Р Е Ш Е Н И Е № 99 София, 27.07.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА при секретаря Ани Давидова изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 2321 по описа за 2020 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на Л. Л. Б. и на Й. В. Н. – майка и законен представител на Л. Л. Б. и Г. Л. Б., на въззивно решение № 114/ 13.03.2020 г. на Софийски окръжен съд по гр.д. № 787/2019 г., с което е потвърдено решение № 141/22.07.2019 г. по гр.д. № 155/2018 г. по описа на Районен съд – Самоков, с което е обявен за недействителен по отношение на държавата и на Л. Л. Б., Л. Л. Б. и Г. Л. Б., действащи чрез своята майка и законен представител – Й. В. Н., на основание чл. 216, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 6 ДОПК, договор за дарение на недвижим имот, сключен на 24.03.2015 г. с нотариален акт № 97, том № І, рег. № 829, дело № 85 от 2015 год. на нотариус Б. М., с район на действие Районен съд - Самоков, с който Л. Л. Б. дарява на Л. Л. Б. и Г. Л. Б. , действащи чрез своята майка и законен представител – Й. В. Н., следния свой собствен недвижим имот: апартамент № 4, с идентификационен номер № ****, представляващ самостоятелен обект в сграда, построена върху държавен поземлен имот, с идентификатор № ****, с адрес: [населено място],[жк], бл. № 19, ет. 2, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 74.79 кв.м., при съседи на същия етаж: № ****, под обекта № ****, над обекта № ***, ведно с избено помещение № 4, с полезна площ 3.42 кв.м., при съседи: мазе № 3 на ап. № 3, мазе № 5 на ап. № 5 и коридор, ведно с 7.35% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. Касационното обжалване е допуснато с оглед проверка допустимостта на обжалваното въззивно решение на основание чл.280,ал.2,предл.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и при извършената проверка намира следното: За да се произнесе по иска въззивният съд е обсъдил събраните доказателства поотделно и в съвкупност,ведно с доводите на страните и наведените във въззивната жалба пороци и след установяване на същата фактическа обстановка е споделил мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях.Изложил е и собствени мотиви по отношение на релевираните възражения от страните,като е приел,че за да е изпълнен фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК е необходимо длъжникът по едно установено публично задължение, след датата на установяването му или след датата на връчване на заповедта за ревизия, да е извършил разпоредителни действия със свое имущество, с намерение да увреди публичния взискател.По спорният въпрос за наличие на намерение у длъжника Л. Л. Б. за увреждане на държавата, е приел,че намерението за увреждане на длъжника подлежи на установяване в производството. Посочил е,че договорът за дарение на недвижим имот с дата 24.03.2015 г., обективиран в нотариален акт № 97, том № І, рег. № 829, дело № 85 от 2015 год. , с който Л. Л. Б. е дарил на децата си - Л. и Г. Б., действащи чрез своята майка и законен представител , свой собствен недвижим имот е сключен след като на длъжника е бил връчен ревизионният акт на дата 19.10.2011 год., както и ревизионният акт за поправка на ревизионен акт № 1162911/04.11.2011 год., връчен на 23.11.2011 год.Приел е, че към датата на сключване на безвъзмездната сделка Л. Л. Б. е знаел, че има публични задължения в особено големи размери,които не са били погасени към държавата,към 08.02.2018 г. Освен това, с извършването на безвъзмездно разпореждане със свой имот, длъжникът обективно е намалил имуществото си и по този начин е затруднил удовлетворяването на кредиторите си,поради което е приел,че е налице намерение у длъжника Л. Б. за увреждане на държавата по смисъла на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.Позовавайки се на постоянната съдебна практика е посочил, че намерението за увреждане, като елемент от фактическия състав по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, не включва такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е сключена след връчването на заповедта за възлагане на ревизия.Посочил е,че дори и да се приеме, че не е налице намерение у длъжника Б. за увреждане на държавата, то сделката, обективно е извършена във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице, по смисъла на § 1, т. 3, буква „а“ от ДР на ДОПК.Освен това са налице и предпоставките за обявяване на процесната сделка за недействителна по отношение на страните и на основание чл. 216, ал. 1, т. 1 от ДОПК, тъй като дарението е безвъзмездна сделка.Приел е, че направеното за първи път в писмената защита с вх. № 1788/26.02.2020 г., искане за спиране на производството по настоящето дело с довода, че публичните задължения на длъжника са погасени по давност е несвоевременно,позовавайки се на т. 11 от ТР № 6 / 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК,ВКС и практика на състави на ВКС,като е посочил, че разпоредбата на чл. 149, ал. 3 от ГПК дава възможност на страните да доразвият подробно в писмени защити само доводите и исканията си, които вече са изложили до приключване на устните състезания, но не и да навеждат нови такива.Тук за адм.дело дали и в зала/ В депозираната писменна защита ,в срока по чл.149,ал.3 ГПК,от пълномощника на Л. Л. Б. и Г. Л. Б. – действащи чрез своята майка и законен представител – Й. В. Н. е направено искане за спиране на въззивното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради наличие на висящо производство пред Административен съд – София област, решението по което ще има значение за правилното решаване на настоящия спор.Предмет на административното производство е решение № ПИ-386/1.10.2019 год. на директора на ТД на НАП,с което е оставена без уважение жалбата на Л. Б. за отписване на посочените публични задължения поради погасяването им по давност.По това искане съдът не се е произнесъл с нарочно определение,а в решението си е приел, че същото е несвоевременно направено,позовавайки се на т. 11 от ТР № 6 / 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК,ВКС.Следва да бъде посочено, че решението по административното дело е процесуална предпоставка за разглеждане на настоящия спор,тъй като то не би имало обратно действие по отношение преценката на процесната сделка. По повдигнатия процесуалноправен въпрос : С т.1 от ТР № 1/ 09.07.2019 г. по т.д. № 1/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229,ал.1,т.4 ГПК, е недопустимо. В този смисъл е и разяснението в т.8 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, което се прилага в тази част и при действието на ГПК от 2008г. поради аналогичност на правната уредба,а именно : съществуващата връзка на преюдициалност между делата е отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск по обусловеното дело, за която съдът следи служебно. С оглед дадения отговор на правния въпрос въззивното решение, което е постановено въпреки наличието на основание по чл.229,ал.4 ГПК за спирането му, е недопустимо. На основание чл.293,ал.4 ГПК следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да започне съдопроизводствените си действия с установяване, дали спорът между страните по адм.д.№ 1374/2019 г. на Административен съд – София област е приключил с влязло в сила решение /като съобрази, че за допустимостта следи служебно/.В случай, че установи, че не е приключило – да спре на основание чл.229,ал.4 ГПК настоящото производство до приключването му с влязло в сила решение, а в случай, че установи, че е приключил с влязло в сила решение, да се снабди със заверен препис от него и да съобрази извода си с това влязло в сила съдебно решение. На основание чл.294,ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за воденето на делото във Върховния касационен съд. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 114/ 13.03.2020 г. на Софийски окръжен съд по гр.д. № 787/2019 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: