4 решение по гр.д.№ 734 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 189 гр.София, 28.11.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 734 по описа за 2017 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. А. и П. С. А. срещу решение № 198 от 20.12.2016 г. по в.гр.д.№ 267 от 2016 г. на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 161 от 29.07.2016 г. по гр.д.№ 551 от 2015 г. на Дуловския районен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявените от С. И. А. и П. С. А. срещу Д. И. М., Зевджия Ю. М. и В. Д. С. искове: - с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че С. И. А. е собственик на 1/4 ид.ч., а П. С. А. е собственик на 1/2 ид.ч. от следния оставен в наследството на Ф. А. И. недвижим имот: незастроено дворно място с площ от 1230 кв.м., представляващ УПИ II-185 в кв.15 по ПУП на [населено място], общ.Д., обл.С., одобрен със заповед № АО-21-213 от 09.12.1980 г., при граници: улица, УПИ III-490, УПИ X.-493, УПИ X.-492 и УПИ I-185; - с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 82 от 05.12.2012 г. за размера от 3/4 ид.ч. от гореописания недвижим имот; - с правно основание чл.76 ЗН за обявяване на относителната недействителност на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 82 от 05.12.2012 г. и - с правно основание чл.344, ал.1 ГПК за допускане на делба на този имот между ищците и ответника Д. И. М.. С определение № 373 от 23.06.2017 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция преди изменение на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съгласно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г./ по следния правен въпрос: Когато първоинстанционният съд е приел определeни факти за безспорни и като такива за ненуждаещи се от доказване, поради което е уважил иска, без да дава указания на ищеца за представяне на доказателства за тези факти, длъжен ли е въззивният съд в образуваното по въззивна жалба на ответника производство, ако с оглед твърденията във въззивната жалба установи, че тези факти са спорни, да даде указания и възможност на ищеца да представи доказателства за тях или може направо да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска като недоказан ? По този въпрос обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС: Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.1 и т.2, решение № 26 от 26.02.2015 г. по гр.д.№ 5318 от 2014 г. на ВКС, ГК, второ г.о., както и на други постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС. В т.2 от горепосоченото Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато първоинстанционният съд не е направил доклад или неговият доклад е непълен и неточен, при позоваване във въззивната жалба или в отговора към нея на това процесуално нарушение, въззивният съд следва да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършват в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Когато първата инстанция е дала неправилна правна квалификация на иска, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, въззивният съд следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и да укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства. Съответно на приетото в това тълкувателно решение, когато въззивният съд счете за спорни обстоятелства, които първоинстанционният съд е счел за безспорни и поради това не е дал указания на страните да представят доказателства за тези обстоятелства, въззивният съд е длъжен служебно, без да е сезиран с оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение по доклада, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания на страните да ангажират доказателства относно тези спорни обстоятелства. В решение № 26 от 26.02.2015 г. по гр.д.№ 5318 от 2014 г. на ВКС, ГК, второ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че когато заявените по делото становища на съделителите са били, че не оспорват фактическите твърдения по исковата молба, поради което и не са давани указания от първоинстанционния съд, че е необходимо да се доказва идентичността на закупена ливада с посочени в исковата молба урегулирани поземлени имоти, но въззивният съд е приел, че това обстоятелство е спорно, то той е бил длъжен служебно да назначи експертиза за установяване идентичността. В противоречие с посочената практика на ВКС в обжалваното въззивно решение е прието, че ищците, чиято е била доказателствената тежест, не са доказали, че първоначален собственик на процесния имот е била общата наследодателка Ф. А. И., починала на 27.12.1993 г., въпреки че в отговора на исковата молба това обстоятелство не е било оспорено от ответниците и първоинстанционният съд го е приел за безспорно между страните: В отговора на исковата молба ответниците не са спорили, че имотът е бил собственост на Ф. И., а са възразили, че са го придобили по давност, тъй като са установили владение върху него още приживе на наследодателката- през 1975 г. /алтернативно през 1982 г./ и са го владяли необезпокоявани до смъртта й през 1993 г., а и до предявяването на иска през 2015 г. Предвид липсата на оспорване от страна на ответниците на обстоятелството, че имотът е бил собственост на Ф. И., първоинстанционният съд е счел това обстоятелство за безспорно между страните, поради което не е дал указания на ищците /нито в доклада, нито по-късно/ да ангажират доказателства затова. От своя страна въззивният съд е приел това обстоятелство за спорно между страните и без да даде указание на ищците, че тяхна е доказателствената тежест да го докажат, направо е отхвърлил иска за собственост като недоказан. Предвид на гореизложеното обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение. Поради това решението следва да бъде отменено. На основание чл.293, ал.3 ГПК същото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови процесуални действия- даване указание на ищците да представят доказателства за правото на собственост на Ф. И. върху процесния имот и съответно приемане на всички представени от ищците доказателства във връзка с тези указания /включително и представения пред ВКС нотариален акт № 184 от 05.06.1981 г./. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 198 от 20.12.2016 г. по в.гр.д.№ 267 от 2016 г. на Силистренския окръжен съд, гражданско отделение. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Силистренския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.