Р Е Ш Е Н И Е
№ 149
София, 05.11.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 28.10. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при участието на секретаря Н. ТАКЕВА
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №49/2010 година
Производството по делото е образувано по чл.290 ГПК.
Подадена е касационна жалба от С. Б. К. от гр.Варна, чрез адвокат Д. Д., срещу Решение №1315 от 21.10.2009 год. срещу по в.гр.д.№1159/2009 год. на Варненския окръжен съд, ГО, ІІІ състав, с което е оставено в сила решение №1053 от 10.04.2009 год. по гр.д.№7878/2008 год. на Варненския районен съд, с което е уважен предявеният от И. К. Николов иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, като е признато за установено, че касаторът С. Б. К. дължи на ищеца И. К. Николов сумата 5 000 лв. по запис на заповед, издаден на 30.03.2005 год., ведно със законната лихва от предявяване на иска. Въззивният съд е възприел изводите на районния съд, че в това производство ищецът трябва да докаже само редовността на записа на заповед от външна страна- т.е дали са налице необходимите реквизити по чл.535 ТЗ, а евентуалните възражения за каузални правоотношения следва да бъдат направени от ответник по иска, длъжник в заповедното производство под страх да не бъдат преклудирани /арг. от чл.424 ГПК/. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл.422 ГПК, защото ищецът, в качеството си на поемател по издадения в негова полза запис на заповед, трябва да докаже основанието на претенцията си, евентуално каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението по което е издаден процесният запис на заповед.
С определение №433 от 03.06.2010 год. обжалваното въззивно решение на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК е допуснато до касационен контрол за произнасяне по значимия за изхода на делото правен въпрос: „За успешното провеждане на установителния иск по чл.422 ГПК, следва ли ищецът да докаже и наличието на каузалното правоотношение, за обезпечаване на което е издаден записът на заповед, или е достатъчна само проверката за редовността на менителницата от външна страна”.
Ответникът оспорва основателността на касационната жалба.
Касационната жалба е основателна.
Варненският окръжен съд неправилно при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е приел, че в конкретно предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, е достатъчно да се провери само редовността от външна страна на записа на заповед, като основание за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.9 ГПК. Възражението е защитно средство на длъжника срещу материалноправните предпоставки в изпълнителния процес. Направеното от него възражение срещу заповедта за изпълнение има ефектът на спиране на изпълнението/арг. от чл.420, ал.1, предложение 1, ГПК/. При оспорване на заповедта за изпълнение, на кредитора се налага да продължи защитата си посредством предявяване на установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК. Съдът дори дава указания на заявителя за предявяване на такъв иск под страх от обезсилване на заповедта за изпълнение/ чл.415, ал.1 ГПК/, каквито указания е дал и Варненският районен съд с разпореждането си от 08.08.2008 год. по ч.гр.д.№3619/2008 год. Предметът на доказване по този иск следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника като защитно средство срещу твърдяната материалноправна незаконосъобразност на изпълнителното основание. С иска по чл.422, ал.1 ГПК, аналогичен на иска по чл.252 ГПК, отм., кредиторът трябва да установи вече в исковото производство съществуването на вземането- пораждането на задължението, а длъжникът-ответник - че то е погасено. С успешното провеждане на този иск, удостоверителната функция на заповедта за изпълнение ще бъде заместена със съдебно установеното вземане на заявителя-кредитор, поради което в настоящия случай проверката, която следва да извърши съдът в исковото производство, не може да се сведе само до проверка за редовността на менителничния ефект от външна страна. С допълнителната си молба от 17.11.2008 год. ищецът И. Николов е въвел и каузалното основание за пораждане на вземането му /вж.стр.8 от гр.д.№7878/2008 год. на Варненския районен съд/, поради което той следва да докаже правопораждащите факти на каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден менителничният ефект, а ответникът да докаже погасяване на задължението по каузалното правоотношение. Или в настоящия случай на поставения от касатора въпрос следва да се отговори, че за успешното провеждане на иска по чл.422, ал.1 ГПК ищецът- заявител в заповедното производство, при направено възражение от длъжника за наличие на каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, послужил като документ за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417, т.9 ГПК, не е достатъчно само проверката за редовност на менителницата от външна страна, но и ищецът следва да докаже пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът- погасяването му.
След като настоящият касатор С. К., като длъжник в заповедното производство е направил възражение, че не дължи вземането по заповедта за изпълнение, в тежест на ищеца е било да докаже съществуването му. С допълнителната си молба от 17.11.2008 год. той е въвел и каузалното основание за пораждане на вземането му. С възражението си вече в исковото производство ответникът-длъжник С. К. е оспорил сключването на заемна сделка по между им, поради което съдът е бил длъжен да се произнесе и по съществуването на каузалното правоотношение, за чието обезпечение се твърди, че е издаден записът на заповед. Българският правов ред не познава абсолютните абстрактни сделки, поради което съдът е следвало да се произнесе дали задължението на издателя по записа на заповед С. К. е породено от сключения с поемателя И. Николов договор за заем, а при положително установяване, както и дали това задължение е погасено.
Обжалваното решение на Варненския окръжен съд ще следва да бъде отменено, а на основание чл.293, ал.3 ГПК- делото върнато за ново разглеждане от друг състав за разглеждане на задължението, породено от абстрактната сделка- издадения запис на заповед, послужил като основание за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, във връзка с каузалното правоотношение, за обезпечаване на изпълнението по което се твърди, че е издаден менителничният ефект.
Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1315 от 21.10.2009 год. срещу по в.гр.д.№1159/2009 год. на Варненския окръжен съд, ГО, ІІІ състав.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |