Р Е Ш Е Н И Е № 181 гр.София, 15.01.2018г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдията Генковска т.д. № 1237 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.47, ал.1, т.4 и ал.2 ЗМТА. Предявен е иск от В. А. А. и К. Н. А., чрез пълномощника им адв.Мира Г. за отмяна на решение от 01.09.2016г. по арбитражно дело № 93043/2015г. на Арбитражен съд София при Сдружение „Правна помощ и медиация“, с което В. А. А. и К. Н. А. са осъдени да заплатят солидарно на [фирма] сумата от 9 387,98 лв. със законната лихва от 02.10.2015г. до окончателното погасяване на задължението, както и разноските по арбитражното дело. В исковата молба се поддържа, че ответниците по арбитражното производство не са били уведомени за образуването му, за насрочването му в съдебно заседание и за постановеното по него арбитражно решение. Наведени са и доводи за нищожност на арбитражното решение на осн. чл.47, ал.2 ЗМТА във вр. с чл.19, ал.1 от ГПК, §6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК / ДВ бр.8/2017г./ във вр. с §13, ал.1 ДР на ЗЗП. Иска се прогласяване нищожността на арбитражното решение, евент. неговата отмяна. Ответникът [фирма] в подадения от него писмен отговор оспорва допустимостта и основателността на иска. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: Искът за отмяна на арбитражно решение, основан на чл.47 ЗМТА е процесуално допустим. Предявен е от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от узнаване за арбитражното решение.Неоснователно е възражението на ответника за изпълнение на предпоставките по чл.32 ЗМТА. Видно от договора между страните от 08.04.2015г., обективиращ арбитражна клауза, възложителят К. А. е посочила за адрес по лична карта и адрес за кореспонденция : [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, ап.1, а възложителят В. А. – [населено място],[жк], [улица]бл.Б, ет.0, ап.3. А. съд е извършил проверка за настоящ и постоянен адрес на лицата само към 12.12.2015г. видно от писмо-отговор от същата дата, с което СДВР при МВР удостоверява, че и двамата ищци са с постоянен и настоящ адрес : [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, ап.1. Арбитражното решение е било постановено на 01.09.2016г. като съобразно доказателствата приложени по арбитражното дело съобщения до К. А. и В. А. – чрез куриерска служба и чрез [фирма] са изпращани само на адрес : [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, ап.1. Съобщенията до К. А. и до В. А. с приложено копие от арбитражното решение не са били връчени като съобразно удостоверителното изявление на служителя на [фирма] пратките не са били доставени поради преместване на получателя. При тези данни А. съд е следвало да изиска нова справка от СДВР за постоянен и настоящ адрес на длъжниците, а за В. А. – да извърши връчване на съобщение за изготвено арбитражно решение на посочения по договора адрес за кореспонденция - [населено място],[жк], [улица]бл.Б, ет.0, ап.3. Видно от представените пред ВКС писмени доказателства ЧСИ редовно е връчил на 09.02.2017г. на К. А. покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20178590400035 на адрес , различен от горепосочените – [населено място], ул. К.“ № 30 , вх.Б, ет.5, ап.28, след като преди това надлежно е направил справка в НБД „Население“. От последната се установява, че още на 12.04.2016г., т.е. преди постановяване на арбитражното решение и изпращане на копие от него до страната, К. А. е регистрирала промяна в постоянния и настоящия си адрес. Горното налага цялостен извод, че арбитражният съд не е извършил „старателно“ според смисъла на чл.32, ал.1 ЗМТА издирване на обикновеното пребиваване или адреса на К. А. и В. А., поради което при опита да бъде извършено връчване на уведомления до тях с копие от арбитражното решение не е осъществена нито една от хипотезите на чл.32 ЗМТА. Следователно ищците са узнали за арбитражното решение на 31.01.2017г. за В. А. и на 09.02.2017г. за К. А.. Исковата молба е подадена на 28.04.2017г. Преди преценката дали са налице основанията за отмяна, на които страната се позовава, ВКС следва да се произнесе дали арбитражното решение е валидно, като тази преценка е дължима служебно. По силата на § 6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на Закон за защита на потребителите, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19, ал.1 ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл.47, ал.2 ЗМТА /§8, т.5 от ЗИД на ГПК - ДВ 8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. В производството по чл.48, ал.1 ЗМТА въпросът за валидността на арбитражното решение е процесуалноправен, следователно разрешаването му следва да е основано на действащата нормативна уредба, която посредством редакциите на чл.19, ал.1 ГПК и чл.47, ал.2 ЗМТА изрично регламентира забрана за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж и прогласява нищожността на поставените по тях арбитражни решения. С влизане в сила на ЗИД на ГПК ДВ бр.8/2017г. и съгласно § 6, ал.2 ПЗР, производствата по неарбитрируеми - потребителски спорове се прекратяват и по тях не може да бъде постановено арбитражно решение. Това правило следва да бъде приложено симетрично и по отношение на онези арбитражни решения, които са предмет на иск за отмяна /иск, който е бил предявен в преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА съобразно датата на получаване - узнаване на решението от молителя, респ. в срока по изр.второ/, по който ВКС не се е произнесъл към датата на влизане в сила на изменението на процесуалния кодекс. По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т.3 по конст.дело № 15/2002г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първия стадий на процеса, а защитата по реда на чл.47 ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното производство в първия стадий подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитрируемост на спора /чл.19, ал.1 ГПК във вр. с § 6, ал.2 ПЗР на ЗИД на ГПК - ДВ бр.8/2017г./. Следователно, ако защитата в рамките на арбитражния процес е преминала в своя втори стадий при вече постановено арбитражно решение, ще следва ВКС да констатира този порок на арбитражното решение, като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява за нищожно. Във фазата на втория стадий на защитата в рамките на арбитражния процес следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем - потребителски спор, тъй като след като констатира нищожността на такова решение, ВКС не би могъл нито да го отмени, нито респективно да остави молбата за отмяна без уважение. Аргумент за дължимото от ВКС произнасяне може да бъде изведен и от разпоредбата на новата ал.5 на чл.405 ГПК /приета с ДВ бр.8/2017г./ - съдът отказва да издаде изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА решения. Това е процесуалноправна норма, която има действие от влизане в сила на закона и прилагането й, съответно преценката за нищожност на арбитражното решение при молба за издаване на изпълнителен лист, е възложено на окръжните съдилища. В процесния случай предмет на арбитражното производство е спор по договор за посредничество по продажба на недвижим имот, собственост на възложителите К. А. и В. А., като изпълнител на посредническата услуга е [фирма]. В качеството си на възложители настоящите ищци – физически лица ползват услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и като страна по договор действат извън рамките на своята търговска или професионална дейност, поради което се явяват „потребители“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Производството по чл.47 и сл. ЗМТА е образувано по искова молба за отмяна, срокът за подаване на която не е бил изтекъл към датата на влизане в сила на ЗИД на ГПК / ДВ бр.8/24.01.2017г./. По изложените по-горе съображения следва да бъде обявена нищожността в настоящата втора фаза от защитата в арбитражното производство на арбитражното решение по арб.дело № 93043/2015г. на Арбитражен съд София при Сдружение „Правна помощ и медиация“. Ответникът следва да заплати поисканите и доказани разноски на ищеца В. А. в размер на 1575,52 лв., от които 1200 лв. изплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 375,52 лв. – заплатена държавна такса. По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 01.09.2016г. по арбитражно дело № 93043/2015г. на Арбитражен съд София при Сдружение „Правна помощ и медиация“. Осъжда [фирма] да заплати на В. А. А., ЕГН [ЕГН] сумата от 1575,52 лв. разноски за настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: