3 Р Е Ш Е Н И Е № 252 [населено място], 14.12.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети декември през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1893 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № V-161 от 14.11.2012г. по гр.д. № 1849/2012г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решение на Поморийски районен съд по гр.д. № 38/2012г. и вместо това е признато за установено по иска на П. С. К., А. Я. С., А. А. К., К. Я. С., М. В. С., А. А. С., А. О. С., А. С. К., С. Т. Т., Ф. Т. С., М. А. К. и А. А. С. против М. Г. Д. и А. Г. К., че към 6.10.1957г. наследниците на А. Г. К., починал 1932г., са били собственици на придобитите от него по давност 6 дка земеделски земи, находящи се в местн. „К.”, в землището на [населено място]. Касационната жалба е подадена от М. Г. Д. чрез пълномощника адв. С.. Навежда се довод за недопустимост на решението поради липса на правен интерес от предявяване на исковете, доколкото ищците не са инициирали административно производство за възстановяване на собствеността върху процесните имоти нито по реда на чл. 11, ал.1, нито по реда на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ. На второ място са развити съображения за неправилност на решението. Касационна жалба е подадена и от М. Г. Д. и А. Г. К. и чрез пълномощника адв. О.. В нея също се поддържа недопустимост на решението или евентуално противоречието му с материалния закон, регламентиращ възстановяване на собствеността върху земеделски земи по специална процедура и в посочен срок. Ответниците по касационната жалба в писмения си отговор, депозиран чрез пълномощника адв. Х., излагат съображения за законосъобразност на решението. С определение № 177 от 26.04.2013г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по въпрос за правния интерес за предявяване на иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ когато не е подадено заявление за възстановяване на собствеността на общия наследодател, от когото ищците черпят права. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване принадлежността на правото на собственост върху земеделски имот към момента на образуване на ТКЗС.Ищците са наследници на А. Г. К., починал 1932г. Ответниците са наследници на неговия син Г. А. К.. Правото на собственост е възстановено с Решение на ПК - П. от 1994г. в полза на наследниците на Г. А. К. като заявлението за възстановяване на собствеността е подадено от преживялата съпруга Е. К.. Наследниците на Г. К. се позовават на давностно владение върху имота, упражнявано от наследодателя им след смъртта на общия наследодател. Писмени доказателства за правото на собственост на който и да от двамата наследодатели липсват; видно, че в опис-декларацията на Г. К. за внесени земи в ТКЗС от 06.10.1957г. имот в местност „К.” не е посочен; налице е декларация за притежаваните от него недвижими имоти, подадена през 1949г., в която е отразено, че притежава 6 дка земеделски имоти в местн. „К.” по наследство. Въз основа на тези данни и след преценка на събраните свидетелски показания съдът е съдът е изградил изводите си. Счел е, че декларацията от 1949г. представлява признание на сина Г., че баща му А. е бил собственик на имота и при невъзможността да се съберат преки свидетелски показания за давност в полза на бащата, изтекла до смъртта му през 1932г., е разрешил спора въз основа на това косвено доказателство - декларацията на сина Г. К.. Приел е, че няма доказателства за завладяване на целия спорен имот от сина Г., който е бил малолетен при смъртта на баща си, а и ако има такова завладяване, то е заявено за първи път с подаване на декларацията през 1949г., от който момент не е изтекъл изискуемия от закона давностен срок. Липсва спор между страните, че заявление за възстановяване собствеността върху имота от името на наследниците на общия наследодател А. К. не е подадено. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на решението със задължителната практика на ВКС по въпроса за допустимостта на иска по 14, ал.4 ЗСПЗЗ когато не е подадено заявление за възстановяване собствеността на името на общия наследодател, на когото според ищците са принадлежали спорните имоти. Според създадената практика, изразена в Решение № 34 от 21.03.2011г. по гр.д. № 1112/2010г. на ІІг.о., Решение № 35 от 21.03.2011г. по гр.д. № 1052/2010г. на ІІ г.о., Решение № 89 от 05.05.2011г. по гр.д. № 750/2010г. на ІІ г.о., Решение № 252 от 25.10.2011г. по гр.д. № 266/2011г. на ІІ г.о., Решение № 364 от 04.10.2012г. по гр.д. № 5/2012г. на І г.о. и др. искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ не е допустим ако земята не е заявена за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на името на лицето, за което се твърди, че е било неин собственик към момента на образуване на ТКЗС, а на друго лице. Следователно когато искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е предявен от наследници на общ наследодател против един от наследниците на този наследодател /или негови наследници/, комуто е възстановена собствеността, то е необходимо да има подадено заявление за възстановяване собствеността на името на общия наследодател, за да може след разрешаването на спора с влязло в сила решение органът по земеделската реституция да постанови ново решение по чл. 14, ал.7 във вр. с ал.7а ЗСПЗЗ за признаване на собствеността в съответствие със съдебния акт. В противен случай, при липса на заявление би се стигнало до реституция в полза на лица, които не са поискали това по предвидения от закона ред и в предвидения срок. Предвид наведеното касационно основание за недопустимост на иска поради липса на правен интерес и разрешението на правния въпрос, дадено по-горе, следва да се приеме, че обжалваното решение е недопустимо като постановено по установителен иск, за воденето на който ищците не са легитимирани с правен интерес. След като по реда и в сроковете на ЗСПЗЗ не е подадено заявление за възстановяване на земеделски земи, притежавани от А. Г. К., починал 1932г., то за ищците, които са негови наследници, липсва интерес от водене на иск спрямо наследниците на Г. А. К. за установяване, че земите са принадлежали на общия наследодател, а не на неговия син, на когото са възстановени в лицето на наследниците му. При тези изводи и на основание чл. 293, ал.4 във вр. с чл. 270, ал.3 ГПК постановеното въззивно решение следва да бъде обезсилено и производството по предявените искове прекратено. Ответниците по касационната жалба - ищци в процеса дължат на касатора М. Г. Д. направените разноски по водене на производството за адвокатско възнаграждение и държавна такса, които възлизат на 16 040 лв., съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. К. А. Г. К. не е направил разноски - дължимите държавни такси са заплатени от М. Д.. При тези изводи и на основание чл. 293, ал.4 във вр. с чл. 270, ал.3, пр.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № V-161 от 14.11.2012г. по гр.д. № 1849/2012г. на Бургаски окръжен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по исковете на П. С. К. от [населено място], [улица], ет.8, ап.22, А. Я. С. от [населено място], [улица], А. А. К. от [населено място], [улица], К. Я. С. от [населено място], [улица], М. В. С. със същия адрес, А. А. С. от [населено място], [улица], А. О. С. със същия адрес, А. С. К. от [населено място], [улица], С. Т. Т. от [населено място], кв. С., [жилищен адрес] Ф. Т. С. от [населено място], кв.С., [жилищен адрес] М. А. К. от [населено място], [улица] А. А. С. от [населено място], [улица] против М. Г. Д. от [населено място] проход, общ.К., [улица] А. Г. К. от [населено място], [улица] за установяване, че към 6.10.1957г. наследниците на А. Г. К., починал на 15.08.1932г., са били собственици на придобитите от него по давност 6 дка земеделски земи - 3 дка ниви и 3 дка лозя, находящи се в местн. „К.”, в землището на [населено място]. ОСЪЖДА П. С. К. от [населено място], [улица], ет.8, ап.22, А. Я. С. от [населено място], [улица], А. А. К. от [населено място], [улица], К. Я. С. от [населено място], [улица], М. В. С. със същия адрес, А. А. С. от [населено място], [улица], А. О. С. със същия адрес, А. С. К. от [населено място], [улица], С. Т. Т. от [населено място], кв. С., [жилищен адрес] Ф. Т. С. от [населено място], кв.С., [жилищен адрес] М. А. К. от [населено място], [улица] А. А. С. от [населено място], [улица] да заплатят на М. Г. Д. сумата 16 040 /шестнадесет хиляди и четиридесет/ лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: