Р Е Ш Е Н И Е
№ 448
С о ф и я, 22 о к т о м в р и 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 04 о к т о м в р и 2013 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
КАПКА КОСТОВА
при секретар Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Кирил Иванов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 1385/2013 година.
Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Образувано е по искане на осъдения М. К. М. от Т. на основание чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет влязлата в законна сила присъда № 15 от 14.02.2013 г., постановена по НОХД № 8/2013 г. от районен съд-Тополовград, потвърдена с решение № 48 от 20.03.2013 г. по ВНОХД № 102/2013 г. от Ямболския окръжен съд, което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и оправдаване на осъдения по предявеното му обвинение, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за основателно със съображения за непълнота на доказателствата.
Осъденият М. М., редовно призован, не се явява в настоящето производство и не е изпратил процесуален представител.
Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното :
С присъда № 15 от 14.02.2013 г. по НОХД № 8/2013 г. на районен съд-Тополовград подсъдимият М. К. М. от Т. е признат за виновен в извършването на 22.08.2012 г. в Т. на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила, като на основание чл.343г от НК е наложено и наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК – лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца от влизане на присъдата в законна сила.
В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 33,60 лв.
Присъдата е била обжалвана от подсъдимия с оплакване за необоснованост, постановяването й при съществени процесуални нарушения при извършване на доказателствения анализ от районния съд и заради неправилното приложение на материалния закон с искане за постановяване на нова оправдателна по предявеното му обвинение присъда от въззивната инстанция, но с решението си № 48 от 20.03.2013 г. по ВНОХД № 102/2013 г. Ямболският окръжен съд я е потвърдил изцяло и тя е влязла в законна сила.
С искането на осъдения М. присъдата и въззивното решение се атакуват заради допуснати съществени процесуални нарушения при събирането и анализа на доказателствените материали, последвано от неправилното приложение на материалния закон с искане за отмяната им и оправдаването му по предявеното обвинение от касационната инстанция, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за постигане на същия резултат.
Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира, че искането е подадено от осъден, имащ право на такова искане и в законния срок по чл.421, ал.3 от НПК, срещу присъда и въззивно решение, неподлежащи и непроверени по касационен ред, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:
Повторено многократно, с искането се претендира инкриминираното деяние да не съставлява престъпление, до който незаконосъобразен извод, според осъдения, достигнали двете инстанционни съдилища, след като неоснователно въззивната отказала допускането на СМЕ в разрез със задълженията й по чл.13 от НПК, заради което се злепоставило разкриването на обективната истина и в противоречие на закона и съдебната практика било постановено осъждането му, но като се настоява за оправдаването му от касационната инстанция.
Не се оспорва : показанието на техническото средство „Алкотест-Дрегер-7410”, с което е изпробван осъденият, нито редовността на вземането, съхранението и изследването на кръвната му проба и получения резултат, изоставено е твърдението друг, а не той да е управлявал МПС-то, от което слязъл преди проверката от полицейския екип, т.е. факти, възприети от съдилищата, като не се оспорва анализът на показанията на полицейските служители Д.А. и Ил.Б., на продавачката в павилиона св.Д.Д., както и отказът на съда да повярва на показанията на св.Д. и на обясненията на М.. Упрекът към съда е, че не е взето предвид „резорбирането на алкохола”, но като се проявява неразбиране на понятията „елиминация” и „резорбция”.
Според българския тълковен речник думата „елиминация” означава отделяне, премахване, докато „резорбция” значи усвояване, запасяване. Свързано с употребата на алкохол, според познанието на медицината като наука, след поемането, приемането, поглъщането на алкохола в организма протича процес на усвояване, натрупване, резорбирането му и докато този процес трае, нивото (концентрацията) на алкохола в кръвта на приелия го организъм е по-ниско, колкото този момент е по-близък до момента на приема му и най-висок при пълното му резорбиране, натрупване. От този момент започва и снижаване на концентрацията (ако, разбира се, не продължава приема) на алкохола заради елиминацията му и тогава във всеки следващ момент тя е с по-ниска стойност, до момента на пълното премахване на алкохола като присъстващ в кръвта на приелия го. Всичко това е съобразено в Наредба № 30/2001 г., където за установяване дали е налице резорбиране или елиминиране на алкохола в кръвта на водача се предвижда изследване както на кръвна проба, така и на проба на урина. Първичното установяване на употребата на алкохол е предвидено да става с техническо средство, каквото в случая е „Алкотест-Дрегер”-а, но с резервата за възможната грешка при отчитане на резултата от изследване на издишвания в апарата въздух от водача. Затова и е предвидено по-прецизното изследване на кръвна проба от водача, вземана по съответния ред и в указания срок, по два научни метода, в случая приложен е газхроматографският като по-надежден. С цитираната наредба, така и в съдебната практика за верен се приема резултатът от кръвното изследване, щом е спазен установеният в подзаконовия нормативен акт ред. Изводът на съда в тази връзка не може да се приеме като „нов факт”, ново обстоятелство, относно което осъденият не се е защитавал, защото възможните грешки в методите по установяване наличие на алкохол в кръвта са предвидени в подзаконов нормативен акт и е посочено на кой се отдава приоритет. Поради това не е налице това твърдяно в искането съществено процесуално нарушение.
Или в случая, поради объркване на изложените по-горе понятия и неправилното им отнасяне към приетите за установени факти, осъденият счита за верен резултата, показан от техническото средство, вместо този от газхроматографското изследване на кръвната му проба. Това е неправилно и съдилищата с основание са отказали да приемат деянието му за несъставомерно. Още повече, че за обективното му състояние на повлиян от алкохол водач са налице и други доказателства, обсъдени от съда наред с извода от СХЕ. При отчетения резултат от СХЕ 1,68 промила алкохол в кръвта на осъдения, независимо дали е в период на резорбция (когато резултатът към момента на управляване на автомобила би бил незначително по-нисък) или на елеминация (тогава би бил по-висок), при научно осреднена норма 0,15 промила за половин час, концентрацията на алкохола в кръвта е била над 1,2 промила и деянието се явява съставомерно, а минималната разлика трудно може да повлияе на размера на дължимата се санкция.
ВКС намира, че няма процесуални пропуски както по установяване на правно значимите факти, така и по приложението на материалния закон и не са налице основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК за възобновяване на производството по делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд, още по-малко – за оправдаване на осъдения по предявеното му обвинение.
Няма оплакване за несправедливост на наложеното на осъдения наказание, което е минимално, несъответстващо на отразеното в справката от сектор „ПП и КАТ”-ОДП-Х., че с НП № 250/08.06.2009 г. на началника на РПУ-Т. той е бил наказан за управление на МПС след употреба на алкохол, а от интегрираната съдебна информационна система става ясно, че това НП е потвърдено с решение № 94/08.10.2009 г. по НАХД № 105/2009 г. на районен съд-Тополовград, обстоятелство, което е следвало да се изясни още на досъдебното производство.
Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. К. М. от Т. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в законна сила присъда № 15 от 14.02.2013 г., постановена от районен съд-Тополовград по НОХД № 8/2013 г., потвърдена с решение № 48 от 20.03.2013 г. по ВНОХД № 102/2013 г. от Ямболския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |