Р Е Ш Е Н И Е № 118 гр. С., 14 април 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ : СЕВДАЛИН МАВРОВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 95/2015г. Производството е образувано по искане на осъдения Х. Й., за отмяна или ревизия на присъда №65 от 10.09.2014г. по нохд №610/2014г., по описа на Районен съд /РС/-Враца, влязла в сила с обявяване на решение от 04.12.2014г., по внохд №481/2014г. на Врачански окръжен съд /ОС/, по реда на възобновяването. В депозираното искане на осъденото лице се визират налични основания по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. В подкрепа на релевираните оплаквания се излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, обективирани в пороци при анализа и оценката на приобщените по делото гласни доказателствени средства и в непълнота на доказателствения материал, довело до неправилно приложение на материалния закон. Поставя се акцент на безрезервното кредитиране на показанията на пострадалия Г. П. и неговите близки /съпругата му К. П. и майка му А. Р./, и на изтъкания от противоречия разказ на свидетеля-очевидец М. Г., съответно на тенденциозното пренебрегване на заявеното от Х. Й. и неговата възходяща родственица /баба/ - М. Т.. Обръща се внимание и на пропуски в доказателствената маса, изразили се в липсата на приложен като веществено доказателство газов пистолет, използван при извършване на инкриминираното деяние В съдебно заседание на 24.03.2015г. осъденият Й., уведомен не се явява и се представлява от назначен служебен защитник, който устно и в представени писмени бележки поддържа искането. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност и справедливост на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, при реализирания извънреден контрол, взе предвид следното: С присъда №65 от 10.09.2014г., по нохд №610/2014г., Врачански РС е признал Х. Т. Й. за виновен в извършено на 23.09.2013г., в [населено място], престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК, с пострадал Г. М. П., поради което на основание чл.54 от НК му наложил наказание ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, при условията на чл.66 от НК, с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок. Със същия съдебен акт е ангажирана и гражданската отговорност на осъдения Й. по чл.45 от ЗЗД, като е уважен предявеният от Г. П. иск за сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, репарираща причинените с престъпното посегателство неимуществени вреди. По жалба на подсъдимото лице е инициирана въззивна процедура по внохд №481/2014г., приключила с решение №122 от 04.12.2014г. на ОС-Враца, с което първоинстанционният акт е потвърден изцяло. Искането на осъдения Х. Й. за възобновяване на нохд №610/2014г. на Врачански РС и на внохд №481/2014г. на ОС-Враца, и за отмяна или ревизия на постановената по тях и придобила юридически стабилитет осъдителна присъда, е допустимо за разглеждане в съдебно производство, при установения от разпоредбите на чл.419-426, Глава тридесет и трета от НПК регламент, но преценено при съобразяване на визираните доводи и възражения сочи на неоснователност. Настоящият състав не констатира дерогиране на процесуалните норми при формиране вътрешното убеждение на решаващия орган за фактите, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК. Приетата за установена по делото конкретика, очертаваща възникнал на 23.09.2013г., на [улица], [населено място], словесен конфликт между Г. П. и Х. Й., по повод осъществен от последния ремонт на покрива на бащината къща на П., ескалирал в отправяне на закани-„ Ще те убия, ей сега ще те гръмна”, съпроводени с въпроизвеждане на изстрел с газов пистолет и нанасяне на прободно - порезни рани с нож, е обезпечена с нужния доказателствен интензитет от разпитаните в хода на разследването лица, конституирани в качеството на страни /подсъдим, частен обвинител и граждански ищец/, и свидетели, от приложената писмена документация и от назначените експертизи. В обсега на инкорпорираната доказателствена съвкупност правилно са интерпретирани визираните в искането на осъденото лице за възобновяване на производството гласни доказателствени средства. Реална е липсата на корелация между показанията на Г. П., К. П., А. Р. и М. Г., и твърдяното от Х. Й. и неговата баба М. Т. за съпричастността на осъдения към престъпния акт и проявните форми на поведението му в инкриминирания ден, преодоляна при съобразяване с източника на доказателства, в пределите на прецизно обсъждане на възможността за възприемане от посочените лица на значимите за изясняване на фактологията обстоятелства и на начина на вербалното им пресъздаване, и чрез обективна съпоставка на съдържимите се в тях данни, с останалия доказателствен материал. С юридически усет първостепенният и въззивен съд са ценили разказа на жертвата на престъпното посегателство против личността. Г. П. житейски правдиво, еднопосочно, хронологически точно и в динамика описва случилото се на 23.09.2013г., в [населено място], като е категоричен за провокиралите сериозна заплаха думи и действия на Х. Й., и за демонстрираната упоритост и агресия, при използването на притежаваните от него пистолет и нож. В кореспондираща връзка със заявеното от пострадалия са свидетелските показания на неговата съпруга К. П., родителите му А. Р. и М. Р., на тъста Методи М., и полицейския служител И. К., които коректно възпроизвеждат споделеното от Г. П. и другите участници в инцидента; и достоверно отразяват своите непосредствени слухови и зрителни възприятия за факти, предхождащи и последващи вербалната и физическа разправа, и за състоянието и травмите на жертвата след извършеното престъпление. Депозираното от Г. П. е стриктно проверено и чрез съотнасяне с волеизявленията на безпристрастния свидетел-очевидец на инкриминираното деяние- М. Г., за доказателствената сила на които решаващият орган е извел компетентно заключение. Независимо от характеризиращата ги непоследователност при пресъздаване поредността на събитията в инкриминирания ден, /обяснима с преживяната уплаха/, те не са дискредитирани и допринасят да разкриване на обективната истина в процеса досежно главния факт- време, място, механизъм на извършване на неправомерното посегателство чрез използване на нож и възпроизвеждане на изстрел с пистолет, и настъпили вредоносни последици, като несъмнено идентифицират автора на престъпление. Установените чрез очертаните гласни доказателствени източници обстоятелства намират безспорна доказателствена опора и в съдържимите се фактически данни в приложената писмена документация за нараняванията на Г. П. на 23.09.2013г. /медицинско удостоверение №274/2013г./; и убедително се подкрепят от мненията на вещите лица в изготвените и изслушани експертизи, лимитиращи медикобиологичните параметри на телесните увреждания на жертвата /охлузване на езика, разкъсване на лигавицата на небцето и прободно-порезни рани на предната коремна стена без проникване в кухината/; възможното им причиняване със сочените от пострадалия средства - нож и газово оръжие със зареден халостен патрон; и предизвиканото от възбудените с нападението страх и тревожност психическо разстройство на личността. Обстойна е и предложената от съдебните инстанции аргументация за процесуалната стойност на обясненията на осъдения Й. и на показанията на възходящата му родственица Т.. С проявен професионализъм Врачански РС и въззивният състав са отчели процесуалният статус на Х. Й. - конституиран в качеството на обвиняем /подсъдим/ в наказателния процес, и правната природа на неговите обяснения - източник на доказателства и средство за защита. Отдадено е нужното значение и на това, че разпитаната М. Т., присъствала на инкриминирания словесен и физически сблъсък, е баба на осъденото лице, което неминуемо рефлектира на обективността на нейните твърдения, и естествено предпоставя афиширания стремеж за оневиняването му. Визираните обстоятелства разбира се, не мотивират безкритичното отхвърляне на заявеното от Х. Й. и М. Т., а налагат изпълнение на задълженията на решаващия орган за всеобхватен анализ и задълбочена преценка на доказателствата, при съблюдаване на собственото им съдържание и на наличната взаимовръзка с цялата, приобщена доказателствена маса. Изискуемата се логическа мисловна дейност, довела до формирането на свободно вътрешно убеждение за доказаност на обвинението, е осъществена от съда, и словно отразена в атакувания акт. След подробно обсъждане на лансираната версия за провокирано от Г. П. спречкване, при което Х. Й. извадил нож; при сериозен разбор на изказа на разпитаните лица, характеризиращ се с несъвместими вътрешни противоречия относно местонахождението на съпричастните към конфликта и осъществените от тях действия; и събразявайки безспорната несъответност с доказаната от останалите свидетелски показания, писмени документи и експертни заключения конкретика, са изградени изводите на първостепенния и въззивен съд за недостоверност на обясненията на осъдения и на показанията на неговата баба, в частта, с която безусловно отричат отправянето на вербални закани за живота на пострадалия, съпроводени с възпроизвеждането на изстрел от близко разстояние с газов пистолет. Не е налице и претендираната в искането за възобновяване на делото доказателствена непълнота, изразяваща се в липсата на приложено като веществено доказателство газово оръжие, използвано според прокурора при извършване на инкриминираното престъпление. Предметът на доказване, очертан в чл.102 от НПК и сочещ на обстоятелствата за престъпното деяние и авторството, следва да бъде обективно и всестранно изследван, чрез предвидените в процесуалния кодекс способи за събиране и проверка на доказателства, и чрез визираните гласни, писмени и веществени доказателствени средства. След приобщаване и анализ на допустимия, относим и необходим доказателствен материал, решаващият орган изгражда фактическите си констатации и правни изводи по повдигнатото обвинение. При формирано убеждение за безспорната му доказаност, ирелевантно е, че не са изчерпани всички процесуални възможности за инкорпориране на данни по делото или че някои от доказателствените източници са изключени от съвкупността, респективно че част от доказателствата са лишени от нужната процесуална стойност. При съществуващи колебания на съда по отношение на извършването на престъпното посегателство и на съпричастността на подсъдимия, санкционните последици за представителя на обвинителната власт при налична доказателствена непълнота и опорочени доказателствени средства, се обективират в обявяване на оправдателна присъда. Конкретиката в разглеждания казус, очертаваща доказателствена обезпеченост на тезата на прокурора чрез разпитаните в досъдебната и съдебна фаза на наказателния процес свидетели, приложената медицинска документация и изслушаните медицински, балистична и психолого-психиатрична експертиза, за осъществено от Х. Й. на 23.09.2013г. престъпление против личността на Г. П. чрез отправяне на закани за убийство, не мотивират необходимост от преодоляване на „пропуски” в доказателствената съвкупност, поради отсъствие на използвания при инцидента пистолет. При установената фактология законосъобразно е лимитирана квалификацията на неправомерната дейност по чл.144, ал.3 от НК. Заканата с престъпление е особена форма на неправомерно въздействие върху свободното протичане на психичните процеси, при които се формира волята на човека и изпълнителното й деяние се изразява в обективиране на намерение за извършване на посегателство срещу човешката личност или имуществото на пострадалия и негови ближни, от естество да възбуди основателен страх за реализирането му. Инкриминираното поведение на Х. Й. на 23.09.2013г. консумира визирания в чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК престъпен състав. Осъденият със заплашителен тон е отправил реплики, адресирани до Г. П., които съдържат закана за убийство, и предприел действия по отношение на пострадалия - насочване на газов пистолет и възпроизвеждане на изстрел от близко разстояние, и последващо нараняване с хладно оръжие /нож/, индициращи на сериозна и реална опасност за осъществяването й, чрез причиняване на смърт. В съответствие с регламентираните принципи на установеност и индивидуализация на наказанието, и при спазване на предписаните в чл.36 от НК цели за поправително, предупредително и възпитателно въздействие спрямо осъденото лице и останалите членове на социалната общност, е диференцирана отговорността на Й.. Наложената санкция – ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, с приложение на института на чл.66 от НК е справедливо отмерена при оценка на тежестта на извършеното престъпление и личността на дееца, с поставен акцент на повода на възникналия битов конфликт, на манифестираното от Х. Й. при неправомерното посегателство грубо незачитане на обществените отношения, свързани с охраняваните от закона ценности – здравето и живота на човека, на социалния отзвук от престъпното деяние; и при специално внимание на чистото съдебно минало и добрите характеристики на осъдения. Мотивиран от изложеното, в рамките на предоставената компетентност, настоящият съдебен състав не намира основания по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, предпоставящи отмяна или ревизия на атакувания и придобил юридически стабилитет акт, по предвидения в чл.419 - чл.426 от НПК ред за възобновяване на делото. Водим от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. Й. за възобновяване на нохд №610/2014г. на РС - Враца и на внохд №481/2014г. на Врачански ОС, и за отмяна или изменение на постановената по тях и влязла в сила присъда №65 от 10.09.2014г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.