Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * отговорност за вреди * незаконно обвинение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 151

Гр.С., 23.06.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми юни през двехиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.508 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Г. П. срещу решение на Апелативен съд П. №.157/7.10.15 по г.д.№.298/15 - с което е потвърдено решение на Окръжен съд Пловдив №.463/16.03.15 по г.д.№.1156/14 за отхвърляне на предявените при условия на евентуалност искове с правно основание чл.2 З. - за заплащане на 100 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от действия на Прокуратурата на РБ по образувано наказателно производство, прекратено поради изтичане на давността за наказателно преследване, извършени след изтичането й /след 23.05.02г./, и на 100 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от продължило над разумния срок наказателно производство. Излагат се доводи за материална незаконосъобразност на решението. Моли се за отмяната му и пресъждане на претендираната главница ведно с лихви от датата на предявяването на исковата молба.
Прокуратурата на Република България оспорва жалбата.

С определение №.250/29.02.16г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса „привличането на ищеца като обвиняем и по друго престъпление, за което е признат за виновен и осъден от съда, води ли до извод за липса на пряка причинно-следствена връзка между незаконното обвиняване и настъпилите вреди, или това следва да се вземе предвид при определяне на размера на вредите?”

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице основания за присъждане на претендираните обезщетения, тъй като не са налице всички елементи от фактическия състав за ангажиране на отговорността на ответника. Посочил е, че по отношение на главния иск, макар и да са налице процесуални действия и поддържане на висящността на наказателното производство за период от седем години и половина след изтичането на давността до прекратяването на производството по делото, не е доказано наличието на причинно-следствена връзка между твърдяните вреди и увреждащите действия на прокуратурата. Това е така, доколкото преди, по време и след процесния период спрямо ищеца са били налице висящи още 7 наказателни производства, приключили със споразумения и присъди. При така наличните множество осъждания, вкл. и ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”, касаещи и релевантния спорен период, не може да се обоснове категоричен извод обичайните за наказателното преследване негативни изживявания да се дължат именно на процесното наказателно производство спрямо ищеца. Не би могло да се приеме презумптивно без ангажиране на доказателства, че точно то - а не кое да е от останалите висящи и паралелно приключили с осъдителни присъди, са предизвикали емоционален дискомфорт у него. Освен това през релевантния период ищецът не е бил задържан по обсъжданото производство и не е имало обективна пречка да продължи образованието си, да работи, да създаде семейство - за да се приеме, че липсата на такава реализация се дължи единствено на висящото спрямо него процесно наказателно производство. По аналогичини причини е отхвърлен и евентуалния иск. Съдът е приел, че е налице неразумна продължителност на наказателното производство /12г./, но предвид множеството други наказателни производства срещу ищеца и постановени присъди и споразумения, обичайното за наказателното преследване негативно въздействие върху преследвания не може да се презумира, а следва да бъде доказано – което не е направено по делото.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
Съгласно задължителната практика на ВКС /реш.№.554/12 от 6.03.13 по г.д.№266/12, ІV ГО, т.11 ТР 3/22.04.05 по т.д.№.3/04 ОСГК на ВКС/ щом по едно и също време е имало наказателно производство, по което страната е била привлечена като обвиняем по няколко обвинения, причинените й от това неимуществени вреди са във връзка с всички обвинения; когато се преценява кои вреди са причинени от и какво обезщетение се дължи за незаконното обвинение, съответно за незаконното осъждане, задължително трябва да се извърши съпоставка съобразно посоченото в т.11 от ТР №.3/04 на ОСГК на ВКС.

По основателността на касационната жалба:
Между страните няма спор относно следните факти, а и те се устано-
вяват от доказателствата по делото:
С постановление от 23.05.97 на О. П. е образувано наказателно производство по сл.д.№.167/97 - като на ищеца и още няколко лица е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.143 вр. с чл.26 вр. с чл.63 ал.1 т.3 НК и чл.143 вр. с чл.20 ал.2 и чл.63 НК /принуда в съучастие при условията на продължавано престъпление/; наложена му е мярка за неотклонение „задържане под стража”. На 6.08.97г. му е предявено и обвинение по чл.199 ал.1 т.2 НК вр. с чл.26 вр. с чл.63 ал.1 т.3 НК /грабеж в съучастие/. Към момента на повдигане на обвиненията Т. П. е бил непълнолетен /на 17години/.
С присъда №.27/10.06.98 по нохд №.71/98 на ОС Пазарджик – необжалвана от ищеца, той е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.214 ал.2 т.4 НК - за това, че на 22.05.97г. в съучастие като съизвършител след предварително сговаряне с подсъдимите А.С. и Г.Е. с цел да набави за себе си имотна облага принудил М.Д. чрез сила и заплашване да извърши нещо противно на волята му, с което причинил имотна вреда в размер общо на 273830лв. - и е осъден на 2 години лишаване от свобода.
С определение от 26.01.99г. по нохд.№.25/99 на Пловдивски апелативен съд наложената на Н.П. мярка за неотклонение „задържане под стража” е изменена в „подписка” предвид зачитане на предварителното му задържане – срокът на което на практика покрива този на наложеното му наказание „лишаване от свобода”.
С решение №.183/16.12.99 по нохд №.25/99 на Пловдивски апелативен съд присъда №.27/10.06.98 по нохд №.71/98 на ОС Пазарджик е отменена изцяло по жалба на други подсъдими и делото е върнато за ново разглеждане на П. окръжна прокуратура.
С постановление от 14.07.06 производството по сл.д.№.167/97 е спряно, тъй като на 31.03.06 Н. П. е напуснал пределите на страната и до този момент не се е завръщал, а без негово участие наказателното преследване не може да бъде извършено.
С определение №.96/30.03.09 на Пазарджишки окръжен съд по ч.н.д. №.214/09 - образувано на основание чл.368 и сл. НПК по повод молба на един от подсъдимите /А.С./ с искане делото да се разгледа от съда, на ОП П. е даден двумесечен срок да внесе делото за разглеждане в съда с обвинителен акт или споразумение или да прекрати наказателното производство по отношение на обвиняемия.
След възобновяване на производството и назначаване на служебен защитник на Н. П., с постановление от 23.04.09 Н. П. – в момента извън пределите на страната, в присъствието на служебния му защитник, е привлечен като обвиняем за три престъпления по чл.214 ал.2 т.4 вр. с ал.1 НК вр. с чл.18 и чл.63 и чл.2 НК; наложена му е мярка за неотклонение „подписка”.
С постановление от 25.05.09 производството по ДП №.167/97 е прекратено по отношение на ищеца поради погасяване на наказателното преследване за него по давност – която в случая е 5 години /предвид редукцията на наказанието, когато деянието е извършено от непълнолетен - т.е. изтекла е на 23.05.2002г./.
Видно от служебна бележка №.393/21.03.13г., Н.П. е постъпил в поправителен дом [населено място] на 25.08.97г. и е бил освободен на 4.03.99г., като за периода 25.08.97-4.03.99 има 214/107 работни дни.
Съгласно справка за съдимост от 21.05.14г., ищецът:
- е осъждан общо 8 пъти – 7 пъти през периода 2000г.-8.06.2004г. /осмият път с влязла в сила присъда от 2013г. по нохд №.1335/13/, от които 5 пъти на лишаване от свобода – чието изпълнение 4 пъти е отложено и веднъж не (осъждането е ефективно за 3м. при лек режим), и 2 пъти на обществено порицание;
- обвиненията, по които е бил осъждан, са по чл.195 НК /грабеж/ и чл.381 НК /отклоняване от военна служба/, като ефективното наказание е по престъплението по чл.381 НК;
- производството по 5 от обвиненията е приключило с влезли в сила присъди или споразумения преди 23.05.2002г. и само две са били висящи през периода 2002-2009г. – нохд №.1849/02, приключило с влязла в сила присъда на 11.03.2003г., и нохд №.1971/03 – приключило с влязъл в сила акт /споразумение/ на 8.06.04г.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че след излизането от поправителния дом в Б., у ищеца имало коренна промяна - бил изнервен, агресивен, емоционално нестабилен, избухвал; не се асоциирал в обществото; не бил адекватна личност; очите му се насълзявали непрекъснато; оплаквал се е, че бил държан в изолатор и тормозен. През 1999г. отишъл за 2-3месеца при майка си в Гърция – където, след преглед от психолог, му било предписано лечение с хапчета и чайове. То довело до временно стабилизиране, но не можал да си излекува нервите напълно. След връщането му от Гърция с приятелката му се опитали за втори път да изгладят отношенията си – които се влошили след приключване на първото дело и осъждането му, но това не станало – тъй като той вече бил съвсем различен човек. По делото имало и други производства, и тогава Н.П. пак се притеснил.

При така установените фактически обстоятелства, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.3 З. за ангажиране отговорността на държавата. Срещу ищеца е било образувано наказателно производство, което е било прекратено поради погасяване на отговорността му по давност. В тази хипотеза процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността, не дават право на обезщетение - защото са били законни - а основната предпоставка за отговорността на държавата е незаконност на действията на държавните органи /т.8 ТР 3/04 от 22.04.05г., ОСГК на ВКС/. Процесуалните действията, обаче, извършени след изтичане на давността – са незаконни – тъй като с тях е поддържана висящността на производството без да е имало каквото и да е основание за това. В случая образуваното срещу ищеца наказателно производство е продължио 7г. след изтичане на давността /м.05.02г.-м.05.09г./ - като за претърпените през този период болки и страдания той би могъл да претендира обезщетение.
Настоящият състав намира, че в конкретната хипотеза такива болки и страдания са били търпени. Те се изразяват в психически страдания, стрес и притеснения във връзка с висящото наказателно производство и страха от осъждане. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи – като този извод не се опровергава и от показанията на разпитаните свидетели /същите, макар и почти изцяло да касаят вредите и последствията от задържането и престоя в поправителния дом Б., в това число настъпилия след освобождаването през 1999г. разрив с приятелката на ищеца, съдържат и общи твърдения, че той не е могъл напълно да стабилизира нервите си и е останал избухлив, неспокоен/. Всички тези вреди, предвид отговора на правния въпрос, даден по-горе, са пряка и непоследствена последица и от незаконното обвиняване на ищеца в извършване на престъпление, продължило след погасяване на отговорността по давност, и са в причинна връзка с него.
Предвид изложеното по-горе и като отчита – продължителността на поддържаното без основание наказателно производство след погасяването по давност /7г./, степента на засягане на правата - в това число наложената мярка за неотклонение „парична гаранция” – която очевидно не е препятствала ищеца да напусне пределите на страната и замине в чужбина – където се е и намирал към момента на задочното му повторно обвиняване на 23.04.09г., интензитета на търпените болки и страдания от конкретното производство – вкл. обстоятелството, че е било налице припокриване с други 2 наказателни производства - като в този случай търпяните вреди са в причинна връзка с всички обвинения, и припокриването е траело за периоди съответно от около 2години 2 и половина месеца и от 2 седмици, съдът намира, че за обезвредата на неимуществените вреди вследствие на процесните незаконни действия следва да се пресъди сумата 6000лв.
Така определеното обезщетение не трябва да бъде намалявано предвид направеното от ответника възражение за съпричиняване, с оглед неговата неоснователност. Ответната страна е твърдяла наличие на съпричиняване, доколкото за период от около 2г. и 8м. производството е било спряно предвид напускане на пределите на страната от ищеца. Съгласно чл.5 ал.2 З., когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, дължимото от държавата обезщетение се намалява. Такава хипотеза е налице, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия, когато пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение - напр. предвид недобросъвестно направени неистински признания; въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление. В случая давността е била изтекла повече от 4години преди констатираното в постановлението за спиране от 2006г. напускане на страната, като последното и, само по себе си, не е съставлявало никаква пречка за прекратяване на производството в съответствие с правилата за последиците от погасяване на наказателното преследване предвид изтекла давност.
Като се има предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 З. следва да се уважи за сумата от 6000лв. ведно със законната лихва от датата на исковата молба 8.04.14г., а за разликата до пълния предявен размер – да се отхвърли. Предвид основателността и уважаването на главния иск, не са налице предпоставките за разглеждане на евентуалния.
С оглед всичко изложено по-горе, въззивното решение трябва да се отмени като незаконосъобразно и искът се уважи частично. Разноски не се присъждат доколкото не се претендират.

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение на Апелативен съд П. №.157/7.10.15 по г.д.№.298/15 и потвърденото с него решение на Окръжен съд Пловдив №.463/16.03.15 по г.д.№.1156/14, вместо което постановява:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, [населено място], [улица].2, да плати на Н. Г. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица].14, с адрес за призоваване [населено място], [улица].2, ет.1, офис 1, адв.С. М., на основание чл.2 ал.1 т.3 З. 6000лв. /шест хиляда лева/ обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 8.04.14 до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 100000лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: