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 144 от 21.03.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 35/2015 г. на Окръжен съд – Смолян, както и потвърденото с него решение № 569 от 23.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 271/2014 г. по описа на Районен съд – Смолян. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Смолян. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: