О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4 гр. София, 11.01.2021 година ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ ШИШКОВА при становището на прокурора от ВКП Калин Софиянски, като разгледа докладваното от съдия Шишкова касационно частно дело № 996 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.44, ал.1 от НПК. Образувано е по повод на разпореждане № 260025 от 08.12.2020г. на съдията-докладчик по НЧХД № 118/2020г. по описа на Пловдивския военен съд, с което делото е изпратено на ВКС за решаване на спор за подсъдност. Становището на прокурора е, че компетентен да разгледа делото е Военният съд в гр. Пловдив. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, намери следното: Производството е образувано в Асеновградския районен съд по тъжба от К. К. срещу З. В., Х. Б. и И. И. за клевета. Изпратено е по подсъдност на Пловдивския военен съд на основание чл.396, ал.1, т.1 и чл.41, ал.1 от НПК с аргумента, че З. В. е военнослужещ, а подлежащите на установяване факти по обвиненията срещу него и останалите двама подсъдими са идентични, независимо че не са съучастници. Според съдържанието на тъжбата, на 14.02.2019г. тримата подсъдими са присъствали на заседание на Ловно-рибарско дружество „С.-А.“ и по време на изказванията си са изрекли клеветнически твърдения по адрес на К.. Постановената от военния съд присъда от №5 от 11.03.2020г. е отменена от Военно-апелативния съд и делото е върнато за ново разглеждане, поради допуснато съществено процесуално нарушение - незаконен състав. Разпореждането, с което ВКС е сезиран е изготвено по образуваното за втори път дело пред Военен съд-гр.Пловдив. В него съдията-докладчик се е позовал на въззивното решение и е посочил, че „липсва връзка между изпълнителните деяния на тримата подсъдими“. След като се запозна с материалите по делото, настоящият съдебен състав намери, че не е налице хипотезата на чл.44, ал.1 от НПК. Принципният подход, възприет от българския законодател е подсъдността по делата да се определя предварително със закон. По изключение, когато това се налага, например за процесуална икономия /чл.43, т.1 от НПК/ или за правилно изясняване на фактите /чл.41, ал.1 от НПК/, подсъдността се определя след образуване на делото с акт на съда. В производството по чл.44, ал.1 от НПК Върховният касационен съд решава спор между съдилищата по приложението на нормите от процесуалния закон, определящи подсъдността. Такъв спор в конкретния случай не съществува. Както Асеновградският районен съд, така Пловдивският военен съд са съгласни, че обвинението е за самостоятелно осъществени от всеки един от тримата подсъдими престъпления. Изразили са становище, че за Б. и И. е неприложима разпоредбата на чл.396, ал.2 от НПК, тъй като не са обвинени за съучастие с В.. Не се спори, че според правилата на местната, родовата и особената подсъдност по тъжбата срещу В. следва да се произнесе Пловдивският военен съд, а по тази срещу Б. и И. - Асеновградският районен съд. Възникналият проблем е по приложението на чл.41, ал.1 от НПК заради неяснота по въпроса съществува ли основание за промяна на подсъдността по отношение на двете граждански лица, и кой е компетентен да го реши. Производството по промяна на подсъдността е различно от това по решаването на спор за подсъдност. Служебно или по искане на страните, съдът следва да прецени и мотивирано да отговори дали обвиненията срещу тримата са свързани по такъв начин, че правилното им изясняване налага да бъдат разгледани в едно производство, след което да се произнесе с нарочен акт. Частният тъжител е обективирал желанието си, изготвяйки обща тъжба, повереникът му също е изразил становище за връзка между делата. Решението дали производствата срещу военнослужещия и гражданските лица да се обединят не е на ВКС, а на съда, компетентен да разгледа евентуално обединеното дело. По аргумент от разпоредбата на чл.41, ал.2 от НПК, това е Пловдивският военен съд. Съдията от военния съд неправилно е прекратил производството пред себе си. По отношение на подсъдимия редник З. В. липсва законово основание за това. По отношение на Х. Б. и И. И. е следвало преди всичко да обсъди дали да приеме за общо разглеждане обвиненията им на основание чл.41, ал.1 от НПК, и само в случай, че постанови отказ, да изпрати копие от тъжбата на Асеновградския районен съд, за образуване на дело от частен характер само срещу двете граждански лица. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : Отменя разпореждане № 260025 от 08.12.2020г., с което съдията-докладчик е прекратил НЧХД № 118/2020г. на Пловдивския военен съд. Връща делото на Пловдивския военен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.