Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е                                                       № 141                           гр.София,  06 април 2009 год.                        В       ИМЕТО  НА  НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдeбно заседание на седемнадесети март две хиляди и девета година                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕРОНИКА ИМОВА                                 ЧЛЕНОВЕ:  КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                        ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА   При участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА разгледа докладваното от съдията  ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 83/2009 год.   Производството е образувано на основание КАСАЦИОНЕН ПРОТЕСТ на Военно-апелативна прокуратура, подаден срещу въззивно решение № 132/ от 29.12.2008 год. по внохд № 130/2008 год. на Военно-апелативния съд, с което е потвърдена присъда №29/ от 29.09.2008 год. по нохд№29 на Плевенския военен съд, с която подсъдимия - лейтенант М. А. Г. от поделение №52590 - гр. Я., е признат за невиновен и е оправдан за това , на 09.05.2007 г. да е извършил престъпление по чл. 316 НК, вр. чл. 308, ал. 1 от НК. Признат е за невиновен и е оправдан, съгласно чл.9, ал.2 НК, и по обвинението за престъпление по чл. 383, ал.1 НК . В протеста се изтъква касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК - нарушение на закона в частта на решението, с което подсъдимия е признат за невиновен и е оправдан по обвинението по чл.383, ал.1 НК, със съображения че подсъдимия правилно е оправдан по първоначалното обвинение по чл. 316, вр. чл. 308, ал.1 НК - “тъй като разпоредбата на чл.383, ал.1 от НК е специална по отношение разпоредбата на чл. 316 от НК”. Но неправилно съдът е приел, че деянието по чл.383,ал.1 НК е малозначително. Според доводите в протеста, степента на обществената опасност на деянието по чл.383, ал.1 НК не е явно незначителна, както поради особеното качество на дееца – офицер от Българската армия, така и по начина на извършване деянието. Според доводите в протеста, обществената опасност не е оценена в необходимата степен, предвид характеристиките на конкретното фактическо деяние , както и според установеното в практиката на ВС/ВКС/ по приложението на чл.9, ал.2 НК, в решение № 409/73 г. по н.д. 361/73 г., 1-во н.о. на ВС ; решение № 546/13.12.1988 г. по н.д. 617/88 г., на II н. о. на ВС. Добрите характеричистични данни и чистото съдебно минало на подсъдимия не отменят общественоопасния характер и противоправността на деянието. Според протеста, систематичното място на чл.383, ал.1 НК го определя като квалифициран състав на “отклонение от военна служба” спрямо съставите по чл.380 и чл.381 НК. С деянието се засягат съществено обществените отношения по установения войскови ред и дисциплина в армията. Обществената опасност на извършеното се състои във факта, че след предварителна подготовка за снабдяване с неистински официален документ и то за възможно най-дългия срок, деецът се е отклонил от задължението си за военна служба и е избегнал изпълнението на договорно поети задължения / изпълнение на караулна и вътрешна служба /, не е участвал в провеждането на планирани за този период учебни занятия. Иска се отмяна на решение № 132/29.12.2008 год. по н.о.х.д. № 130/2008 год. по описа на Военно-апелативния съд, на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 от НПК и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на Военно-апелативния съд. В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ прокурорът от ВКП на РБ поддържа протеста , счита, че от данните по делото относно деянието и дееца, не са налице предпоставките по чл.9, ал.2 НК по обвинението за престъплението по чл.383, ал.1 НК и протестът е основателен като добрите характеристични данни да намерят приложение при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия. В своя лична защита подсъдимия М. А. Г. заявява , че признава вината си и моли за справедливо наказание. В последната си дума подсъдимият иска смекчаване на отговорността му, с прилагане на административно наказание – глоба. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, провери данните по делото, становищата и доводите на страните и в пределите на проверка, при следното : ПРОТЕСТЪТ Е ОСНОВАТЕЛЕН. Правното основание на касационния протест, както и касационните правомощия на ВКС, обуславят проверка на решението и присъдата на базата на установените фактически констатации от инстанционните съдилища, установени при събрани и проверени съгласно правилата на НПК доказателствени източници. От фактическа страна и двете инстнационни съдилищата са приели за доказани обстоятелствата на обвинението, че през 2007 год. в гр. В., от неустановено лице, подсъдимият М възмездно се е сдобил с бланка за удостоверяване на дадена кръв, на отделение по трансфузионна хематология при МБАЛ АД - гр. Л., на която имало изведен в горен ляв ъгъл № 3* и е положен кръгъл печат на болницата. Бланката е попълнена текстово, от неизвестно лице, с имената на подсъдимия, датата на даване на кръв и датата на издаване бележката - 16.06.2006 г., положени в бланката са подписи на местата, където се е изисквало подписването и от длъжностно лице. Установено е по делото, че съгласно заповед № 0410/19.11.2001 г. на Началник ГЩ - СВ на БА, въз основа на такъв документ се е полагал пет дни домашен отпуск на курсант, дарил кръв. Въпреки че подсъдимият лейтенант Г. знаел, че нямал право на отпуск, знаел е и че документът е неистински, представил бележката на прекия си командир старши лейтенант М. С. от поделение 52 590 – гр. Я., където служел от 02.06.08 год.. На основание бележката за кръводаряване, на подсъдимия е било разрешено да използва пет дни отпуск за времето от 00,00 часа на 10.05.2007 г. до 21,00 часа на 14.05.2007 г. . В резултат на извършената проверка в база данните на РЦТХ - Плевен и на Национален ЦТХ – София е установено, че подсъдимият М никога не е участвал в регламентирано кръводаряване. По делото е установено още, че положените подписи и печат на служебната бележка не са на длъжностни лица от процесната болница нито на началника на ОТХ -МБАЛ - Ловеч,както и липсвали задължителни реквизити, характерни за начина на издаването им от съответните длъжностни лица, хартията не отговаряла на стандартните бланки.становено е, че бланката е изготвена с помощта на компютърна конфигурация и не представлявала оригинална бланка на ОТХ -МБАЛ - Ловеч. В текстуалната `и част тя не била изписана от съответните длъжностни лица , както и от подсъдимия, от които е снет по делото сравнителен материал . Формалните правните изводи и на двете инстанционни съдилища, при тези установени фактически данни, са правилни.становеното от фактическа страна сочи на състава на престъплението по чл.383, ал.1,предл. второ и трето НК, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление. Извършеното е обективирано в отклонение от задължение по военна служба, по измамлив начин, чрез използване на подправен документ. Правилно и двете съдилища са оправдали подсъдимия по отделното му обвинение и за престъпление по чл.316,вр. с чл.308 ,ал.1 НК. В тази насока обаче, следва да се обърне внимание на съдилищата, че съставът на документното престъпление не се отнася като общ към специален, спрямо престъплението по чл.383 НК, както неправилно са приели съдилищата в атакуваните присъда и решение. Това е така, защото престъплението по чл.383, ал.1 НК е съставно и поглъща състава на документното престъпление, когато субектът на престъплението е ползувател на неистинския документ и не е доказано авторството му в подправката и въз основа на използването му по измамлив начин за отклоняване от военна служба. Той извършва това действие по измамлив начин, защото знае, че няма правно основание за неизпълнението на задължението по военна служба. С документното престъпление деецът цели да узакони отклонението. По своята предметна същност документното престъпление улеснява и прикрива отклонението от задължението по военна служба. Поглъщащият характер на състава по чл.383, ал.1 НК и на състава на документното престъпление- изразено с престъпно използване на неистински или преправен документ, е в структурата на състава на чл.383, ал.1 НК. Отклонението по военна служба като форма на изпълнителното деяние в обективната страна на състава е включено и изпълнението на измамливия начин за осъществяването му. Престъпното използване на неистинския документ се поглъща от състава на чл.383, ал.1 НК, затова деецът не носи самостоятелна отговорност и по чл.316 НК. А с оглед установеното за начина на извършване конкретното деяние на Г. , също правилно е прието, че за съставянето на неистинския официален документ, в случая, не може да се търси самостоятелна отговорност от подсъдимия, тъй като е установено , че той не е негов съставител. В тази част присъдата не е протестирана и е влязла в сила. В последващите си изводи, неправилно съдилищата са приели, че подсъдимият не следва да отговаря за престъплението по чл. 383, ал. 1, алт. 3 НК , поради явната малозначителност на случая, съгласно чл. 9, ал. 2, алт. 2 НК. В тази част присъдата и решението са постановени при нарушение на закона по чл.348, ал.2,вр. с ал.1,т.1 НПК. Изводът на инстанционните съдилища, че обществената опасност на деянието е явно незначителна, не намира подкрепа в установените факти за степента на обществена опасност на деянието. Извършеното от подсъдимия деяние неправилно е прието като малозначително, поради явна незначителност на неговата обществена опасност. Преценката на съдилищата за наличието на изключващ престъпния характер на деянието признак, какъвто е обществената му опасност, а оттам и на противоправността, е фактическа. Тя включва оценката на два самостоятелно съществуващи критерия, изразени в липсата на обществена опасност на деянието или в нейната явна незначителност. В случая инстанционните съдилища не са отчели в достатъчна степен фактическите данни, определящи степента на обществена опасност на извършеното от дееца , както и неговите специални качества като служебното му положение на офицер от българската армия при оценката на основанието по чл.9, ал.2 НК. За отрицателното значение на деянието трябва да се съди както по начина на извършването му , така и от накои особени качества на дееца, а не от степента на обществената му опасност въобще. Малозначителността на деянието е свързана с възможността да не настъпят или с настъпването на отрицателните общественоопасни последици, да се изключи тяхното увреждащо, или застрашаващо обекта на престъплението действие. Изводът че отклонението е с незначителна продължителност, защото е в рамките на пет дни, че престъплението е изолирано в живота на подсъдимия, че подсъдимият се е завърнал сам в поделението, след изтичане на срока на отпуска му, не обуславят явната малозначителност на случая, защото самите фактически данни са омаловажени. По делото е установено точно обратното, че подсъдимият се е отклонил във възможно максималния срок, за който служещият в армията може да си издейства отпуск, поради даване на кръв. Подсъдимият се е завърнал сам в поделението, не защото се е разкаял за стореното, а защото е изчерпал изцяло срока на неправомерно ползвания отпуск. По делото е установено ,че той се е завърнал в поделението в последния ден и час на заповедта неправомерен отпуск. Изводите че установеният войскови ред и дисциплина не са били съществено засегнати, като деянието е плод на младежко увлечение и лекомислие, не са подкрепени от данните по делото. Подсъдимият е офицер от Българската армия, на щатна командирска служба, което не само го задължава да спазва договорните си задължения в армията , но и правилата на воинска чест, дисциплина и зачитане авторитета на институцията. С нарушаването им е бил уронен престижа на институцията и е оказано негативно въздействие върху останалите служещи на същото място, както и върху неговите подчинени. Значителността на вредните последици трябва винаги да се преценява в две насоки: първо важността на засегнатия обект и второ - степента на неговото засягане. При тези данни, изводите за явната малозначителност на общественоопасните последици от деянието са незаконосъобразни. Извън това, при новото разглеждане на делото, съдът ще трябва да зачете при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия всички определящи вината обстоятелства, които в случая несъмнено и значително смекчават отговорността на подсъдимия М. При тези изводи ВКС на РБ намира , че въззивното решение в частта му относно пункт втори на обвинението срещу подсъдимия М за престъплението по чл.383,ал.1, алтерн. втора и трета НК, следва да бъде отменено , съгласно чл.354,ал.3,т.3, вр. ал.1,т.4 НПК , вр. с чл.348, ал.1,т.1 НПК и делото върнато за ново разглеждане на Военно-апелативния съд, поради което   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 132/ от 29.12.2008 год. по внохд № 130/2008 год. по описа на Военно-апелативния съд в частта, в която, съгласно чл.9, ал.2 НК е потвърдена оправдателната присъда №29/29.09.08 год. по отношение на подсъдимия М. А. Г. за престъпление по чл.383,ал.1, алт. втора и трета НК по нохд№29/08 год. на Плевенския военен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО НА ВОЕННО-АПЕЛАТИВНИЯ СЪД гр. С. за ново разглеждане, в друг състав, от стадия на съдебното заседание. В останалата част, въззивното решение е влязло в сила. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: