Р Е Ш Е Н И Е № 404 гр. София, 19.02.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1279 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура против въззивна присъда № 93/15.03.2013 г. на Софийски градски съд, НО, ІV-ти въззивен състав, постановена по ВНОХД № 5134/2012 г. С тази присъда Софийски градски съд е отменил присъда от 16.05.2012 г. по НОХД № 21255/2011 г., с която Софийският районен съд, НО, 3-ти състав, е признал подсъдимите П. П. К. и К. Б. М. за виновни в извършването на престъпление по чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Вместо това е признал същите за невиновни в това, на 21.11.2008 г., около 03.50 ч., в гр.С., [улица], от денонощна аптека, в съучастие като съизвършители да са отнели пари на стойност 130 лв. от владението на Н. Н., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 198 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. В касационния протест и допълнението към него, поддържани от прокурора от ВКП, се излагат доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НК. Твърди се, че поради неправилна оценка на показанията на св. Н. се е стигнало до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимите. Претендира се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на СГС. В с. з. пред ВКС защитниците на подсъдимите и лично явилият се подсъдим К., изразяват позиция за неоснователност на протеста. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: К. протест е неоснователен. За да признае подсъдимите К. и М. за невиновни в извършване на инкриминираното им престъпление, въззивният съд е провел допълнително съдебно следствие, в хода на което е разпитал непосредствено св. Н. Н., извършил е собствена проверка и оценка на допустимите доказателствени средства и е достигнал до нови фактически положения, на основата на които е приел за недоказано авторството на деянието. Неоснователни са възраженията относно оценката на показанията на св. Н., самостоятелно и в съчетание с извършеното от нея разпознаване по протоколи от 26.11.2008 г. Тук следва да се припомни, че преценката за достоверност на доказателствените средства, а също и за тяхната достатъчност за обосноваване на виновност или невинност е суверенно правомощие на инстанциите по същество и ВКС няма право да подменя вътрешното убеждение на решаващия съд, когато то е правилно формирано, както е в конкретния случай. В мотивите си въззивният съд е изложил подробни и убедителни съображения защо не се доверява на възприятията на св. Н. за индивидуализиращите белези на нападателите, съобщени при разпита й непосредствено преди провеждане на разпознаването в сравнение със заявеното от нея при първия й разпит в деня на деянието. Краткото време за наблюдение и невъзможността за възприемане на конкретните им белези към момента на нападението поради прикриване на лицата с шапки и носене на облекло с високи яки и шалове (като свидетелката единствено е успяла да уточни възраст, височина и телосложение) съвсем очевидно е контрастирало със заявеното от нея преди разпознаването далеч по-конкретно описание на извършителите (вкл. форма на лицата им, скули, нос и вежди) но след като са й били предоставени снимки, на които тя е посочила авторите, както и е било разяснено кои от тях имат криминални прояви. Това с основание е предопределило и крайния изход на делото, доколкото показанията на св. Н. са били единственият първичен и до голяма степен решаващ доказателствен източник за авторите на деянието, който обаче не се е откроявал с нужната убедителност. Затова, като е оправдал двамата подсъдими по повдигнатото им обвинение, СГС правилно е приложил и материалния закон. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 93/15.03.2013 г. на Софийски градски съд, НО, ІV-ти въззивен състав, постановена по ВНОХД № 5134/2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: