РЕШЕНИЕ № 552   София, 15. юли 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на десети юни две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ:           Красимира Харизанова                               Марио Първанов   при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 171 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 10.10.2008 г. по гр.д. № 1555/2008, с което е отменено решението на Софийския районен съд от 13.02.2008 г. по гр.д. № 5408/2007 и са отхвърлени предявените искове по чл. 135 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправния въпрос предмет на делото по предявен павлов иск ли е договорът, от който произтича вземането на кредитора-ищец. По повдигнатия правен въпрос едни съдилища приемат, че договорът, от който произтича вземането на кредитора-ищец не е предмет на делото по предявения павлов иск и съдът по павловия иск не може да се произнесе по оспорването на вземането на ищеца, което го легитимира като кредитор, а други съдилища – че този договор е предмет на делото по павловия иск, който е неоснователен, ако ищецът не притежава качеството кредитор. Правилно е първото разрешение. Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка (или друго действие), с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката (или действието) е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка (или друго действие) е извършена преди възникването на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора. Ако павловият иск е съединен обективно с иска за вземането, предмет на делото наред с потестативното право са и правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. В този случай съдът ще съобрази в решението по павловия иск дали вземането съществува, както и в решението по иска за вземането – правната промяна. Кредиторът обаче може да предяви само павловия иск, без да предяви вземането си или да предяви вземането си в друго производство. В този случай правоотношенията, от които произтича вземането не стават предмет на делото по павловия иск и съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Той нито може да спре производството по павловия иск, за да изчака решението по предявения иск за вземането, нито може да задължи ищеца да предяви вземането си с иск. Тези отношения може да бъдат преценявани в производството по делото, чийто предмет са. В производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Той може да приеме обратното, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. С иска по чл. 135 ЗЗД не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка (или друго действие) в отношенията между страните, които са я сключили (длъжника и третото лице). Те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на павловия иск.вреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това негово качеството. Ако впоследствие това негово качество бъде отречено (напр. защото сделката има порок) или отпадне (напр. защото е погасено чрез плащане), непротивопоставимостта губи смисъл. Затова съдът, който е сезиран с иска по чл. 135 ЗЗД, може да вземе предвид единствено влязло в сила решение, с което се отрича качеството кредитор. В производството по иска по чл. 135 ЗЗД длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Защитата си като длъжник по тези отношения ответникът може да осъществи само по иска за вземането. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предварителният договор не е подписан от неграмотната ответница съгласно изискванията на чл. 151, ал. 1 ГПК, поради което не е спазено изискването за писмена форма. Такъв предварителен договор е нищожен, поради което ищецът не се легитимира като кредитор по предявения павлов иск, макар с оспорваната сделка да е прехвърлен на трето лице част от имота по предварителния договор. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд се е произнесъл по валидността на предварителния договор, който легитимира ищеца като кредитор. Възраженията си за недействителност на предварителния договор обещателката може да направи в производството по предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, решението по който ще формира сила на пресъдено нещо. Видно от изложеното въззивното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че със сключения на 26.11.2005 г. предварителен договор ответницата е обещала да продаде на ищеца имота, обект на оспорваната сделка. Част от съдържанието на предварителния договор е възпроизведено и в разписката от 20.08.2006 г. С оспорваната сделка от 23.02.2007 г. обещателката продава идеална част от обещания имот на своя низходяща. Видно от изложеното с отчуждаването на обещания имот ответницата уврежда приемателя по предварителния договор. Третото лице, с което обещателката е договаряла е нейна низходяща, поради което знанието за увреждането се предполага. Предявеният павлов иск е основателен и следва да бъде уважен, като на ищеца бъдат присъдени и всички разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   РЕШИ:   ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд от 10.10.2008 г. по гр.д. № 1555/2008. ОБЯВЯВА сключеният между Ц. С. А., ЕГН ********** от София и Ц. С. С., ЕГН ********** от София договор за продажба на недвижим имот, подробно описан в нотариален акт № 51 т. І рег. № 4* н.д. № 44/2007 на нотариус Р. Р. с район на действие Софийския районен съд за недействителен по отношение на А. В. В., ЕГН ********** от София на основание чл. 135 ЗЗД. ОСЪЖДА Ц. С. А., ЕГН ********** от София и Ц. С. С., ЕГН ********** от София да заплатят на А. В. В., ЕГН ********** от София сумата 790,00 лева разноски за всички инстанции.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.