Ключови фрази
Делба * съсобственост * определяне на квоти * отмяна на констативен нотариален акт * придобивна давност * презумпция за намерение да се държи вещта като своя * давностно владение


4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1604/2009 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 836

гр.София, 06.01.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка Илиева

със секретар В. П.
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Т. НИНОВА
гражданско дело под № 1604/2009 година

Производство по чл.290 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение на Варненския окръжен съд, постановено под № 1149 от 03.08.2009 год. по гр.дело № 261/2009 год., с което е отменено решение № 388/14.11.2008 год. на Районен съд гр.Д., спорът е решен по същество като е допусната делба на недвижим имот, находящ се в гр.С., обл.В., представляващ дворно място с площ от 825 кв.м. ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 92 кв.м., мазе с площ от 34 кв.м. и второстепенна сграда с площ от 36 кв.м., за което е отреден УПИ ІV-55 в кв.10 по плана на гр.С., при граници: УПИ ІІІ-56, УПИ V-54, УПИ ХV-19, при квоти: 24/40 ид.ч. за П. Д. С., ЕГН xxxxxxxxxx; по 4/40 ид.ч. за П. Й. В., ЕГН xxxxxxxxxx, М. Й. М., ЕГН xxxxxxxxxx и М. Й. М., ЕГН xxxxxxxxxx и по 1/40 ид.м. за М. А. М., ЕГН xxxxxxxxxx, Й. Р. Й., ЕГН xxxxxxxxxx, А. Р. Й., ЕГН xxxxxxxxxx и Т. Р. Й., ЕГН xxxxxxxxxx, на основание чл.34 от ЗС и е отменен констативен нотариален акт № 171, т.V, регистър № 2246, н.дело № 672/2008 год., на основание чл.537, ал.2 от ГПК.
Недоволен от въззивното решение е касаторът М. Й. М. от гр.С., представляван от адвокат М. П. от В.та адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е незаконосъобразно и необосновано и претендира обезсилването му с потвърждаване на първоинстанционното решение тъй като не е съобразено, че от 1996 год. до предявяване на исковата молба е упражнявал фактическа власт върху имота като свой.
От ответника по касация П. Й. В. от гр.С., представлявана от адвокат С. П. Г. от В.та адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност.
Останалите ответници по касация П. Д. С., М. Й. М., М. А. М., всички от гр.Суворово, Й. Р. Й., А. Р. Й., Т. Р. Й., всички от с.Въглен, В. област, не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение с допускане до делба на процесния недвижим имот намира, че касационната жалба е редовна и допустима, а по същество е неоснователна.
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не е установено по безспорен начин, че М. Й. М. е извършил действия, с които е отрекъл владението на останалите наследници на Й. М. С. както и че е противопоставил на същите осъществяваното от него владение за себе си, поради което не може да се легитимира като собственик на процесния имот по давностно владение, поради което делбата на имота е допусната при посочените дялове за съделителите.
С определение № 399 от 13.05.2010 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Съгласно чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което в случая не е безспорно както е приел и въззивният съд.
Според чл.81 ЗС с изгубване на владението в продължение на повече от 6 месеца давността се прекъсва.
Ответникът по спора/сега касатор/ се позовава на придобивна давност, която е един от способите за придобиване на собственост съгласно чл.77 ЗС. Той се позовава на общата придобивна давност, свързана с обикновеното владение, предвидена в чл.79, ал.1 ЗС.
Взето е предвид, че за да се признае правото на собственост на основание придобивна давност, разпоредбата на чл.79 ЗС изисква претендиращият несобственик да е упражнявал фактическа власт в продължение на 10/респ.5/ години и демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си. Елементите на фактическия състав на чл.79 ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване, което е съобразено от решаващия съд.
При посочените факти решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано.
Съгласно чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция.
При постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила: спазена е нормата на чл.127, ал.1 ГПК/отм./, според която всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Обжалваното въззивно решение не противоречи на приложената съдебна практика – решение № 70 от 03.11.1980 год. по гр.дело № 65/1980 год. на ОСГК на Върховния съд, свързано с приложението на чл.79, чл.85 ЗС, чл.136 и чл.188 ГПК/отм./ относно придобиването по давност на сънаследствен недвижим имот, че може да стане само когато сънаследник промени държанието на спорния имот, като владее за себе си и против волята на другите наследници.
Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.281, т.3 ГПК касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Варненския окръжен съд с № 1149 от 03.08.2009 год. по в.гр.дело № 261/2009 год.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ