1 5 Р Е Ш Е Н И Е № 154 СОФИЯ, 15.11.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 4231/2018 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 343 от 27.06.2019 г. по гр.д. № 4231/2018 г. на ВКС, І г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 140 от 16.07.2018 г. по в.гр.д. № 109/2018 г. на Окръжен съд- Кърджали на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за значението на удостоверението и скицата по чл. 13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ за индивидуализацията на недвижим имот, за който е постановено решение за възстановяване на правото на собственост в реални граници. Жалбоподателите И. С. А. и И. Х. А. поддържат подадената касационна жалба. Считат, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Излагат доводи за това, че при извършване на косвен съдебен контрол върху решението на ОС”Земеделие”, на които жалбоподателите са основали правата си, въззивният съд е излязъл не само извън очертаното с въззивната жалба оплакване, но и извън релевираните от ответника Б. пороци на реституционното решение, в резултат на което е направил необоснован извод, че същото не е породило конститутивно действие и не легитимира ищците като собственици на процесния имот. Ответниците Е. Ф. Г. и В. П. Б. чрез своите процесуални представители изразяват становище, че обжалваното въззивно решение е правилно и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 130 от 20.03.2018 г. по гр.д. № 852/2017 г. на Районен съд- Кърджали, с което са отхвърлени предявеният от И. С. А. и И. Х. А. против Е. Ф. Г. иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че ищците са собственици на недвижим имот с площ 346 кв.м с кад. № .... в кв. .... по плана на [населено място],[жк], който понастоящем представлява реална част с площ 346 кв.м от поземлен имот с идентификатор .... по кадастрална карта, целият с площ 568 кв.м, както и предявеният от И. С. А. и И. Х. А. против В. П. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване правото на собственост на ищците върху този имот и осъждане на ответника да им предаде владението върху него. От фактическа страна по делото е установено, че с Решение № 2820 от 06.04.2001 г. на ПК- К. по преписка вх. № 2888 от 19.03.1992 г. е възстановено правото на собственост на А. Х. М. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 0.346 дка в землището на [населено място], м. „Г.”, представляваща имот № .... В това решение изрично е посочено, че с него се отменя предходно протоколно решение № 76 от 28.12.1992 г. на база на представени удостоверение № 706 от 02.04.2001 г. и скица № 449, издадени от ТС при ОА- [населено място] от одобрения със заповед № 671 от 07.11.2000 г. план на имотите на [населено място],[жк]. Удостоверение № 706 от 02.04.2001 г. и скица № 449 са приложени към преписка вх. № 2888, приета като доказателство по делото. В удостоверението е посочено, че бивш имот пл.№ .... е с площ 3 827 кв.м, от които могат да бъдат възстановени 346 кв.м. Скицата съдържа графични данни за границите на имот пл.№ .... и неговата площ, както и за границите и частта от него, определена за възстановяване на наследниците на А. Х.. Със заповед № 308 от 24.04.2001 г. на Кмета на Община Кърджали на основание чл. 134, ал.2, т.2 ЗУТ е одобрено допълването на кадастралния план на[жк]с нов имот пл.№ .... в кв. .... Назначената по делото съдебно- техническа експертиза е установила, че имот пл.№ .... е със същата площ и граници, както отразените в скицата и удостоверението по чл. 13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ, издадени от техническата служба при общината. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че решение № 2820 от 06.04.2001 г. на ОСЗ- Кърджали не е породило конститутивно действие и не легитимира ищците като собственици на процесния имот, тъй като административната процедура по възстановяването му не е била завършена с постановяване на решение по чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост в съществуващи /възстановими/ реални граници, придружено от скица, заверена не само от ОСЗ, но и от техническата служба при общината. Приел е, че удостоверението и скицата, въз основа на които е издадено това решение, нямат изискуемото се от закона съдържание - липсва отбелязване в скицата, че е неразделна част от удостоверението, липсва заповед на кмета по чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ за определяне на застроената и незастроената част от имота, липсва удостоверяване в решението, че индивидуализацията на възстановения имот е извършена въз основа на издадените удостоверение и скица. Посочил е също, че не може да бъде направена връзка между заповедта на Кмета на община Кърджали за попълване на кадастралния план на[жк]с нов имот пл.№ .... в кв. .... и възстановения на А. Х. М./ на неговите наследници/ земеделски имот с площ 346 кв.м. В решение № 414 от 06.02.2012 г. по гр.д. № 1117/2010 г. на ВКС, І г.о. и решение № 225 от 06.07.2011 г. по гр.д. № 559/2010 г. на ВКС, І г.о., е възприето становището, че в случаите на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ възстановяването на собствеността върху земеделски земи в границите на урбанизираните територии приключва с издаване на решение на ОСЗ, към което не е необходимо прилагане на скица, тъй като индивидуализацията на имота, правото на собственост върху който се възстановява, се извършва още при осъществяване на административната процедура чрез издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ. Тяхната основна функция е именно да осигурят надеждна и достоверна информация относно актуалното състояние и обстоятелствата, релевантни за реституцията на тези имоти, съгласно чл. 10, ал.7 и чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ - тяхното местоположение, граници, предназначение, застроена и незастроена част, ограниченията на собствеността, които да бъдат съобразени от административния орган при постановяване на неговото решение относно възстановяване на собствеността. В този смисъл е константната практика на ВКС, която настоящият състав споделя. Становището на въззивния съд, според което решение № решение № 2820 от 06.04.2001 г. на ОСЗ- Кърджали не е породило конститутивно действие и не легитимира ищците като собственици на процесния имот, тъй като административната процедура по възстановяването му не е била завършена с постановяване на решение по чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост в съществуващи/ възстановими/ реални граници, придружено от скица, противоречи на практиката на ВКС. Категорично е установено по делото, че това решение е издадено въз основа на скица и удостоверение по чл. 13, ал.5 и 6 ППЗСПЗС и съобразно отразените в тях местоположение, граници и площ на свободната част, която не е застроена и не представлява прилежащ терен към сгради. Този извод следва от недвусмислено от съдържанието на посоченото реституционно решение, в което изрично е посочено, че същото е взето на база на представени удостоверение № 706 от 02.04.2001 г. и скица № 449, издадени от ТС при ОА- [населено място]. Основателно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с осъществяването на косвен съдебен контрол за законосъобразност на решението на ОСЗ, на което ищците основават правата си. Недопустимо съдът е възложил върху ищците неблагоприятните последици от недоказването на факта, че застроената и незастроената част от заявения за възстановяване имот са били определени по реда на чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ със заповед на кмета на общината, тъй като такова възражение не е направено от ответниците с отговора на исковата молба, този факт не е включен в предмета на доказване с доклада на първата инстанция по чл. 146 ГПК и установяването му не е вменено в тежест на някоя от страните. За въззивният съд не съществува правна възможност да разширява предмета на доказване извън спорните факти и обстоятелства, очертани от твърденията и възраженията на страните, и да мотивира изводите си по спора с доказването или недоказването на такива факти, които те не са твърдяли и за които не са имали възможност да вземат становище и да ангажират доказателства. Единственото възражение в отговора на исковата молба, подаден от ответника В. Б., срещу годността на решението на ОСЗ да породи конститутивно действие и да легитимира ищците като собственици на спорния имот, е за липса на идентичност между имот с пл.№ .... и възстановения с решение № ..../.... г., по което въззивният съд е изложил неясни мотиви, приемайки, че не се установява връзка между решението на ОСЗ от 06.04.2001 г. за възстановяване на право на собственост върху 346 кв.м от б. имот пл.№ .... и заповед № 308 от 24.04.2001 г. на Кмета на Община Кърджали за попълване на действащия кадастрален план с нов имот пл.№ ...., който да се запише на името на А. Х. М.. В обобщение на изложеното, изводът на въззивния съд, че процедурата по ЗСПЗЗ по възстановяване на собствеността върху процесния имот в полза на ищците не е приключила, поради което същите не могат да се легитимират като негови собственици, е необоснован и незаконосъобразен. Решението е постановено въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ, в които възстановеният имот с площ 346 кв.м, съставляващ част от б. имот .... в по кадастралния план на[населено място], е достатъчно индивидуализиран с посочване на неговото местонахождение, площ и граници, съобразно изискванията на чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, което сочи на завършеност на административната процедура по възстановянето му в съществуващи реални граници. Това решение има значението на констативен нотариален акт, съгласно цитираната разпоредба, и легитимира ищците като собственици на възстановения им имот. Идентичността на процесния имот, нанесен в кадастралния план с пл.№ .... в кв. .... по плана на[жк]с описания в решението е установена от назначената по делото съдебно - техническа експертиза. Изводите на въззивния съд в обратен смисъл са необосновани и не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице. По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Тъй като въззивният съд е приел, че правото на собственост върху процесния имот не е било възстановено на ищците по реда на ЗСПЗЗ, и на това основание е отхвърлил предявените искове за собственост, той не е обсъдил възраженията на ответниците Е. Г. и В. Б. за придобиване на правото на собственост по давност. Това налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да обсъди събраните по делото доказателства и в зависимост от изводите си за основателност или неоснователност не тези възражения, да постанови решение по спора. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 140 от 16.07.2018 г. по в.гр.д. № 109/2018 г. на Окръжен съд- Кърджали. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: